5 528/ 14.05.2008г.
ЗДДС,чл.21,ал.3
ЗКПО, чл.12,чл.195
Във връзка с Ваше писмено запитване с вх. № по описа на Дирекция „ОУИ”- София, Ви уведомявам следното:
Описана фактическа обстановка:
Доставчик на софтуер е регистрирана по ДДС фирма в Гърция. Доставчикът не е притежател на продукта, а само притежател на лицензионни права върху продукта. Доставката се състои в предоставяне на модули на софтуера и тяхното интегриране към спецификите на българското счетоводно и данъчно законодателство, като целящ краен резултат е осигуряване на достъп до информационната система на Получателя. Програмния продукт не е изработен по специално задание и при пренасянето му на територията на страната е използван специално закупен от фирмата сървър от Република Гърция. Клиентът, българска фирма, регистрирана по ДДС въз основа на лицензионен договор ще осигурява техническа помощ и поддръжка, а доставчикът ще инсталира и въведе цялостния софтуер. Клиентът ще извърши плащането на посочената в договора сума на четири вноски до 31.12.2008. От друга страна след изтичане срока на въвеждане, всякакви услуги ще се доставят по формално искане, адресирано до доставчика от клиента, а таксите ще се оценяват с взаимно споразумение.Без предварително одобрение от доставчика клиентът не може да копира, разпространява, инсталира или по друг начин предоставя на трети лица правото да се ползва софтуера.
Въпроси:
1.Отговаря ли описаният в договора програмен продукт на дефиницията за „стандартен софтуер”? Как следва да се облага сделката?
2. Представлява ли посоченото в договора„авторско и лицензионно възнаграждение”по смисъла на ЗКПО? Приложима ли е СИДДО между България и Гърция ?
Относно ЗКПО и прилагането на СИДДО
Отговорът е принципен.
Доходът, който ще се изплати от българското юридическо лицеще бъде от източник в България / чл.12, ал.5 ЗКПО/.
На основание чл.195, ал.1 от ЗКПО тези доходи подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен.
Същевременно между РБългария и РГърцияима сключено СИДДО – ДВ, бр.33 от 02.04.2002г., издадена от МФ.
Спогодбата се прилага с предимство пред вътрешното законодателство. В нея се съдържа определение на понятието „авторски и лицензионни възнаграждения”- чл.12 от СИДДО.
За прилагането на СИДДО е необходимо да бъде спазена процедурата подробно описана в гл.16, раздел ІІІ на Данъчно – осигурителен процесуален кодекс / ДОПК/.
СИДДО се прилага след удостоверяване на основанията за това.
Относно ЗДДС
В ЗДДС не се съдържа легално определение на понятието франчайзингов договор, но т.к. такова се съдържа в ЗКПО, то това определение може да се приложи и по отношение наЗДДС.
Програмният продукт, обект на доставката, не е „ стока”, т.к. не отговаря на понятието „стандартен софтуер”, съгласно § 1, т.26 от ЗДДС-продукт, записан на технически носител, който е предназначен за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител. Този софтуер не е предназначен за масова употреба, освен товаза счетоводния софтуер има изискване за отчитане на спецификите, съгласно чл.9 от Закона за счетоводството ” Когато при осъществяване на счетоводството се използва счетоводен софтуер, той трябва да е разработен при спазване на изискванията на този закон и да дава възможност обработваните чрез него документи да са на български език” .
Съгласно чл.9 ЗДДС, за доставка на услуга се смятат и: 1.продажба или прехвърляне на права върху нематериално имущество; 2. поемане на задължение за неизвършване на действия или неупражняване на права.
От друга страна доставката на софтуер и актуализацията му по електронен път е дефинирано като „ услуги, извършвани по електронен път”- ЗДДС, ДР §1,т.14, б”б”.
Видно от запитването и приложения договор е видно, че се касае за доставка на следните услуги по ЗДДС:
1. услуги извършени по електронен път- доставка на софтуер – чл.21, ал.3, т.2, б”к” ;
2. прехвърляне на права върху програмен продукт, различен от стандартен софтуер-чл.21, ал.3, т.2, б. „а”;
3. поемане на задължение за неизвършване на действияили неупражняване на права по букви „а”-„л”.
Мястото на изпълнение и при трите вида услуги ще се определи съгласно разпоредбата на чл.21, ал.3 от ЗДДС, то е мястото, където се намира седалището или постоянния обект на получателя, откъдето той извършва своята икономическа дейност т.к. са изпълнени едновременно условията на т.1 и 2 от същата разпоредба: получателят е данъчно задължено лице, установено в държава членка, различна от държавата, където е установен доставчикът и доставяните услуги попадат в изброените в т.2. При такива доставки платец на данъка е получателят.
Когато получателят е българска регистрирана фирма, данъкът се начислява съгласно чл.82, ал.2, т.2 от ЗДДС, като издава протокол по чл.117 в 15-дневен срок от настъпване на данъчното събитие. Ако до този срок от възникване на данъчното събитие получателят на доставката не разполага с фактура от доставчика, той начислява данъка в протоколавъз основа на проформо- фактура или договорена цена.
Данъчното събитие в конкретния случай, възниква на датата, на която услугата е извършена- 31.12.2007г.- чл.25, ал.2 от ЗДДС.
‘