5 53-00-131/21.03.2011
ЗДДС, чл.53, ал.2
В писмото е посочено, че дружеството произвежда цифрови камери, които продава на финландско дружество, което има филиал в Канада. Филиалът закупува и заплаща необходимите материали за производството на модул като крайната фаза по сглобяването на поточни линии се осъществява във Финландия, където се монтират и видеокамерите, произведени от българското дружество. В конкретния случай канадският филиал е натоварен да закупува и заплаща камерите, произвеждани от българското дружество, след което за крайното сглобяване на поточните линии те се изпращат във финландския завод.
Въпросът, който се поставя в запитването е:
1.Какви документи са необходими получените във Финландия стоки да бъдат заплатени от канадския филиал и какви са необходимите условия за това сделката да отговаря на изискванията на българското законодателство?
Предвид гореизложеното и съобразявайки относимата към него нормативна уредба, изразяваме следното становище:
След допълнително уточняване на фактическата обстановка се установи, че дружеството извършва ВОД към финландско дружество, а заплащането се осъществява от канадския филиал на финландското дружество.
Съгласно чл.53, ал.2 от ЗДДС документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка, се определят с правилника за прилагане на закона.
Документите, удостоверяващи извършването на ВОД са регламентирани в чл.45 от ПЗДДС. Съгласно разпоредбите му за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) документ за доставката:
а) фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката;
б) протокол по чл. 117, ал. 2 от закона – в случаите на вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от закона;
в) документ по чл. 168, ал. 8 от закона – когато доставчикът е физическо лице, което не е едноличен търговец и не е регистрирано по закона;
2. (изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка:
а) (доп. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г.) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка – в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките;
б) транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка – когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.
От изложеното е видно, че за удостоверяването на извършена ВОД законът не въвежда изискване за разполагане с документ, от който да е видно от къде е извършено плащането по доставката.
‘