ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 365
София, 16.03.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 5910 по описа за 2014г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на /К./ чрез Д.О. и П.К. – гл.инспектори в ТБ С. при ТД С. на К. срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд /САС/ от 19.ІІ.2014г. по в.гр.д. № 1507/2013г. в частите му относно искането за отнемане в полза на държавата на лек автомобил „Ф. Е.” и на равностойността от продажбата на леки автомобили „К.”,”С.” и „А”.
Ответниците по касационната жалба Д. И. П. и Н. А. П., и двамата от С., не са дали отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК. Отговор по този ред не е даден и от Прокуратурата като контролираща страна.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационната жалба е недопустима в частта срещу въззивното решение относно искането за отнемане в полза на държавата на 2100лв., представляващи равностойността от продажбата на лек автомобил „С.”, модел „И. G.”, рама № *., двигател № ** *** ****. С обжалваното решение искането на К. в тази част е изцяло уважено. При това положение К. няма правен интерес от жалбата в тази й част, поради което тя следва да бъде оставена без разглеждане.
Касационната жалба в останалата й част е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение в очертаните му с допустимата част на касационната жалба предели ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 19.ІІ.2014г. САС е отменил частично решението на СГС от 11.ІІ.2013г. по гр.д. № 2456/2009г. в отхвърлителните му части по искането за отнемане в полза на държавата на имущество от Д.П. и Н.П. и вместо него е постановил друго, с което е отнел в полза на държавата от посочените лица конкретно индивидуализирано имущество – дялове от капитал в търговски дружества и равностойност в пари на такива, лек автомобил „С.” с посочената по-горе индивидуализация и равностойност в пари на лек автомобил „Л. Д.”. Със същото решение съдът е обезсилил първоинстанционното в отхвърлителната му част по евентуалното искане за отнемане в полза на държавата на равностойността на леките автомобили „К.”, „С.” и „А.” по договорените им продажни цени, съответно 200лв., 200лв. и 800лв., и е потвърдил решението в останалите му отхвърлителни части – за отнемане в полза на държавата от двамата ответници на лек автомобил „Ф. Е.”, както и по главното искане за отнемане равностойността по пазарни цени от продажбите на леките автомобили „К.” – 7450лв. и „А.” – 18900лв.
За да постанови решението в обжалваните му пред настоящата инстанция части, въззивният съд е приел, че леките автомобили „К.”, закупен на 29.VІ.2004г. за 9000лв., „Ф.”, закупен на 10.ІІІ.2005г. за 6000лв., и „А.”, закупен на 26.Х.2005г. за 22000лв., са придобити със средства от законен източник и при установен принос на съпругата – ответница, което изключва отнемането им, респективно паричната им равностойност в хипотезата на отчуждаването им. Изводът е направен въз основа на приетото за установено получаване от ответницата през 2004г. на 20000 евро дарение от баща й /данните за подарената й парична сума с източник свидетелските показания съответстват на данните за собствени и продадени имоти от баща й А. М./, продадени от нея на 22.ІІІ.2005г. и на 26.Х.2005г. недвижими имоти за обща сума 13192лв., както и наличие на превишение на приходите над разходите при ответниците за 2004г. Като неоснователен е оценен доводът на К. за недопустимост на свидетелски показания за установяване на дарението на парични средства, позовавайки се на задължителната практика на ВКС, ІV ГО, създадена по реда на чл.290 ГПК, обективирана в решение по гр.д. № 1782/2010г., според която правилото за ограничение в доказването на договори на стойност над 5000лв. не се отнася за страните по договора и техните правоприемници, когато предмет на делото не са правните последици от сключването, изменяването, изпълнението и прекратяването на договора, и че ако съществуването на договора има значение за други отношения между същите страни или за отношения на някоя от страните с трето лице, ограничението за доказване със свидетелски показания също не важи както за страната по договора, така и за третото лице, каквато е хипотезата в случая. Относно всички останали имущества, предмет на искането, включително лекият автомобил „С.”, е направен извод, че не се установява законен източник на средства за придобиването им. Искането следва да бъде уважено с присъждане на действителната равностойност на автомобила, съответстваща на реалната му пазарна цена към момента на разпоредителната сделка, която е 3000лв., но с оглед диспозитивното начало следва да бъде присъдена претендираната сума 2100лв.
Във връзка с евентуалната претенция /ако не бъде уважено искането на К. за отнемане равностойността на автомобилите по реалната им пазарна цена, да се отнеме равностойността по договорената им цена/ въззивният съд е приел, че липсва вътрешнопроцесуалното условие, което да налага разглеждането на тази претенция, а именно – отхвърляне на исковете за присъждане на пазарната цена към момента на продажбата.
В изложението на К. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпроса „следва ли да се приеме за законен източник получено дарение от ответника, чийто размер се установява единствено със свидетелски показания на трети лица, които противоречат на официални документи /нотариални актове/”, който бил многократно решаван противоречиво от съдилищата, без да се сочи конкретна съдебна практика в тази насока. Допускането на касационно обжалване щяло да допринесе за развитието на правото и еднообразното тълкуване на ЗОПДИППД /отм./, тъй като приложението му понастоящем било свързано с произнасяния на различни съдебни състави, но липсвала практика на ВКС по въпроса за предметните предели на иска за отнемане на придобито от престъпна дейност имущество. Произнасянето по жалбата щяло да създаде практика, липсваща понастоящем, и щяло да уеднакви приложението на закона.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
С оглед условието за наличие на противоречие на свидетелски показания с официални документи, с което е обвързан формулираният въпрос, той е неотносим към изхода на спора, тъй като изводът си, че е установено по делото дарение в размер на 20000 евро в полза на ответницата, въззивният съд не е основал на преценка за съществуването или несъществуването на такова противоречие. Така поставен, въпросът има характер на твърдение за необоснованост на извода, а то представлява основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, което се подлага на проверка, ако касационно обжалване бъде допуснато. От друга страна, във връзка с този въпрос не се установява и твърдението на касатора за противоречивото му разрешаване от съдилищата, като не се сочат, нито се представят влезли в сила решения в този смисъл. Следва да се отбележи и че дори да се приеме наличие на произнасяне по въпроса от въззивния съд, произнасянето по него от касационния съд само по себе си не би било от значение за изхода на спора с оглед основаването на извода за наличие на принос на ответницата – съпруга на осъденото за престъпление по чл.3 ЗОПДИППД /отм./ лице за придобиването на процесните автомобили не само на дохода от дарението на посочената вече сума, а и на дохода от продажби през релевантния период на нейни собствени недвижими имоти, което не се сочи като основание за допускане на касационно обжалване.
Вторият поставен от касатора въпрос е бланкетен. Това е така, тъй като не се сочи с него конкретното произнасяне от въззивния съд, обусловило изхода на спора, което касае предметните предели на иска за отнемане на придобито от престъпна дейност имущество, изискващо тълкуване на ЗОПДИППД /отм./ поради значението му за развитие на правото, или за уеднаквяване на практиката, или за създаване на такава.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение в обжалваните му с допустимата касационна жалба части не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на К. срещу решението на Софийския апелативен съд, ГО, ІV с-в, № 322 от 19.ІІ.2014г. по гр.д. № 1507/2013г. в частта относно претенцията за отнемане в полза на държавата на 2100лв., представляващи сумата от продажбата на лек автомобил „С.” модел „И. G.”, рама № *., двигател № ** *** ****.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, Г№, ІV с-в, № 322 от 19.ІІ.2014г. по гр.д. № 1507/2013г. в отхвърлителните му части по искането на К. за отнемане в полза на държавата на лек автомобил „Ф.” и на равностойността от продажбите по пазарни цени на лек автомобил „К.” в размер на 7450лв. и на лек автомобил „А” А6 в размер на 18900лв., както и в обезсилващата му част по евентуалното искане на К. за отнемане в полза на държавата на равностойността от продажбите по договорни цени на лек автомобил „К.” в размер на 200лв. и на лек автомобил „А” А6 в размер на 800лв.
Определението подлежи на обжалване само в частта без разглеждане в едноседмичен срок от връчването на препис от него с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: