4
определение по ч.гр.д.№ 4973 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
София, 27.11. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 4973 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма] срещу определение № 3312 от 30.06.2015 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по ч.гр.д.№ 1071 от 2015 г., с което по същество е оставена без уважение частна жалба срещу определение от 11.03.2015 г. на Пловдивския районен съд, 17 гр.състав за връщане на исковата молба по гр.д.№ 5471 от 2014 г.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.
Като основания за допускане на касационно обжалване на определението се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърди се, че обжалваното определение противоречи на посочена от жалбоподателя задължителна и незадължителна практика на ВКС: решение № 422 от 13.03.2013 г. по гр.д.№ 223 от 2012 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., Тълкувателно решение № 3 от 19.07.2010 г. по тълк.д.№ 3 от 2009 г. на ОСГК на ВКС, решение № 281 от 29.10.2012 г. по гр.д.№ 130 от 2012 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 1104 от 14.11.2006 г. по гр.д.№ 1072 от 2005 г. на ВКС, ГК, Четвърто Б отделение, определение № 169 от 13.04.2009 г. по ч.гр.д.№ 36 от 2009 г. на ВКС, ГК, Второ г.о.
Освен това, според касатора от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:
1. Н. на исковата молба за прогласяване нищожност на договор за доброволна делба и извършване на делба между всички съсобственици, засяга ли правата на трето лице, което е придобило от правоприемник на страната по договора за доброволна делба, с нотариален акт, вписан преди вписване на решението за допускане на делбата ?
2. Считат ли се за обвързани от решението за делба третите лица, които са придобили имота от правоприемници, ако исковата молба и решението за делба не са вписани и какви са последиците от невписването на исковата молба по отношение на добросъвестните приобретатели на имота ?
3. Приобретателят, който е придобил имота от правоприемник на страна по договора за делба, може ли да се счита за добросъвестен владелец и да претендира собственост на това основание, като се вземе предвид, че продажбата от несобственик не прави договора нищожен ?
В писмен отговор от 23.09.2015 г. пълномощникът на ответниците по частната жалба И. Г. Б., М. Х. Г., Б. Г. Х., Д. Г. Пашова, А. Г. Д., Василка Р. Х., Х. рангелов Х., С. Р. Х., Н. С. С., Василка З. С., С. З. С., Д. Х. Г. и Д. Х. М. оспорва жалбата. Моли същата да не бъде допускана до касационно разглеждане и на ответниците по нея да бъдат присъдени направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/ и в срока по чл.275, ал.1 ГПК /обжалваното определение е съобщено на жалбоподателя на 07.07.2015 г., а частната жалба е подадена на 13.07.2015 г.
Тъй като частната жалба е срещу акт на въззивен съд, с който по същество е оставена без уважение частна жалба срещу преграждащо развитието на делото определение на първоинстанционния съд, съгласно чл.274, ал.3 от ГПК, за да се допусне касационно обжалване на този акт, е необходимо да са налице основания по чл.280, ал.1 от ГПК.
В конкретния случай такива основания няма поради следното: За да потвърди определението на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба и прекратяване на делото по предявен от [фирма] иск за собственост на недвижим имот, въззивният съд е приел, че ищецът е правоприемник на страна по дело за делба на същия имот и като такъв е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното по делбеното дело решение. Приел е за неоснователен доводът, че ищецът не е обвързан от решението за допускане на делба, тъй като исковата молба по това дело е била вписана много след вписване на нотариалния акт за придобиване на имота. Според съда, вписването на исковата молба за делба няма вещно-правен ефект, а само оповестително действие, поради което може да породи само облигационни претенции в полза на третото лице-приобретател, но не му дава право да претендира, че не е обвързан от С. на делбеното решение и че е собственик на делбения имот.
Така постановеното решение не противоречи на посочената от касатора съдебна практика:
1. В решение № 422 от 13.03.2013 г. по гр.д.№ 223 от 2012 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. е прието, че ако исковата молба е вписана, ищецът ще се ползва от ефекта на вписването от момента на извършването му. Ако исковата молба не е вписана, но е вписано решението по нея, ищецът ще се ползва от ефекта на вписването от момента на вписване на решението. Постановеното решение няма да стане никога противопоставимо на трети лица, ако не бъде вписано, макар и исковата молба да е била вписана. Предвиденото в ЗС вписване на определена категория актове по принцип има оповестително действие, освен ако самия закон не му придава и защитно действие. Обжалваното определение не противоречи на това решение на ВКС, тъй като в него правилно е прието, че когато вписването има само оповестително действие, решението по иск за собственост, респ. по иск за делба, може да се противопостави на приобретателя на имота в хода на процеса, независимо от това дали исковата молба е била вписана. Приетото в обжалваното определение съответства и на приетото в т.3 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д.№ 3 от 2013 г. на ОСГК на ВКС.
2. В Тълкувателно решение № 3 от 19.07.2010 г. по тълк.д.№ 3 от 2009 г. на ОСГК на ВКС е прието, че невписването на исковата молба не се отразява на спорния предмет по делото, защото дори и невписаните съдебни решения обвързват страните по делото със силата на пресъдено нещо, но придобитите вещни права ще бъдат противопоставими на третите лица едва след вписването. Решението също има предвид искови молби, чието вписване има не само оповестително, но и защитно действие, докато в настоящия случай се касае за искова молба за делба, чието вписване има само оповестително действие.
3. В решение № 281 от 29.10.2012 г. по гр.д.№ 130 от 2012 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. , за да приеме, че приобретателят на спорното право няма да е обвързан от С. на решението по делото само ако не е знаел за спора, тоест когато е придобил имота преди вписване на исковата молба, ако тя е подлежала на вписване съгласно чл.114 ЗС и че извън тези изключения съдебното решение обвързва приобретателя на спорното право, дори когато не е бил страна в процеса, съставът на ВКС се е позовал на разпоредбите на чл.226, ал.3 ГПК и чл.114 ЗС, които имат предвид случаите, в които вписването на исковата молба има не само оповестително, но и защитно действие. Тъй като в настоящия случай вписването на исковата молба за делба има само оповестително действие, приетото в решение № 281 от 29.10.2012 г. е неотносимо към настоящия казус, поради което няма как да има противоречие между това решение и обжалваното определение на Пловдивския окръжен съд.
4. В решение № 1104 от 14.11.2006 г. по гр.д.№ 1072 от 2005 г. на ВКС, ГК, Четвърто Б отделение, постановено по отменения ГПК, е прието, че при извършени с един недвижим имот няколко отчуждителни сделки при спор за собственост решаващо обстоятелство е вписването на исковите молби /по исковете по чл.19, ал.3 ЗЗД/ и на останалите актове, които подлежат на вписване. Правото принадлежи на този, който е извършил вписване преди другите и затова вписаните актове се противопоставят на третите лица. Разгледаният и решен по това дело правен спор касае сключване на два предварителни договора за продажба от един собственик с двама различни купувачи и последващо прехвърляне на имота с нотариален акт на друго лице, в който случай е била приложима разпоредбата на чл.113 от Закона за собствеността- в конкуренцията между купувачите на имота от един и същ собственик за собственик се счита този от тях, който първи е вписал нотариалния си акт или исковата си молба по чл.19, ал.3 ЗЗД. По настоящото дело случаят е различен- няма прехвърляне на спорния имот от действителния собственик последователно на двама или повече купувачи, а имотът е продаден на ищеца [фирма] от един от съсобствениците. Поради това към този случай не е приложима разпоредбата на чл.113 ЗС и без значение за придобитите от [фирма] вещни права върху имота е обстоятелството кога е била вписана исковата молба по заведеното дело за делба- преди или след прехвърлянето на имота с нотариалния акт на ищцовото дружество.
5. В определение № 169 от 13.04.2009 г. по ч.гр.д.№ 36 от 2009 г. на ВКС, ГК, Второ г.о. е прието, че исковите молби за делба се вписват. Приетото в обжалваното определение не противоречи на това определение на ВКС, тъй като в него също е прието, че исковите молби за делба се вписват. Делото е прекратено не поради това, че тези искови молби не се вписват, а поради това, че вписването им има само оповестително, но не и защитно действие.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд съобразно смисъла на това понятие, разяснен в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.10.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС: Както бе посочено по-горе, по първите два поставени правни въпроса, касаещи действието на вписването на искова молба за делба, има задължителна практика на ВКС /посоченото Тълкувателно решение № 3 от 2013 г. на ОСГК на ВКС/, от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяна на тази практика. Третият поставен въпрос не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното определение /съдът не се е произнасял по този въпрос/. Поради това този въпрос не може да е основание за допускане на касационното обжалване, още повече, че по него не е посочена съдебна практика, на която обжалваното определение да противоречи, нито е обосновано защо се налага съществуващата по въпроса практика да бъде променена.
С оглед на всичко гореизложено касационното обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд не следва да се допуска.
Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК молителят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата И. Г. Б. направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 700 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3312 от 30.06.2015 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по ч.гр.д.№ 1071 от 2015 г.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.2 да заплати на И. Г. Б. от [населено място], Пловдивска област на основание чл.78 ГПК сумата 700 лв. /седемстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.