5- 20-00-405/02.10.2015 г.
ДДС, ЧЛ. 7
ДДС, ЧЛ.53, АЛ.1
ДДС,ЧЛ.116, АЛ.4
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„С..” ЕАД е регистрирано за целите на ДДС лице.Дружеството произвежда и доставя автомобилни компоненти , съобразно техническитеспецификациинаавтомобилниконцерни. За тази цел използваспециално производствено оборудване – т. нар. „нестандартна екипировка” или „тулинг” оборудване, което се използва единствено за производство на компоненти за съответният клиент.
Автомобилните компоненти се доставят до клиентите на „С..” ЕАДв различни държави членки на Европейския съюз (ЕС) и за тях дружеството прилага нулева ставка на данъка на основание чл.53, ал.1 от ЗДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Представлявали доставката на „тулинг” оборудване съпътстваща доставка на вътреобщностните доставки на автомобилни части?
2.Приложима ли е нулева ставка на данъка за доставката на„тулинг” оборудване?
3.Фактурите за доставката на„тулинг” оборудване, които са с начислен 20 % ДДС подлежат ли на анулиране по реда на чл.116 от ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Съгласно практиката на Върховния административен съд, намерила израз в решения № 9807/28.06.2013 г. и № 2923/28.02.2014 г. изработването на нестандартна екипировка е свързано с производството на крайните изделия и не може да съществува отделно от крайния продукт. Според съдът въпреки, че правото на собственост върху така наречения „тулинг” е прехвърлено на клиента, той не придобива икономическото право да се ползваи да се разпорежда с него като собственик, тъй като екипировката се експлоатира от производителя с оглед изработването на крайното изделие. Доставката на „тулинга” и доставката на крайното изделие представляват една икономически неделима доставка, при която след изготвяне на крайния продукт „тулинга” губи своето икономическо значение. В резултат на това ВАС е постановил, че доставката на „тулинга” и доставката на крайните изделия, за които той се ползва трябва да имат едно и също третиране за целите на облагането с данък върху добавената стойност.
С оглед така наложилата се практика на ВАС, доколкото доставката на крайните изделия се определя като вътреобщностна доставка по смисъла на чл.7 от ЗДДС, то и доставката на „тулинг”(нестандартна екипировка) също ще се третира като вътреобщностна доставка.
Предвид гореизложеното, „С..” ЕАД следва да прилага нулева ставка на данъка и за доставката на „тулинг” оборудване, наоснование чл.53, ал.1 от ЗДДС.
Редът за извършване на корекции във фактурите е регламентиран в чл.116 от ЗДДС. Съгласно чл.116, ал. 3 от ЗДДСиздадените фактури и известия към тях, в които е начислен данък, въпреки, че не е следвало да бъде начислен се смятат за погрешно съставени и подлежат на корекция. Ако за доставката на „тулинг” оборудване „С..” ЕАД е издало фактури с начислен ДДС, които са отразени в отчетните му регистри, както и в тези на получателя по доставката, то следва да анулира погрешно съставените документи по реда чл.116, ал. 4 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
‘