Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
2512_16_opr_chj_274(2)@248(2)gpc_Appel
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
София, 30.06.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 2512 /2016 г.:
Производство по чл.274,ал.2, вр. ал.1 вр. чл.248,ал.3 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на К. Г. Д. срещу определение от 22.04.2016 г. по възз. гр.д. № 55 /2016 г. по описа на Плевенския окръжен съд, г.о., с което е оставена без уважение като неоснователна молбата на К. Д. за изменение на основание чл.248,ал.1 ГПК на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските.
Въззивният съд е приел, че искането на К. Г. Д. да не бъде осъждан за разноски във въззивното производство е неоснователно, тъй като първоинстанционното решение е обезсилено по въззивна жалба на насрещната на К. Д. страна, която е поискала присъждането на разноски. Присъждането на разноски с въззивното решение е правилно, тъй като с въззивното решение се е стигнало до отмяна на последиците на атакуваното решение. Без значение е, че въззивната жалбоподателка се е позовала на неправилност на първоинстанционното решение, а въззивният съд го е намерил за недопустимо, тъй като въззивната жалба е уважена, а недопустимостта на съдебния акт е порок от по-висока степен в сравнение с неправилността.
Насрещната страна А. Г. Гидийска в писмен отговор твърди, че частната жалба е неоснователна.
Настоящият състав намира частната жалба за неоснователна:
Присъждането на разноски във всяка съдебна инстанция е с оглед изхода от производството в тази съдебна инстанция. Когато въззивният съд обезсилва първоинстанционно решение, изходът от производството е в полза на жалбоподателя, тъй като въззивното производство е учредено по негова въззивна жалба (без подаването в срок на редовна въззивна жалба от надлежна страна) висящността на производството не се пренася във въззивната инстанция). Без значение е дали обезсилването е постановено по доводи на жалбоподателя за недопустимост на решението (на обжалваната част от решението) или служебно от съда по силата на правомощията му, предвидени в чл.269 и чл.270 ГПК.
По изложените съображения (че разноски се присъждат с оглед изхода от спора) настоящият състав не споделя довода на частния жалбоподател, че въззивният жалбоподател (ищец) няма право на разноски при обезсилването на обжалваното от нея решение, тъй като обезсилването се дължи на това, че искът не е предявен и срещу неговата съпруга. Доколкото въззивният съд е установил пороци на обжалваното решение и то е обезсилил като последица от подаване на въззивната жалба, въззивният жалбоподател има право на разноски.
Поради изложеното обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски, а искането на насрещната страна за присъждане на разноски за процесуално представителство е основателно за сумата 200 лева, чието уговаряне и заплащане е удостоверено в представения договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение от 22.04.2016 г. по възз. гр.д. № 55 /2016 г. по описа на Плевенския окръжен съд, г.о.
Осъжда К. Г. Д. да заплати на А. Г. Гидийска сумата 200 (двеста) лева разноски за процесуално представителство в настоящото производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2