3_ 2491/25.08.2011 г.
ДОПК, чл. 103, 107, ал. 3, 109, 112
ЗМДТ, чл. 14, ал. 3
Относно: определяне на задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци при погрешно попълнена служебна страница на декларация по чл. 14 от ЗМДТ
Според изложеното в запитването в Община – Г е постъпила жалба срещу акт за установяване на публично задължение, издаден на 26.07.2011 г. Видно от приложеното копие от същата при служебната заверка на техническите данни в декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх.№ххх/22.02.1999 г. длъжностното лице, извършило заверката, е посочило имота във втора зона вместо в първа зона, където действително се намира. След получаване на съобщение и явяване на лицето е уточнено, че същото следва да подаде коригираща декларация, без да е посочен срок. Междувременно е издаден обжалваният акт като при поискване на справка за начина, по който е изчислено задължението, лицето е установило, че е подменена само страницата, която се заверява от техническата служба. След настояване от страна на лицето на 28.07.2011 г. е приета декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вярно попълнената зона.
Във връзка с гореизложеното са поставени следните въпроси:
1.При констатирана грешка при попълването на информацията в служебната заверка на данъчната декларация по чл. 14 от ЗМДТ, приложима ли е разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ДОПК за декларации, подадени през 1998 г.?
2.Следва ли данъчно задължените лица да подават нова декларация по чл. 14, ал. 3 от ЗМДТ, тъй като данните, които попълва данъчно задълженото лице, не се променят?
При така изложената фактическа обстановка с оглед приложимите разпоредби на ДОПК (обн. ДВ бр. 105/29.12.2005 г., посл. изм. ДВ бр.31 от 15.04.2011 г.) и ЗМДТ (обн. ДВ. бр.117 от 10 декември 1997г., посл. изм. ДВ бр.39 от 20 май 2011г.) изразяваме следното принципно становище:
С разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК е установен 5-годишен преклузивен срок за образуване на производство за установяване на публични задължения. Срокът започва да тече от началото на годината, следваща годината, през която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация.
Същевременно с чл. 171, ал. 1 ДОПК е установен петгодишен давностен срок за погасяване на публични задължения, който започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
Правилото на чл. 109 от ДОПК следва да се тълкува не буквално, а като се съобразява спецификата на задълженията и декларирането по ЗМДТ. Тъй като за определяне на данъчни задължения по ЗМДТ не се подава декларация за всеки данъчен период /ежегодно или ежемесечно/, а еднократно при придобиване на имот /МПС/ или при промяна на обстоятелства, имащи значение за определяне на данъка, подадената веднъж декларация служи за определяне на данъчното задължение за всяка следваща година, т.е. може да се счита, че за всеки данъчен период е подадена декларация.
Горните аргументи за определяне на дължимия данък по ЗМДТ следва да се имат предвид и в случаите, когато декларация по ЗМДТ въобще не е подадена, като следва да се приеме, че предвид възникването на публичното задължение за всяка година, задължението за подаване на декларацията също възниква всяка година.
С допълнение в ал. 3, изречение трето на чл. 107 от ДОПК (§28 от ПЗР на ЗИДЗМДТ) се разширяват хипотезите, в които служебно може да бъде издаден акт за предварително установяване на задължението. Към настоящия момент са регламентирани следните три хипотези:
– при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103;
– когато не е подадена декларация;
– задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия.
Предвид настоящата фактическа обстановка следва да бъде коментирана нововъведената първа хипотеза. Видно от правната норма същата е приложима при констатирано несъответствие между декларираните от лицето данни и данните, получени от трети лица и организации. Друга задължителна предпоставка е да е изчерпан редът за корекция по чл. 103 от ДОПК, т.е. на лицето да е изпратено съобщение за подаване на нова декларация, с която да бъде отстранено несъответствието между декларираните и получени от трети лица данни и лицето да не е подало нова декларация. При положение, че подателят отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението, подаването на новата декларация ползва подателя, независимо от чл. 104, ал. 3 от ДОПК.
Настоящият случай обаче не попада в тази хипотеза, тъй като при погрешно попълване на служебната страница на декларацията по чл.14 от ЗМДТ, данните не са декларирани от лицето, което изключва реда по чл. 103 от ДОПК. Предвид това следва да се отбележи, че не е изпълнен целият фактически състав, предвиден в първата хипотеза на чл. 107, ал. 3, изречение второ от ДОПК, което е процесуална предпоставка, въз основа на която да се издаде акт за установяване на задължението.
Следователно в конкретния случай процесуалният ред, чрез който могат да бъдат установени задълженията на лицето, е единствено чрез извършване на ревизия по реда на чл. 112 и следващи от ДОПК.
По силата на чл.14, ал. 3 от ЗМДТ при промяна на някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1. Доколкото в случая лицето не е декларирало неверни данни не са налице основания за подаване на нова декларация съгласно чл. 14, ал. 3 от ЗМДТ.
‘