5_ 23-22-397/26.06.2009г.
ЗДДС, чл.31, т.2, б. «а»
ППЗДДС, чл.26, ал.1
Предвид изложената в писмено запитване с вх. № 23-22-397/ 30.03.2009г.фактическа обстановка, както и допълнително зададените допълнителни въпроси, съобразявайкиотносимата към тях нормативна уредбаизразявам следното становище:
От текста начл.31, т.2, б.”а” от ЗДДСе видно, че облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки за снабдяване с резервни части, горива и смазочни материали, храна, напитки, вода и други провизии, предназначени за потребление на борда наголеми плавателни съдове, използвани за превоз на стоки или пътници. В тази връзка, независимо дали плавателния съд е речен корабили морски кораб, ако същият се определя като „голям плавателен съд” по смисъла на §1, т.50 от ДР на ЗДДС, то доставката по снабдяването му с гориво подлежи на облагане с нулева ставка на данъка.
Доколкото, както в ЗДДС, така и в правилника за неговото прилагане няма изрично изискване речният кораб, отговарящ на условията за голям плавателен съд да е собственост на чуждестранно лице, то следва, че разпоредбата на чл.31, т..2, б. „а” от ЗДДСе приложима и в случаите, при които собственик е българско юридическо лице, включително регистрирано по ЗДДС и съответно доставката на гориво подлежи на облагане с нулева ставка на данъка..
За удостоверяване наличието на обстоятелства за прилагането на нулевата ставка е необходимо доставчикът да разполага с документите посочени в чл.26, ал.1 от ППЗДДС
‘