данъчно третиране на суми за членски внос на Асоциация на таксиметровите синдикати в България (АТСБ).

5.Изх. №53-00-326/14.06.2011 г.
Чл.20 от ЗКПО
Чл.30 от ЗКПО
В Дирекция ОУИ ….. е постъпило Ваше писмено запитване с вх. №53-00-326/ 20.05.2011 г. относно данъчно третиране на суми за членски внос на Асоциация на таксиметровите синдикати в България (АТСБ).
Фактическата обстановка описана в запитването е следната:
Въз основа на сключен договор от 04.05.2005 г. между АТСБ и ,,Х” ЕООД, последното предоставя отстъпка от пет стотинки на литър гориво закупен от член от АТСБ. Въз основа на друг договор от 01.05.2009 г. между АТСБ и,,Х” ЕООД, последното превежда по банкова сметка по една стотинка на литър гориво закупено от членовете на АТСБ. И при двата договора, отчисленията на сумите се извършва след представяне на електронни клубни карти от членовете на АТСБ на служителите на ,,Х” ЕООД. Електронните клубни карти са издадени на името на АТСБ от ,,Х” ЕООД.
В чл. 51, ал.2 от Устава на АТСБ е записано, че членовете на синдиката заплащат по банков път членския внос в размер не по-малък от 10 % от преференциите за отстъпка, която АТСБ предоставя на членовете си при покупка на горива. Поради техническите трудности при заплащане на членския внос по банков път от синдикалните членове е сключен горецитираният договор от 01.05.2009 г. между, АТСБ и ,,Х” ЕООД.
В тази връзка е зададен въпросът:
1.Може ли де се счита, че сумите превеждани от ,,Х” ЕООД на АТСБ са събран членски внос по смисъла на чл.51, ал.2 от Устава на АТСБ?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съотносимата нормативна уредба,изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел определят свободно средствата за постигане на техните цели. Въпреки, че естеството на целта, за осъществяването на която се създават тези лица е нестопанска, предвид чл. 3, ал. 3 от ЗЮЛНЦ същите могат да извършват допълнителна стопанска дейност, свързана с предмета на основната им дейност, като използват приходите за постигане на определените в устава или учредителния акт цели.
Предвид горното, макар и да не са търговци по своя статут, каквито са например търговските дружества, юридическите лица с нестопанска цел са данъчно задължени на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 1, т. 2 от ЗКПО в случаите, когато извършват сделки по чл. 1 от Търговския закон (ТЗ), както и когато отдават под наем движимо и недвижимо имущество.
Изброяването на сделките в чл. 1, ал. 1 от ТЗ е неизчерпателно, особено по отношение на услугите, визирани в т. 13 на същата разпоредба. Без да абсолютизира изискването да се извършва дейност в разновидностите, посочени в цитираната правна норма, ТЗ отказва качеството на търговец единствено в строго определени случаи (чл. 2 от ТЗ) и то по отношение на физически лица. В резултат на това, за да се определи една дейност, осъществявана от юридическо лице с нестопанска цел, като търговска/стопанска, тя следва да отговаря на следните критерии:
?дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и дейността да се осъществява с цел печалба (не е необходимо печалбата фактически да е реализирана) или дейността да се осъществява в частен интерес на юридическото лице;
?цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип.
Във връзка с гореизложеното, при преценка на данъчното третиране на извършваната от сдружението стопанска дейност, следва да се има предвид, че ако тази дейност отговаря на посочените по-горе критерии, печалбите от нея подлежат на облагане с корпоративен данък по реда на част втора от ЗКПО. Размерът на данъка е 10 на сто съгласно чл. 20 от ЗКПО.
При формиране на данъчния финансов резултат е приложима разпоредбата на чл. 30 от ЗКПО, която регламентира признаването за данъчни цели на част от неразпределяемите разходи на юридически лица с нестопанска цел. По смисъла на § 1, т. 17, б.“б“ от ДР на ЗКПО “неразпределяеми разходи“ са всички разходи за продажби, административни, финансови и извънредни разходи, които не се отнасят само към определена дейност и са свързани с осъществяване на дейност подлежаща на облагане с корпоративен данък, извършвана от юридически лица с нестопанска цел. Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗКПО счетоводно отчетените неразпределяеми разходи, съответстващи на дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък, на юридически лица с нестопанска цел, не се признават за данъчни цели. За данъчни цели се признава частта от неразпределяемите разходи, определена, като общият размер на неразпределяемите разходи се умножи по съотношението между приходите от дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък, и всички приходи на юридическото лице с нестопанска цел (чл. 30, ал. 2 от ЗКПО).
Предприятията с нестопанска цел прилагат Счетоводен стандарт 9 – ,,Представяне на финансовите отчети на предприятията с нестопанска цел (СС 9). Според т.3.3. от СС 9, имуществените вноски на учредителите (първоначални и последващи) се отчитат като собствен капитал в предприятията с нестопанска цел.
Даренията, които не са обвързани с условия и членският внос се признават като текущ разход за периода (т. 3.4 от СС 9). Когато даренията са обвързани с определени условия, се отчитат като финансиране по реда на СС 20 – ,,Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ”.
За отчитане на сделки и операции, които не са уредени в СС 9, се прилагат правилата на другите счетоводни стандарти.
От гледна точка на данъчното законодателство, приходите от членски внос и от дарения се третират като приходи от нестопанска дейност и като такива не подлежат на данъчно облагане.
В конкретния случай, в съответствие с договора сключен между АТСБ и ,,Лукойл България” ЕООД на 04.05.2009 г. за ползване на отстъпката по реда на чл.6 от договора, е налице сделка, която секвалифицира като ,,търговска”, по смисъла на чл.1 и чл.286 от ТЗ.
Приходът от нея като част от счетоводния финансов резултат от стопанска дейност на АТСБ, следва да се обложи с корпоративен данък. Данъчната основа за облагане с данък се определякато счетоводният финансов резултат се преобразува по реда на ЗКПО при прилагане изискванията на чл.18 и чл.22 от с.з. След облагането с корпоративен данък юридическото лице може даизвършва разпределяне на средства по фондове в т.ч. и за членски внос.

Scroll to Top