5 23-22-192 /15.05.2008 г.
ЗДДС, чл.26, ал.4 и ал.5
ППЗДДС, чл.18, ал.4
Запитването визира следната фактическа обстановка :
1. Българска фирма е поела за рамките на България гаранционно обслужване на автомобили, за които гаранцията е от международна компания, чието седалище за Европа е на територията на Франция. Основният доставчик на резервни части за българската фирма е тази международна компания.В периода октомври-декември 2007г. българската фирма е извършила гаранционни обслужвания на клиенти на международната компания, за което през м. І.2008г. е изпратила протоколи на международната компания, в които са вписани вложените резервни части и стойността на труда за обслужване на клиентите. Презм.ІІ.2008г. международната компания е изпратила на българската фирма кредитни известия с които намалява текущото задължение на българската фирма за доставените й резервни части със размера на вложените резервни части за гаранционно обслужване и стойността на труда, до размера на посоченото в протокола, изпратен от българската фирма контрагент.Въпрос: Следва ли това кредитно известие да се посочва като ВОП? Следва ли в дневника за продажби да бъде посочена получената отстъпка за положения труд, и ако трябва какъв е документа, който българската фирмаследва да издаде и на кого?
2. За реализиран размер на оборот през изтеклата година българската фирма получава бонус от доставчик в Общността, под формата на кредитно известие за намаляване на задължението. Как следва да бъде отразено това кредитно известие в дневниците по ЗДДС и в Интрастат декларацията? Фирмата се отчита в Интрастат и по статистическа стойност.
Следва да се има предвид, че съгласно изискванията на чл.85 от ДОПК, в цялата кореспонденция с Националната агенция за приходите, задълженото лице трябва да посочва идентификацията и адреса си за кореспонденция.
Предвид изложеното и поради липса на документи, удостоверяващи конкретните договорни отношения между страните по сделките, изразявам принципно становище по поставените въпроси:
1.Съгласно чл.129, ал.1 от ЗДДС не се смята за доставка предоставянето на стоки от производител или упълномощено от него лице с цел да се заменят или отстранят възникнали дефекти при условията на договорено гаранционно обслужване, което се осъществява за сметка на производителя. Не се смята за доставка предоставянето на услуга по отстраняването на възникнали дефекти при условията на договореното гаранционно обслужване, когато са налице едновременно следните условия: 1. услугата се извършва от лице, упълномощено за това от производителя; 2. производителят не е установен на територията на страната; 3. гаранционното обслужване е за сметка на производителя (чл.129, ал.2 от ЗДДС). Съгласно чл.129, ал.3 от ЗДДС не се смята за доставка предоставянето на стоки или услуги за отстраняване на дефекти от доставчик, когато отстраняването на дефектите е за негова сметка във връзка със задържани суми по чл.26, ал.4, т.2 от ЗДДС.
От текста на разпоредбата на чл.129, ал.2 от ЗДДС е видно, чене се смята за доставка предоставянето на услугамеждулицето, упълномощено да извършва гаранционното обслужване и лицето, закупило стоката. Този извод се подкрепя и от разпоредбата на чл.26, ал.4, т.1 от ЗДДС, съгласно който, в данъчната основа на доставката на стоката се смята включена стойността на услугата по последващо гаранционно обслужване на стоките. Лицето – купувач е заплатило услугата по гаранционното обслужване на стоката, в това число и дължимия ДДС, при заплащането на стоката. В тази връзка е и разпоредбата на чл.129 ЗДДС, съгласно която услугата за гаранционното обслужване не се счита за доставка, чрез което се избягва двойното данъчно облагане.
В случай, че услугата е оказана от лицето, упълномощено да извършва гаранционното обслужване на стоката, към производителя на стоката, то доставката не попада вхипотезата на чл.129 от ЗДДС.
Доколкото българската фирма е упълномощена за извършването на гаранционното обслужване от производителя, то е налице доставка на услуга по смисъла начл.9, ал.1 от ЗДДС .
Съгласно чл.128 от закона, когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, приема се, че е налице една основна доставка. Вслучай , че основната доставка е ремонтната дейност, ще еналице доставка на услуга.
Интрастат е система за събиране на информация само за движението на стоки между страните-членки и не включва услугите.
Обект на деклариране на системата Интрастат е търговията със стоки, т.е. физическото движение на стоки. Доставката на услуги не е обект на деклариране по системата Интрастат.
Списъкът на стоките, изключени от деклариране по системата Интрастат, се съдържат в Наредбата за прилагане на чл.1, ал.4 от Закон за статистиката на вътреобщностната търговия със стоки/ЗСВОТС/.
2.Съгласно чл.26, ал.5 от ЗДДС данъчната основа не включва сумата на търговската отстъпка или намаление, ако те са предоставени на получателя на датата на възникване на данъчното събитие, а ако се предоставят на получателя след датата на възникване на данъчното събитие, данъчната основа се намалява при предоставянето им. Предоставянето на отстъпка води до намаление на базата, на която се определя данъчната основа съгласно чл.26 от ЗДДС. Законодателят допуска изменение на данъчната основа на доставка, за която е издадена фактура, с издаване на известие към фактурата, съгласно чл.115 от ЗДДС. Според чл.18, ал.4 от ППЗДДС, когато търговската отстъпка или намалението са предоставени след датата на възникване на данъчното събитие за доставката, за изменението на данъчната основа на доставката, доставчикът издава кредитно известие към фактурата, издадена за доставката, а когато за доставката са издадени повече от една фактури с кредитно известие, в което се посочват номерата на всички издадени фактури за доставката. В случаите на изменение на данъчната основа за доставката, за която е издаден протокол е приложим чл.117, ал.4 от ЗДДС и лицето издава нов протокол, който задължително съдържа: 1. номерът и датата на първоначалния протокол, издаден за доставката; 2. основанието за издаване на новия протокол; 3. увеличението/ намалението на данъчната основа; 4.увеличението/ намалението на данъка.
3. Съгласно чл.21, ал.2, т.3, б”в” от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, е мястото, където фактически се извършва услугата, при оценка, експертиза или работа по движима вещ.
Съгласно §1, т.43 от ДР на ЗДДС, „ работа по стоки” е обработка, преработка или поправка на стоки. Стока по смисъла на ЗДДС е всяка движима или недвижима вещ.
Предвид гореизложеното, при ремонт на автомобили, мястото на изпълнение на тези доставки е на територията на съответната държава, където фактически се извършва услугата – чл.21, ал.2, т.3, б.„ в” от ЗДДС.
В ЗДДС има специални разпоредби, когато получателят по тази доставка е лице , регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка (чл.24 от ЗДДС).
Съгласно чл.24, ал.3 от ЗДДС (изм. – ДВ, бр.113 от 2007г., в сила от 01.01.08г.), мястото на изпълнение при доставка на услуга по оценка, експертиза или работа върху движими вещи е на територията на държавата членка, издала идентификационния номер по ДДС на получателя, под който му е оказана услугата, когато са налице, едновременно следните условия: 1. получател по доставката е лице, регистрирано за целите на ДДС в държава членка, различна от държавата членка, където фактически е извършена оценката, експертизата или работата;
2. след приключване на оценката, експертизата или работата стоките са изпратени или транспортирани извън територията на държавата членка, където фактически е извършена оценката, експертизата или работата. За удостоверяване на обстоятелствата по чл.24, ал.3, т.2 от ЗДДС, доставчикът следва да разполага с документи, посочени в Правилника за прилагане на ЗДДС.’