О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1521
гр. София,02.12.2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. МАРИО ПЪРВАНОВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 1472 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във вр. чл. 280 от ГПК.
С решение от 30.12.2010 г. по гр. д. № 1587/2010 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решението от 17.05.2010 г. по гр. д. № 9377/2009 г. на Варненския районен съд, с което предявените от Й. Х. Г. от [населено място] против [фирма] със седалище [населено място] искове по чл. 59 и чл. 49 ЗЗД за заплащане на суми, подробно описани в исковата молба и уточняващите такива, свързани с обезщетяването й за лишаване от ползването на апартамент № 9, находящ се в [населено място], пл. „С.”, Пристанищен блок № 3, вх. А, за периода 25.04.2005 г. – 13.07.2007 г.; за заплащане на обезщетение за забава върху главницата, считано от 13.07.2007 г. до 07.09.2009 г.; за обезщетяването й за имуществени вреди, изразяващи се в принуждаване на ищцата да заплаща наем за ползването на друго (чуждо) жилище, за периода 04.10.2007 г. до 09.09.2009 г., вследствие прекъсване на ел. захранването от служители на ответника в обитавания от нея апартамент № 9 и за заплащане на обезщетение за забава върху последната главница, за периода от 04.10.2007г. до 07.09.2009 г., са отхвърлени, както и предявеният от [фирма] със седалище [населено място] срещу Й. Х. Г. насрещен иск по чл. 59 ЗЗД – за заплащане на сумата от 8 800 лв., представляваща част от сумата 11 880 лв., с която сума ищцата се е обогатила неоснователно за сметка на ответника от ползването на апартамент № 9, за периода 13.07.2007 г. – м. октомври 2009г. вкл.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищцата е тази, която ползва процесния имот без правно основание – тъй като не е собственик, нито държател (наемател) на имота, нито пък е лишена от ползването му от ответното дружество, защото е предала доброволно държането му на представители на търговеца. Липсвали и доказателства, че е налице работа, извършвана в интерес на ответника, при изпълнението на която да са произтекли претендираните за обезщетяване вреди (от прекъснато ел. захранване в жилището), както и събрани данни за самите тези вреди. По претенцията на ответника (насрещния иск) за обезщетяването му за ползата, от която е лишен от страна на ищцата, посредством обитаването й на жилището за исковия период, въззивният съд е намерил основание за отхвърлянето й, поради отсъствие на доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин правото му на собственост върху недвижимия имот за този период. Счел е, че представеният констативен нотариален акт от 2009 г. не установява права на собственост за ответното дружество (ищец по насрещния иск) върху процесния имот, а само ги констатира. Затова след като ответницата по този иск оспорва придобивното основание, удостоверено във въпросния нотариален акт – т.е. трансформацията на собствеността от държавата (преобразуваното държавно предприятие) към едноличното търговско дружество с държавно имущество и ищецът по него не провежда пълно главно доказване на правопораждащия факт, искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Против решението на Варненския окръжен съд в съответните му отхвърлителни части са постъпили касационни жалби и от двете страни по спора.
Изложени са оплаквания за неправилност на решението – като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В жалбата на ищцата Й. Х. Г. се поддържа, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, обусловили атакуваното решение и свързани с правното основание за ползването на имота, като предпоставка за изхода на спора по чл. 59 от ЗЗД, и с начините за установяването му, които въпроси били решени в противоречие с практиката на ВКС. Като такава се сочи влязлото в сила решение от 16.05.2005 г. по гр. д. № 2088/2003 г. на ВКС на РБ.
Поставеният в изложението към жалбата на търговското дружество материалноправен въпрос, който се твърди да обуславя изводите на съда по предмета на спора по насрещния иск, е за предпоставките по чл.17а ЗППДОбП (отм.) за процесния апартамент – дали е бил част от имуществото на преобразуваното държавно предприятие (Пристанище В.), комуто е предоставен за стопанисване и управление, чийто правоприемник (на предприятието) след преобразуване и приватизация е ищцовото по насрещния иск дружество ( [фирма] със седалище [населено място]) и преминал в собственост на последното. Поддържа се, че решението на въззивния съд по този въпрос е в противоречие с практиката на ВКС, изразена в цитираните в изложението решения и е разрешаван противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което посочва три решения. Намира основание за допускане на решението до касационен контрол и с оглед обосноваване на горния въпрос като такъв от значение за точното прилагане на закона.
От ответниците по жалби търговското дружество изразява становище за недопустимост на жалбата на ищцата, а последната не взема становище по жалбата на дружеството.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение от 30.12.2010 г. по гр. д. № 1587/2010 г. на Варненския окръжен съд в частта му, атакувана с жалбата на ищцата Г..
Повдигнатите в изложението към касационната жалба на тази страна правни въпроси не обуславят решението по делото, а и цитираното решение на ВКС (от 16.05.2005 г. по гр. д. № 2088/2003 г.) няма характер на такова, обосноваващо приложението на соченото основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК – вж. разясненията, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение (ТР) № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК.
Основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в останалата му част обаче се открива по жалбата на търговското дружество. Формулираният материалноправен въпрос за предпоставките по чл.17а ЗППДОбП (отм.) за процесния апартамент – дали е бил част от имуществото на преобразуваното държавно предприятие (Пристанище В.), комуто е предоставен за стопанисване и управление и чийто правоприемник (на предприятието) след преобразуване и приватизация е ищцовото по насрещния иск дружество ( [фирма] със седалище [населено място]) и преминал в собственост на последното е определящ за изхода на спора и от значение за точното прилагане на закона. Ето защо се обосновава приложение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол в частта му, атакувана с жалбата на дружеството.
Останалите изведени от изложението по жалбата на тази страна въпроси не формират основание за разглеждането й по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК.
Посочените решения на ВКС нямат характер на задължителна практика (не са постановени по реда на чл. 290 ГПК) и не могат да служат за обосноваване приложението на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (вж. съображенията по – горе относно разясненията, дадени в т. 2 от ТР №1/2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК).
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно разясненията в цитираното ТР – т. 3, такова основание отсъства и в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието й – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд. В случая такава практика само се сочи, но не се прилага, в разрез с дадените с въпросното ТР задължителни указания.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.12.2010 г. по гр. д. № 1587/2010 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която предявените от Й. Х. Г. от [населено място] против [фирма] – [населено място] искове са отхвърлени.
ДОПУСКА касационно обжалване на горното въззивно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] – [населено място] против Й. Х. Г. от [населено място] иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 8 800 лв. (предявен като частичен от иск в общ размер на 11 880 лв.) – обезщетение за ползата, от която е лишено от ползването на апартамент № 9, находящ се в [населено място], пл. „С.”, Пристанищен блок № 3, вх. А, за периода 13.07.2007 г.–м. октомври 2009 г. вкл.
УКАЗВА на [фирма] – [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд на РБ държавна такса в размер на 176 лв. за разглеждане на жалбата, като в противен случай тя ще бъде върната.
След представяне на вносния документ за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на Четвърто ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.