О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 474
София, 13.08.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 24.03.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 565 /2015 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма],/н/ гр.В. против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 245 от 02.10.2014 год., по в.т.д.№ 365/ 2014 год., с което е потвърдено решението на Варненския окръжен съд № 547/03.06.2014 год., по т.д.№ 1696/2013 год. за обявяване в несъстоятелност настоящия касатор, като длъжник, на осн. 710 ТЗ, с разпоредените от чл.711 ТЗ последици.
С касационната жалба е въведено бланкетно оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право: „Следва ли да се обяви в несъстоятелност длъжник, ако кредиторите му не приемат предложения план за оздравяване на предприятието, макар и същият да отговаря на изискването на чл.700, ал.1 ТЗ и може ли съдът да утвърди този план, макар че не е бил приет от кредиторите?”
Ответникът „Ю. БЪЛГАРИЯ” АД, [населено място] в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на въведеното от касатора селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, аргументирано единствено с отсъствие на формирана задължителна практика на касационната инстанция. Алтернативно е възразил и по основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е процесуално допустима- подадена е в рамките на изрично указания от Варненския апелативен съд преклузивен едномесечен срок по чл.283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, съгласно чл.613а, ал.1 ГПК, съдебен акт на въззивен съд, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да потвърди първоинстанционното решение на Варненския окръжен съд, с което на основание чл.710 ТЗ длъжникът [фирма], гр.В., настоящ касатор, е обявен в несъстоятелност решаващият състав на въззивната инстанция е приел за доказани установените от закона предпоставки, тъй като изготвеният и предложен в срока по чл.698, ал.1 ТЗ оздравителен план от [фирма], [населено място], в качеството му легитимирано по см. на чл.697, ал.1, т.5 ГПК лице, единодушно, предвид извършеното гласуване, не е бил приет от събранието на кредиторите, проведено на 22.05.2014 год.,в съответствие с определение на В. № 1545/15.04.2014 год., по т.д.№ 1696/2013 год. Изложени са съображения, че с разпоредбата на чл.710 ТЗ законодателят лимитативно и при условията на алтернативност е определил онези предпоставки, при наличието на които съдът е задължен да обяви длъжника в несъстоятелност с решение по чл.711 ТЗ, без да обсъжда останалите обстоятелства по делото.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното решение позволяват да се приеме, че поставеният от касатора правен въпрос е релевантен за изхода на делото, поради което попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК и общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
Неоснователно по отношение на същия е позоваването на селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, аргументирано от касатора единствено с липса на задължителна практика на касационната инстанция.
Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен от въззивния съд, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му би допринесло за промяна на създадената поради неточно тълкуване неправилна съдебна практика, или – макар и правилна тази съдебна практика следва да бъде осъвременена, поради настъпили след създаването и изменения в законодателството и обществено – икономическите условия, а за развитието на правото – когато конкретната приложима правна норма е непълна, неясна или вътрешно противоречива и се нуждае от корективно тълкуване, чрез което до се осигури разглеждането и решаването на делата, според точния смисъл на закона.
В случая, освен, че касаторът въобще не е изложил доводи и аргументи в посочения смисъл, което съгласно ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС е достатъчно, за да се отрече приложението на визирания критерий за селекция, то съобразено обстоятелството, че разпоредбата на чл. 710 ТЗ е достатъчно ясна, вътрешно непротиворечива и се прилага еднозначно от съдилищата, изключва да е налице необходимост от изправителното и тълкуване, поради което и поддържаното селективно основание е неприложимо.
Отделно е, че по въпроса за предпоставките, при които съдът по несъстоятелността утвърждава приетия от събранието на кредиторите план за оздравяване предприятието на несъстоятелния длъжник е налице формирана и трайно непротиворечива практика на касационната инстанция, обективирана в решения на ВКС: № 1390/ 17.09.2001 год., по т.д.№ 963/2001 год.; № 15/26.01.2005 год., по гр.д.№ 1599/2003 год. и др., с която е даден и косвен отговор и на поставения от касатора правен въпрос. По отношение на тази съдебна практика, която е в смисъл, че съдът по несъстоятелността утвърждава само приетия от събраните на кредиторите план за оздравяване, като при неприемане на оздравителен план съдът не само, че не е длъжен да се произнесе по неговото утвърждаване, но фактически липсва акт, който да подлежи на съдебен контрол по този ред и затова при наличие на някоя от лимитативно алтернативно изброените от законодателя в чл.710 ТЗ предпоставки съдът по несъстоятелността е длъжен с решение по чл.711 ТЗ да обяви несъстоятелността на длъжника, липсва доказана правна и обществена необходимост от промяната и. .
С тази практика Варненският апелативен съд изцяло се е съобразил, поради което и на това основание искането за допускане на касационното обжалване следва да бъде оставено без уважение.
Въведеното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е бланкетно посочено, без да аргументирано и за касационната инстанция, съгласно задължителните постановки в ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, не съществува задължение да се произнася по основателността му.
Водим от гореизложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 245 от 02.10.2014 год., по в.т.д.№ 365/ 2014 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: