О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
София, 02.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4993 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК вр. с пар. 74 ПЗР към ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86 от 27. 10. 2017г..
Образувано е по касационна жалба на ищеца Г. И. Б. срещу решение № 258 от 04.09.2017г. по гр. дело № 351/2017г. на Врачански окръжен В., гражданско отделение, с което е отменено решение № 62/20.04.2017г. по гр. дело № 1452/2016г. на Районен съд-Козлодуй и вместо него е постановено ново решение, с което на основание чл. 127, ал. 2 СК упражняването на родителските права по отношение на детето Г. Г. Б., род. на 26. 07. 2011г., е предоставено на майката – ответницата М. Л. Г.; определено е местоживеенето на детето при ответницата в [населено място], [улица]; определен е режим на лични отношения на бащата – ищец с детето и ищецът е осъден на основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 143 СК да заплаща на детето чрез неговата майка и законен представител М. Л. Г. месечна издръжка в размер на 115 лв., считано от 10.09.2016 год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, до настъпване на основания за изменяне или прекратяване на издръжката, както и да заплати издръжка за минало време за периода 01.03.2016г.- 10.09.2016г. в размер на 90 лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
Касаторът Г. И. Б. поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, като моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Г. Г. Б. да бъде предоставено на него, да се определи местоживеене на детето при бащата, да се постанови режим на лични отношения на детето с майката и да се определи първоначална издръжка в размер по чл. 142 СК. Моли да му бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба касаторът релевира основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: 1/ „Съдът трябва ли да вземе предвид всички доказателства по делото, за да се произнесе; при преценка на фактите по делото, трябва ли да вземе предвид всички обстоятелства, имащи значение за определяне на най-добрия интерес на детето?“, по който сочи разрешаването му от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 1/12.11.1974г. и 2/ „Длъжен ли е съдът съгласно императивната норма на чл. 59, ал. 6 СК да изслуша родителите с цел да се запознае с техните съображения за защита интересите на децата и да постанови решението си предвид съгласуване на техния личен интерес с интересите на семейството и обществото?“, по който сочи разрешаването му в противоречие с решение № 173 по гр. дело № 6333/2014г. на ВКС, ІІІ г.о., доколкото въззивният съд е задавал въпроси досежно личните отношения между родителите на детето по време на фактическото им съжителстване, което счита, че не е предмет на изясняване по делото и не представлява изслушване по смисъла на чл. 59, ал. 6 СК.
Ответницата по касационната жалба /ответница и в производството/- М. Л. Г. не е подала отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт по искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, т.е. същата е процесуално допустима. Не са налице обаче релевираните общо и допълнително основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Предявеният иск е с правно основание чл. 127, ал. 2 СК от бащата на малолетното дете Г. Г. Б. относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.
Въззивният съд е приел за установено по делото, че по време на съвместното съжителство на страните, на 26. 07. 2011г., е родено детето Г. Г. Б., което към датата на постановяване на въззивното решение е на 6 години; че до раздялата им, настъпила на 18. 02. 2016г., страните са живяли заедно в [населено място] и съвместно са се грижили и са възпитавали детето, но след това само майката го е отглеждала /след раздялата с ищеца ответницата е напуснала жилището на съжителника си, заедно с детето, като първоначално се е преместила при родителите си в [населено място], а след това се е установила с детето в [населено място], където е заживяла и живее до приключване на устните прения в жилище под наем на съпружески начала с друг мъж, с когото заедно полагат грижи за детето/. Врачански окръжен съд е намерил за неоснователни наведените от ищеца твърдения за наличието на негативен елемент по отношение на родителските и възпитателски качества на майката с оглед факта, че е вземала заеми, които не можела да връща, съобразявайки, че кредитите са теглени по време на фактическото съжителство на страните и че липсват доказателства, че средствата по тези кредити не са ползвани именно за задоволяване нуждите на страните и детето. Приел е, че след раздялата на страните, детето посещава редовно детска градина в [населено място], не е отсъствало по неуважителни причини, майката редовно го води и взема от детска градина, детето е чисто, спретнато, в детската градина се храни самостоятелно и има изградени навици, като с него работи логопед, както и че майката е задоволила всички потребности на детето.
Въззивният съд е намерил, че всяка от страните може да разчита на помощта на други лица при отглеждане на детето, а относно жилищните и материални условия, въз основа на данните от изготвените социални доклади на Агенция за социално подпомагане – Дирекция Социално подпомагане, [населено място] и [населено място], е счел, че и двамата родители разполагат с необходимите социално-битови и жилищно-битови условия за отглеждане и възпитание на детето /майката живее на квартира в [населено място] в добре обзаведено жилище, в което детето Г. разполага със собствена стая, обзаведена с всичко необходимо, а бащата живее в [населено място] в съсобствено с брат му жилище – четиристаен апартамент, в който за детето има осигурена отделна стая, жилищно битовите условия са добри и се поддържа добра хигиена/.
Второинстанационният съд е изслушал родителите по реда на чл. 59, ал. 6 СК в открито съдебно заседание на 02.08.2017г., при което майката е дала обяснения, че е обект на системен физически тормоз от бащата в присъствието на детето, че ищецът е отсъствал често от дома им поради работата си като шофьор в чужбина, не е оставял достатъчно пари за отглеждане на детето, като към настоящия момент не му заплаща издръжка. Бащата е дал обяснения, че работи като снабдител на постоянно работно време /преди това е бил международен шофьор/, посочил е съседка с медицинско образование на средна възраст, която може да му помага с детето и е заявил, че ответницата му създава трудности за срещи с детето.
При съвкупната преценка на приетите по делото писмени и гласни доказателства, вкл. социалните доклади, изготвени от Агенция за социално подпомагане – Дирекция Социално подпомагане, [населено място] и [населено място], и обясненията на страните по чл. 59, ал. 6 СК, решаващият съд е направил извод, че и двамата родители са еднакво привързани към детето, както и то към тях, съществува силна емоционална връзка между детето и всеки един от двамата родители може да разчита на помощта на други лица при отглеждане на детето. Съобразявайки задължителните разрешения в Постановление № 1/12.11.1974г. по гр. дело № 3/1974г. на Пленума на ВС досежно правнорелевантните обстоятелства за определяне на кого да се предостави упражняването на родителските права по отношение на дете, преценявайки ниската възраст на детето – 6 години, обуславяща нужда от непосредствени и специфични майчини грижи, полаганите от майката през целия живот на детето грижи за него, докато бащата е отсъствал от къщи по работа, които грижи основно майката продължава да полага, привързаността на детето към нея и факта, че детето е свикнало с определена среда в [населено място] и нова промяна на тази среда би се отразила неблагоприятно на крехката му психика, както и че майката не ограничава контактите на детето с бащата след раздялата, при което съществуващата емоционална връзка между него и детето няма да бъде нарушена, Врачански окръжен съд е приел, че въпреки наличието на родителски капацитет и възможности и на двете страни, майката е по-пригодна да го отглежда и възпитава, поради което е предоставил упражняването на родителските права на нея. В тази конекситетна връзка е определил и местоживеенето на детето при майката, като е осъдил бащата да заплаща ежемесечна издръжка в минимален размер от 115 лв., определяйки режим на лични отношения между ищеца и детето.
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Първият формулиран от касатора правен въпрос е обуславящ за решаващите изводи на въззивния съд, но не осъществява соченото допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Постановление № 1 от 12.11.1974г. на Пленума на ВС, чиито задължителни разрешения са възпроизведени в множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС /решение № 334 от 06. 01. 2016г. по гр. д. № 2202/2015г. на Четвърто г.о.; решение № 162 от 27. 07. 2015г. по гр. д. № 7228/2014г. на Трето г.о.; решение № 294 от 11. 11. 2015г. по гр. д. № 1454/2015г. на Четвърто г.о. и др., вкл. сочените от касатора, относими към производствата по чл. 127, ал. 2 СК/, обобщава практиката на съдилищата по предоставяне упражняването на родителските права и определяне на личните отношения между децата и родителите, като дава указание упражняването на родителските права и мерките да бъдат определяни конкретно, при преценка не на отделни обстоятелства, а на съвкупността от обстоятелствата на конкретния случай, на базата на задълбочена съпоставка на всички правнозначими критерии, изведени по тълкувателен път в горепосоченото ППВС, които не са изчерпателни и търпят развитие, като същевременно всеки от критериите има и относителна самостоятелност. Установено в практиката е разбирането за степенуването на правнозначимите критерии по решаваща значимост: възпитателските качества на всеки от родителите, морален облик, начин, вид, продължителност, ефективност на полаганите от родителя грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето не само като заявление, но и като реално предприети действия за това, пола и възрастта на детето с оглед неговите нужди, изследване към кого от двамата родители в по-голяма степен то е привързано и защо, разполага ли родителят с помощта на трети близки лица, на които при нужда може да разчита, включително съобразяване със социалната среда, в която предстои да живее детето, не само като финансови и материални възможности, но и като начин на живот и възпитание, обучение. Следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства, които е необходимо да бъдат анализирани в светлината единствено на интереса на децата, за съблюдаването на който съдът следи служебно. Съобразявайки всички правнозначими горепосочени обстоятелства /възпитателски качества и морален облик; действително предприети родителски грижи като вид, продължителност и ефективност; ниската възраст на детето /6 г./; привързаността му към майката; наличната помощ в отглеждането на детето от трети лица и добрите към момента на приключване на устните прения жилищно – битови и други материални условия на живот при майката, както и факта, че детето е свикнало с определена среда в [населено място] и нова промяна на тази среда би се отразила неблагоприятно на крехката му психика, изцяло в съответствие със задължителните разрешения на Постановление № 1 от 12.11.1974г. на Пленума на ВС, въззивният съд е преценил, че в интерес на детето е предоставянето на упражняването на родителските права на майката. Този извод е изграден на базата на всички установени с приетите по делото доказателства /писмени и гласни/ и правнозначими критерии по смисъла на Постановление № 1 от 12.11.1974г. на Пленума на ВС, оценени комплексно и взаимосвързано, включително обясненията на страните по реда на чл. 59, ал. 6 СК.
Вторият правен въпрос на касатора за задължението на съда съгласно императивната норма на чл. 59, ал. 6 СК да изслуша родителите с цел да се запознае с техните съображения за защита интересите на децата и да постанови решението си предвид съгласуване на техния личен интерес с интересите на семейството и обществото осъществява общата предпоставка за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение, но спрямо него не е налице сочената допълнителна предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно разрешенията в задължителната практика на ВКС, включително цитираното от касатора решение № 173 по гр. дело № 6333/2014г. на ВКС, изслушването на родителите по реда на чл. 59, ал. 6 СК е задължително и неспазването на задължението за изслушване на родителите от съда съставлява нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 59, ал. 6, пр. 1 СК, като въззивната инстанция, дори и без оплакване в тази насока, ако първоинстанционният съд не е изпълнил това задължение, следва да призове родителите и да ги изслуша лично. В изпълнение на това свое задължение въззивният съд е изслушал родителите по реда на чл. 59, ал. 6 СК в открито съдебно заседание на 02.08.2017 г., като обясненията им са ценени комплексно с оглед правнозначимия интерес на детето при постановяване на обжалваното решение.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 258 от 04.09.2017г. по гр. дело № 351/2017г. на Врачански окръжен съд, гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.