3_ 5948/11.12.2008 г.
ЗКПО, чл. 204, т.2, чл. 217, §1, т. 34 от ДР
КСО, чл. 6, ал. 11
ЗДДС, чл. 9, ал. 3, чл. 27
ЗДДС, чл. 70, ал. 1, т. 2, чл. 50, т. 2
Относно: въпроси свързани с данъчното и осигурително третиране на организирано хранене на работници и служители
Според изложеното в запитването дружеството разполага със собствена база за организирано хранене, което работодателят може да извърши съгласно чл. 204, т. 2 от ЗКПО. Столовото хранене не се предоставя по реда на чл. 285, ал. 1 от КТ за специфични условия на труд.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
1. Какви са правата и задълженията на дружеството съгласно данъчните и осигурителните закони при организирано хранене на работниците и служителите като те ще заплащат тази услуга?Има ли регламентиран размер за намаление на храната, който може да се признае за счетоводен разход /примерно себестойността на едно ястие е 2 лв., работника заплаща 1 лв./?
2. Осчетоводява ли се ДДС по фактури за закупени продукти и ползва ли се данъчен кредит и в какъв размер ?
3. Облагат ли се разходите с данък по ЗКПО ?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО обн. ДВ, бр.105 от 22 декември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 69 от 05.08.2008г./, Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС обн. ДВ бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ бр.113 от 28 декември 2007 г./,Кодекса за социално осигуряване ( КСО, ДВ бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ, бр. 102/2008 г.) и Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски ( НЕВД, ДВ бр. 6/2000 г., посл. изм. ДВ, бр. 20/2008 г.) изразяваме следното становище:
Данъчно третиране по реда на ЗКПО:
Определението за социални разходи е посочено в ЗКПО като се имат предвид социалните разходи, предоставени в натура, доколкото само те подлежат на облагане с данък върху разходите. Съгласно §1, т.34 на допълнителните разпоредби на ЗКПО “Социални разходи, предоставени в натура“ са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки. В чл. 294, т. 1 от КТ е регламентирано, че работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигури на работниците и служителите организирано хранене съобразно рационалните норми и специфични условия на труд. Ако работниците и служителите заплащат част от разходите, направени от работодателя на основание чл. 293 и чл. 294 от КТ, като социален разход ще се разглежда само социалната придобивка. Съгласно чл. 204, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол.
По отношение на документирането на въпросните разходи следва да имате предвид, че съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗСч предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство. Изискванията за документална обоснованост са детайлно регламентирани в разпоредбата на чл. 10 от ЗКПО.
На основание чл. 217, ал. 1 от ЗКПО данъкът върху разходите се декларира с годишната данъчна декларация по чл. 92 от същия закон. По силата на чл. 217, ал. 2 от ЗКПО данъкът върху разходите се внася до 15-о число на месеца, следващ месеца, в който е начислен разходът. Когато данъчно задължено лице има надвнесен данък върху разходите или корпоративен данък, същият може да се приспадне от дължимия данък върху разходите.
По отношение прилагането на осигурителното законодателство:
Важно е да се има предвид, че регламентацията на вноските върху социалните разходи не е свързана с данъчното им третиране съгласно ЗДДФЛ и ЗКПО. Единственото изключение са разпоредбите относно ваучерите за храна, които препращат към ЗКПО.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал.11 от КСО върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 от същия кодекс в пари или натура, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии”, ДЗПО – универсалени професионален пенсионен фонд и за здравно осигуряване.
Върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи, които не са изплатени пряко на работниците и служителите, а са предоставени за издръжка на столове (включително за поевтиняване на храната в тях), за здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, поддържане на културни потребности на работниците и служителите, вноски за допълнително доброволно пенсионно и здравно осигуряване, доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация не се дължат осигурителни вноски. Не се дължат осигурителни вноски и при изплащане на еднократни помощи в пари или в натура, за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно възникнали събития (чл. 2, ал. 2 от НЕВД).
Следователно в случай, че предоставената безплатна храна се дава постоянно или периодично пряко на работниците и служителите в пари или натура, се дължат осигурителни вноски. Ако средствата не са изплатени пряко, а са предоставени за издръжка на работническия стол или за поевтиняване на храната в него, не се дължат осигурителни вноски.
Данъчно третиране по реда на ЗДДС:
Столовото хранене представлява доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. В разпоредбите на ал. 3 от същата правна норма следните случаи се приравняват на възмездна доставка на услуга:
-предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит (чл. 9, ал. 3, т. 1);
-безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица (чл. 9, ал.3, т. 2).
С оглед на горепосоченото са налице следните две възможности:
1. Когато получените от дружеството доставки са предназначени за безвъзмездни доставки на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС не следва да бъде приспадан данъчен кредит от дружеството. Последващите доставки, за които не е ползван данъчен кредит съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, следва да бъдат третирани като освободени на основание чл. 50, т. 2 от същия закон.
2. Когато е ползван данъчен кредит от дружеството последващите безвъзмездни доставки са приравнени на възмездна доставка съгласно чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. Данъчната основа на тази доставка се определя по реда на чл. 27, ал. 2 от ЗДДС, съгласно който данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3 е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването й. Следователно в случая данъчната основа на доставката на услугата столово хранене от „С” ЕООД към работниците и служителите– получатели на услугата, следва да включва не само стойността на закупените хранителни стоки и продукти, но и стойността на останалите преки разходи, свързани с извършването й– заплатата на персонала, зает с обслужването на стола /с подготовката, предоставянето на храната, обслужването на помещението и съдовете/, изразходване електрическа енергия във връзка с услугата и други относими разходи – напр. за изпиране на покривки. Доставките се документират с протокол съгласно чл. 117 от ЗДДС.
Гореизложеното се прилага и в случай, че работниците заплащат част от себестойността на предоставените им услуги.