ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 666
София, 16. юли 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 2146 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 634/29.01.2018 на Софийския градски съд по гр. д. № 4917/2017, с което е отменено решение № 3485/09.01.2017 на Софийския районен съд по гр. д. № 34897/2016, като е уважен предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за връщане на сумата 4.000 евро, дадена по предварителен договор поради отпаднало основание.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], София, представляван от адв. Ел. В. от КАК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за материалната доказателствена сила на частния свидетелстващ документ и по материалноправния въпрос за началния момент, от който започва да тече погасителната давност за връщане на даденото на отпаднало основание, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с практика на ВКС, каквато прилага.
Ответникът по жалбата П. М. М. от АК – С., представляван от процесуалния му представител адв. Т. П. от ВАК, я оспорва като неоснователна, като счита, че повдигнатите въпроси са разрешени в съответствие с практиката на ВКС и обжалваното решение е правилно. Претендира направените по делото разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са били обвързани предварителен договор от 30.10.2008 г., като ищцата е възложила на ответното дружество извършването на строителство на недвижим имот в срок до 31.12.2009 г. срещу заплащане на възнаграждение в размер на 43.837 евро на разсрочено плащане (сумата 1.000 евро е заплатена от възложителя преди сключване на договора; сумата 3.000 евро – при сключване на договора, а остатъкът от 39.837 евро е следвало да бъде заплатен от ищцата в срок до един месец след снабдяване на сградата с акт 14, за което ответникът е поел задължение да я уведоми 15 дни преди предстоящото завършване на поредния етап от строителството, след което се дължи последната вноска, и предаване на владението върху недвижимия имот в 30-дневен срок след предаване на сградата и въвеждането й в експлоатация, както и прехвърляне на правото на собственост в предвидената от закона нотариална форма най-късно на датата на заплащане на сумата от 39.837 евро. Като безспорно по делото е прието, че ищцата е заплатила сумата 4.000 евро. Съгласно представен от ответника констативен протокол с изх. № АГ-15-2600/13.04.2009 г. на основание чл. 181, ал. 2 ЗУТ по повод заявление, че сградата е завършена в „груб строеж” с различна степен на изпълнени довършителни работи, но не е ангажирал доказателства, че е уведомил ищцата за завършване на този етап от строителството, съгласно задължението му по договора. Въззивният съд е приел, че данни за уведомяване се съдържа в писмо от 23.11.2011 г. от управителя на ответното дружество до ищцата, в което е изложено, че на 21.07.2009 г. дружеството е отправило покана до ищцата да заплати остатъка от сумата по предварителния договор, като в противен случай, ще счита договорът за развален на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД, като е посочено, че с писмо от 02.09.2009 г. ищцата е уведомила ответника, че не е получила кредит от банката, поради което ответникът с последващо писмо от 01.10.2009 г. й е предложил разсрочване на задължението за заплащане остатъка от цената, но не е получил официален отговор на това предложение (цитираната кореспонденция не е приложена по делото). Въззивният съд е приел, че писмото от 23.11.2011 г. има характер на частен удостоверителен документ, съдържащ изгодни за издателя си факти (че е уведомил ищцата за завършването на сградата на етап „груб строеж“ и че е направил волеизявление за разваляне на договора още през м. 07.2009 г.), поради което същото не се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти. Ответникът поддържа, че ищцата е неизправна страна по договора, който е развален и че задържа получената сума от 4.000 евро като обезщетение за неизпълнение, като в отговора на исковата молба е възразил, че ищцата не е имала право да разваля договора, тъй като е неизправна страна по него, поради неплащане на остатъка от цената в едномесечния срок от издаване на акт обр. 14, както и поради това, че е знаела за издаването на този документ, доколкото се е позовала на него в исковата си молба от 30.10.2013 г., по която е било образувано гр. д. № 14635/2013 г. по описа на Софийски градски съд, като счита, че договорът е прекратен поради изтичане на неговия срок.
Въззивният съд е приел, че не може да се направи извод, че към 18.11.2011 г. – датата на достигане до ответника на волеизявлението за разваляне на предварителния договор, ищцата е била в забава по отношение на задължението си да заплати остатъка от цената, тъй като най-ранната дата, на която може да се приеме, че ищцата е била уведомена за издаването на акт обр. 14 за сградата е 23.11.2011 г. (датата на която е получила представеното по делото писмо от ответника), а към момента на разваляне на договора – 18.11.2011 г., ответникът е бил в забава по отношение на задължението си, доколкото не е ангажирал доказателства за опровергаване на твърденията на ищцата. От справка от Служба по вписванията – В. е прието за установено, че процесният имот е бил продаден от ответното дружество на трето лице на 28.06.2013 г., т.е. преди завеждане на настоящата искова молба, поради което изпълнението на договора безспорно е станало невъзможно, т.е. дори и да се приеме, че договорът не е бил развален от ищцата на 18.11.2011 г., то това е станало с предявяване на настоящата искова молба, връчена на ответника на 28.09.2016 г., с която ищцата е упражнила правото си на разваляне на договора без даване на срок за изпълнение по чл. 87, ал. 2 ЗЗД и за нея е възникнало правото да получи платената при сключване на договора продажна цена, тъй като същата е дадена на отпаднало основание. Изложени са съображения, че дори да се приеме, че към момента на разваляне на договора от ищцата – 18.11.2011 г., ищцата да е била неизправна страна, то след като и насрещната страна е била неизправна по отношение на срока за завършване на строителството, ищцата е имала право да развали договора. По възражението на ответника, че договорът е прекратен поради изтичане на срока, съдът е приел, че действието на предварителния договор не се прекратява с изтичането на уговорения срок, като продължава да обвързва страните и след това и всяка от тях дължи изпълнение – за да прекрати действието си договорът трябва да бъде развален поради неизпълнение от една от страните. Възражението за изтекла погасителна давност e отхвърлено като неоснователно, тъй като в случая началният момент на давностния срок е денят, в който основанието е отпаднало или денят на развалянето – 18.11.2011 г., а исковата молба е депозирана на 27.06.2016 г. (т.е. няколко месеца преди изтичането на петгодишния давностен срок). Предвид изложеното, е прието, че ищцата, а след нейната смърт – наследникът и по закон има право да получи платената по разваления договор част от цената, тъй като е дадена на отпаднало основание.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите правни въпроси да обуславят решението по делото, тъй като въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС. Съгласно чл. 180 ГПК (чл. 144 ГПК отм.) частните документи, подписни от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица, друга материална доказателствена сила те нямат. При двустранните договори всяка от страните получава и може да задържи насрещната престация, защото тя е изпълнила своята. Когато насрещната страна не изпълнява задължението си, изпълнилият своето задължение кредитор може да се освободи от договора и да поиска връщане на даденото от него. Той може да развали договора, когато длъжникът не изпълнява своето задължение по причина, за която той отговаря. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо и съгласно т. 7 П. № 1/1979 при третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието е налице към момента на извършване на престацията, поради което тя не може да се иска обратно, докато то съществува, затова вземането става изискуемо от деня, в който отпада основанието.
При този изход на делото на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените за касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 634/29.01.2018 на Софийския градски съд по гр. д. № 4917/2017.
ОСЪЖДА [фирма], София да заплати на П. М. М. от В. сумата 526,77 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.