4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
Гр.София, 31.01.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на седми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1558/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу Решение № 457/28.02.2017 г. на Софийския апелативен съд по т.д.№ 5160/2016 г., с което е потвърдено Решение № 1464/16 август 2016 г. по т.д.№ 3578/2015 г. на СГС, ТО, 22 състав. С първоинстанционния съдебен акт Столична община е осъдена да заплати на [фирма] сумата 26 506,07 лв., представляваща неизплатено възнаграждение, дължимо по договор от 24 октомври 2007 г. за обществен превоз на пътници по автобусна линия № 150, осъществен през месец май 2012 г. ведно със законната лихва от 27 май 2015 г. до окончателното плащане на възнаграждението, както и лихва за забавеното му плащане за периода от 21 юни 2012 г. до 25 май 2015 г. в размер на 29377, 82 лв. на основание чл.86 ЗЗД. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и отхвърляне на предявените срещу касатора искове. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 2 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото правен въпрос „Допустима ли е автоматична корекция на цената на транспортната услуга съобразно годишната инфлация, обявена от НСИ само на основание клаузата на чл.5 ал.3 т.1 от процесния договор при липса на съгласие за увеличение на цената, изразено в допълнително писмено споразумение съгласно клаузата на чл.43 на договора“.
Ответникът по касация [фирма] изразява становище по жалбата в срока за отговор, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК от надлежна страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Софийския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че клаузата на чл.5 ал.3 на процесния договор съдържа три независими една от друга самостоятелни хипотези, при всяка от които поотделно е възможна промяна на договорната цена на превозната услуга. Тълкувайки волята на страните, обективирана в чл.5 на договора, във връзка с останалите му разпоредби, съдът дава утвърдителен отговор на формулирания от касатора въпрос, приемайки за недвусмислена волята на страните за автоматична промяна на възнаграждението на изпълнителя, обусловена единствено от обективен критерий – определен от НСИ годишен индекс на инфлацията за предходната календарна година в проценти. Според въззвния съд автоматичната приложимост на клаузата на чл.5 ал.3 т.1 на договора следва и от естеството на инфлационния индекс, който е винаги общоизвестна фиксирана величина, поради което не е необходимо допълнително изразено съгласие на страните за прилагането му. Цената ежегодно се променя по силата на самия договор през целия осемгодишен срок на действието му съобразно размера на инфлацията за предходната година, обявен от НСИ.
Размерът на дължимото увеличение за процесния месец на 2012 г. на цената на транспортната дейност и на мораторната лихва върху него е определен чрез заключение на съдебно-счетоводна експертиза, чиито констатации не са оспорени от страните и са възприети от съда.
Изискуемостта на вземането за възнаграждение е определена съобразно уговорения срок за изравнителното плащане в клаузата на чл.5 ал.2 на договора – 20-то число на месеца, следващ отчетния – в случая 20 юни 2012 г., с оглед на което съдилищата са приели, че предявеният иск за възнаграждение не е погасен по давност.
Предвид изложеното следва да се приеме, че формулираният от касатора въпрос е обусловил правните изводи на въззивния съд по предмета на спора и изхода на делото. Той е разрешен в съответствие с действителната воля на страните при спазване на общото тълкувателно правило на чл.20 ЗЗД, но не е налице соченият от касатора допълнителен селективен критерий, при чието наличие би се проявило общото основание за достъп до касация – противоречиво разрешаване на изведения въпрос от съдилищата по смисъла на чл. 280 ал.1 т. 2 ГПК в редакцията му от 2009 г. Представените от касатора влезли в сила решения на Софийския апелативен съд не съдържат формирани противоречиви изводи по въпроса, обусловил крайния резултат по спора в обжалвания акт. Формулираният от касатора материалноправен въпрос относно начина на промяната на договореното възнаграждение – автоматично при наличието на предпоставките на процесната клауза на чл.5 ал.3 или чрез изрично заявено съгласие на страните с увеличението съобразно натрупаната инфлация с допълнително споразумение в писмена форма по чл.43 от договора. Този въпрос не е изрично обсъждан в решенията на САС по т.д.№ 3367/2013 г. от 25 април 2014 г. и по т.д.№ 434/2014 г. от 1 октомври 2014 г. и не е обусловил решаващата воля на съда за отхвърлянето на исковете, предявени на договорно основание. От мотивите на представените съдебни актове е видно, че претенциите срещу Столична община се основават на договори за изпълнение на обществен превоз по основна градска автобусна линия и съдържанието им е аналогично на съдържанието на процесния договор, в тях е предвидена индексация на цената с инфлационен индекс, но спорът между страните не е относно начина на действие на клаузата за промяна на цената на услугата съобразно обявен индекс на годишна инфлация – автоматично или с допълнително волеизявление на страните в писмена форма, а относно приложението й през първата година на изпълнението на договора с осемгодишен срок на действие доколкото цената подлежи на актуализиране съобразно промените в икономическите условия, но предлагането й от самия изпълнител в конкурсната процедура при отчитане на конкретната пазарна конюнктура изключва приложението на индексацията за първата година от действието на договора за обществена поръчка. В настоящия казус изпълнението на договора е започнало през 2008 г., а процесният период е месец май 2012 г. идентичен правен въпрос за приложимостта на клаузата не е обсъждан.
Предвид горното следва да се приеме, че касаторът не е обосновал соченото допълнително селективно основание за достъп до касационен контрол – противоречие с казуална съдебна практика.
По изложените съображения обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касация.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 457/28.02.2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 13 състав, постановено по т.д.№ 5160/2016 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на [фирма] сумата 1006 лв, представляваща съдебни разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: