ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1325
София, 20.11.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3486 по описа за 2015г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Св.П. като процесуален представител на [фирма] срещу въззивното решение на СГС от 03.ІV.2015г. по в.гр.д. № 9266/2013г.
Ответникът по касационната жалба Г. А. А. от С. не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение в посочената му част ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 03.ІV.2015г. СГС по въззивна жалба само на ответника е потвърдил решението на СРС от 14.VІІІ.2012г. по гр.д № 34763/2011г. в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на Г. А..А. 1000лв. обезщетение за неимуществени вреди от публикуваната на 19.ІІІ.2011г. на стр.5 във в-к „Т.” негова снимка, с което се опетнява честта и доброто му име в обшеството, ведно със законната лихва, считано от 11.VІІІ.2011г. до окончателното изплащане.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с направенитке пред него уточнения /че снимката, визирана в исковата молба, е тази в горния десен ъгъл на стр.5 на вестника от посочената дата, както и че искът е насочен срещу дружеството в качеството му на издател на вестника/ ищецът е отстранил нередовностите на исковата молба, излагайки достатъчно ясно обстоятелствата, на които основава претенцията си. По делото ответникът не е оспорил качеството си на издател на вестника. Не се спори и се установява, че на стр.5 на вестника от посочената дата погрешно е публикувана снимка на ищеца с текст под нея „И. Г. /на малката снимка/ направи пълни самопризнания и обвини Ф. Ч., че е имал връзки с автомафията”. С публикуването на снимката на ищеца е нарушена забраната на чл.32 ал.2 от КРБ, като нарушението е още по-голямо с оглед неверния журналистически материал /под неверен съдът има предвид онагледяването на статията /със заглавие „Ф. болен, съдът го пусна”/ със снимката на ищеца, който няма нищо общо с изложеното в нея/. Законовата презумпция за вина по чл.45 ал.2 ЗЗД не е оборена, в т.ч. от показанията на свидетеля на ответника. Отговорността за вредите от публикуван неверен журналистически материал е на издателя на печатното издание, явяващ се възложител на работата на журналистите в изданието. В тази връзка е ирелевантно поведението на кое конкретно лице е довело до отпечатването на снимката. С оглед на изложеното дружеството е материалноправно легитимирано по предявения иск.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. относно приложението на чл.45 ЗЗД във вр. с чл.39 КРБ – в противоречие с практиката на ВКС /релевирани са съображения на касатора за предпоставките за отговорността по чл.49 ЗЗД и че те следва да бъдат доказани от ищеца, което не е сторено; че с оглед характера на отговорността по тази разпоредба не се прилага презумпцията на чл.45 ЗЗД/; 2. ако е допусната грешка в лицето по независещи от възложителя на работата причини, изключва ли се противоправността на деянието – от значение за точното прилагане на закона поради липса на достатъчно съдебна практика.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Първият поставен от касатора материалноправен въпрос е бланкетен, тъй като в него не се съдържа условие, насочено към конкретно разрешение на въззивния съд в твърдяните хипотези по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по приложението на чл.45 и чл.49 ЗЗД и чл.39 КРБ, а е изложено в теоретичен план виждането на дружеството за елементите от фактическия състав на отговорността по чл.49 ЗЗД. Следва да се отбележи, че в случая съдът е приел за установено наличието на всички предпоставки за ангажиране гаранционно – обезпечителната отговорност на касатора – погрешно публикуване на снимка на ищеца, онагледявайки статия, с изложеното в която той няма нищо общо, нарушаване по този начин на забраната по чл.32 ал.2 КРБ, необорена презумпция за вина на журналистите в печатното издание, на които дружеството се явява възложител на работата, претърпяна от ищеца неимуществена вреда в пряка причинна връзка с неверния журналистически материал. Това е в пълно съответствие с трайната и непротиворечива практика на ВКС, в т.ч. и със соченото в изложението ППВС № 7/1958г. /определението на ВКС от 03.VІІІ.2010г. по т.д. № 1029/2009г., постановено по реда на чл.288 ГПК, не се включва в практиката по смисъла на чл.280 ГПК/. С оглед на изложеното така поставеният въпрос не обосновава нито една от хипотезите по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Вторият поставен в изложението въпрос е неотносим към обусловило изхода на спора произнасяне от въззивния съд в атакуваното решение. Това е така, тъй като съдът не е подлагал на преценка дали се изключва противоправността на деянието, ако е допусната грешка в лицето по независещи от възложителя на работата причини. Липсата на такава преценка е в съответствие с разпоредбата на чл.269 ГПК, защото във въззивната си жалба касаторът не е въвел оплакване в тази насока.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГО, ІІ-б въззивен състав, постановено на 03.ІV.2015г. по гр.д № 9266/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: