2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 39
гр. София, 05.03.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3855 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. М. Ц. против решение №97/17.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 471/2017 г. от състав на АС – Велико Търново.
Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание не изпраща представител.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 950/05.12.2018 г. .
Процесуалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, може ли съдът да основе своите изводи на заключение на вещо лице, което не е назначено от съда с изрично определение, при спазване на изискванията на чл.197, ал.1 ГПК.
По отговора на правния въпрос, съставът на ВКС приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.197, ал.1 ГПК, вещо лице по делото се назначава с определение на съда. С това свое определение, съдът е длъжен да определи в кои области на са необходими специални знания, да прецени колко вещи лица следва да бъдат назначени, като се формулират предметът и задачите на експертизата и на вещите лица да даде подходящ срок за изготвяне на заключението, като вещо лице се назначава на принципа на случайния подбор от съответния списък на специалисти, утвърдени за вещи лица, като при сложност или комплексност на изследването може да се назначи и повече от едно вещо лице, а за всеки съдебен район на окръжен и на административен съд се съставят списъци на специалистите, утвърдени за вещи лица; при необходимост може да се назначи и специалист, който не е включен в съответния списък, както и от списъците на други съдебни райони. В случаите, в които съдът не е определил вещо лице, което да изпълни поставената задача, с каква специализация и в коя конкретно област е специалист вещото лице, е налице процесуално нарушение, като преценката дали това нарушение е съществено и до каква степен се е отразило на правилността на съдебното решение следва да се преценява при всеки конкретен случай. Тази преценка на съда са обуславя от фактите по спора – налице ли са били възражения в тази насока от страна по делото, доколко съдът е обосновал своето решение на така изготвено и прието заключение на вещо лице, какви са били възраженията на страните по делото във връзка с изготвено заключение на вещо лице, което не е определено при спазване изискванията на чл.197, ал.1 ГПК.
По касационната жалба, съставът на ВКС приема следното:
В случая, съдебно медицинската експертиза е допусната предвид указанията, дадени с решение на ВКС по реда на чл.307 ГПК, като е постановено определение по реда на чл.197, ал.1 ГПК, в което е посочена задачата на вещото лице, посочена е специалността на вещото лице – лекар – ендокринолог, като е изискано от МБАЛ”Св. Марина” [населено място], да се посочи лекар с горната специалност, за изготвянето на експертизата. В изпратеното до МБАЛ”Св. Марина” [населено място] писмо е посочено, че следва да се посочи вещо лице лекар – ендокринолог, който да изготви експертизата. В отговор на писмото, МБАЛ”Св. Марина” [населено място] е посочил лекар – ендоклинолог, който е изготвил приетото по делото експертно заключение. В открито съдебно заседание, проведено на 24.01.2018 г., съдът е докладвал определението си от 23.11.2017 г., с което е посочена подробно задачата на вещото лице, като е дал възможност на вещото лице да изпълни поставената задача. Липсва възражение от страните по делото, в т.ч. и от касатора в настоящото производство, че в определението на съда липсва изрично посочване на посочения от МБАЛ”Св. Марина” [населено място] е посочил лекар – ендоклинолог. Очевидно и за съда и за страните, че определеното от съда вещо лице е това, посочено от МБАЛ”Св. Марина” [населено място]. Възражение относно квалификацията на вещото лице по отношение на ехографията на щитовидната жлеза е направено в съдебното заседание, в която е обсъждано и прието заключението на вещото лице.
В определението на съда за допускането на експертизата липсва посочване на конкретното вещо лице, като след посочването му по искане на съда от лечебно заведение, каквато възможност се допуска предвид отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, съдът е бил длъжен да постанови определение, с което назначава конкретното вещо лице по делото, да изготви допусната експертиза. Именно във връзка с това определение на съда, страната е следвало да направи своите възражения по отношение на притежаваната от вещото лице специалност, както и квалификация, което е сторено от ищцата в съдебното заседание, в което е прието заключението на вещото лице. Това оспорване е направено след представянето на заключението на вещото лице при обсъждането му в открито съдебно заседание, като съдът е приел, че по делото са представени доказателства за следдипломна квалификация на вещото лице, по ехографията на щитовидната жлеза, като е отказал допускането на тричленна експертиза въз основа само на това оспорване на ищцата, тъй като искането за разширяването на експертизата съдържа искане да се определят вещи лица, „притежаващи нужната квалификация”, без да се посочва каква следва да е тази квалификация, на кои медицински стандарти не отговаря квалификацията на вещото лице, предвид представеното удостоверение за следдипломна квалификация. Всички тези действия на съда са извършени при допуснато съществено процесуално нарушение в конкретния случай, доколкото спорът се е развил и по отношение на квалификацията на вещото лице относно ехографията на щитовидната жлеза, при вече депозирано заключение на вещото лице. Това се е отразило на правото на защита на ищцата по делото, тъй като всички свои възражения тя е следвало да направи при определянето на вещото лице с определение, както постановява процесуалния закон и каквото определение в случая липсва.
Предвид изложеното, съставът на ВКС счита, че при определянето на вещото лице, допускането на експертизата и приемането й е допуснато съществено процесуално нарушение, довело да постановяването на неправилно съдебно решение. Този извод се налага от обстоятелствата по конкретния спор, свързани с оспорването на квалификацията на вещото лице и представянето на доказателства за това от самото вещо лице в тази насока, като страната е била лишена от възможността да представи доказателства във връзка с твърденията си за наличие на други изисквания за придобиване на квалификация за ехография на щитовидната жлеза, в каквато насока са били твърденията й. Всичко това налага отмяна на решението, като делото следва да се върне за ново разглеждане от състав на ВТАС, като при новото разглеждане на делото следва да се постанови определение, с което се определи конкретно вещо лице за извършване на допусната експертиза, като се даде възможност на страните да заявят своите възражения във връзка с квалификацията на вещото лице, във връзка с твърденията на ищцата, направени в открито съдебно заседание, в което е прието заключението на вещото лице.
Разноски не следва да се присъждат за настоящото производство, като такива следва да се определят с оглед изхода на спора, при новото разглеждане от въззивната инстанция.
Водим от горното, съставът на ВКС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №97/17.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 471/2017 г. от състав на АС – Велико Търново.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на АС – Велико Търново.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.