3
определение по ч.гр.д.№ 5880 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580
София, 22.10.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 5880 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Р. „Н.”- [населено място] срещу определение № 1475 от 18.07.2014 г. по в.ч.гр.д.№ 837 от 2014 г. на Пловдивския апелативен съд, гражданско отделение, първи състав, с което е оставена без уважение частна жалба на Р. „Н.” срещу разпореждане № 476 от 15.05.2014 г. по гр.д.№ 14 от 2014 г. на Кърджалийския окръжен съд за връщане на въззивна жалба на Р. „Н.”- [населено място], подадена срещу решението по горепосоченото дело.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.
Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че обжалваното определение противоречи на посочена от жалбоподателя практика на други съдилища /определение № 2648 от 09.09.2010 г. по в.ч.т.д.№ 1385 от 2010 г. на Варненския окръжен съд, определение от 20.01.2011 г. по в.гр.д.№ 19 от 2011 г. на Окръжен съд-Монтана и определение № 498 от 22.12.2010 г. по в.гр.д.№ 982 от 2010 г. на Софийския окръжен съд/ по следните правни въпроси: 1. Следва ли страната по делото да бъде призована на адреса, на който е била призована за последен път в производството, освен ако по делото е посочила друг адрес, 2. Когато страната е посочила в седалището си лице, на което да се връчват съобщенията- съдебен адресат, следва ли връчването да се извършва на това лице, което изключва връчването да става на пълномощника и едва при нередовно връчване на адресата може да се премине към връчване на съобщенията и призовките на пълномощника и 3. Предвижда ли чл.39, ал.1 от ГПК връчването на съобщения и призовки да става лично или само на пълномощника. Освен това, жалбоподателят твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по въпроса: задължен ли е съдът да уведоми лично страната по делото за дадения срок за внасяне на държавна такса или е достатъчно уведомяването на пълномощника й, въпреки че пълномощникът на страната няма лично задължение за внасянето на държавната такса.
Ответницата по частната жалба К. Г. Г. не взема становище.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение счита следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна /ответник по делото/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на Пловдивския апелативен съд на 23.07.2014 г., а частната жалба е подадена на 30.07.2014 г./.
Жалбата е срещу акт на въззивен съд, с който по същество се оставя без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото. Поради това и съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК определението на въззивния съд подлежи на обжалване пред ВКС, само ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
В случая не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Пловдивския апелативен съд- противоречие между обжалваното определение и посочените определения на окръжни съдилища: И в трите посочени от касатора определения на окръжни съдилища е прието, че съгласно чл.39, ал.1 от ГПК, когато страната по делото има пълномощник, съобщенията се изпращат до пълномощника, а не лично до страната и че при редовно връчено съобщение на пълномощника не е нужно изпращането на ново съобщение лично до страната. Същото е прието и в обжалваното определение- че жалбоподателят- ответник по делото е бил редовно уведомен за оставяне на въззивната му жалба без движение чрез пълномощника му по делото адв.Н.П., поради което не е било нужно изпращането на ново съобщение лично до ответника.
Не е налице и посочената от жалбоподателя предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Пловдивския апелативен съд поради следното: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на О. на ВКС, основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е налице тогава, когато по възникналия по конкретното дело спор няма приложима правна норма /налице е празнота в закона/, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата правна норма е неясна или непълна, поради което се налага нейното тълкуване или когато едно вече дадено от ВКС тълкуване на тази правна норма следва да бъде променено поради настъпили промени в законодателството или в обществените условия. В конкретния случай поставените от жалбоподателя въпроси всъщност касаят въпроса: дали връчването на разпореждане за оставяне на делото или на жалба без движение поради невнасяне на дължимата държавна такса на пълномощник на страната е редовно. По този процесуален въпрос има правна уредба /чл.39, ал.1 и чл.51 от ГПК/, която е пълна и ясна и не се нуждае от тълкуване и по приложението на която има практика на ВКС /например определение № 722 от 28.12.2012 г. по ч.гр.д.№ 648 от 2012 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., определение № 464 от 05.07.2013 г. по ч.т.д.№ 2678 от 2013 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., определение № 537 от 12.09.2013 г. по ч.гр.д.№ 4740 от 2013 г. на ВКС, Трето г.о. и други/, от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на тази съдебна практика.
Поради гореизложеното касационното обжалване на определението на Пловдивския апелативен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1475 от 18.07.2014 г. по в.ч.гр.д.№ 837 от 2014 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.