553-00-684/ 30.11. 2010 г.
ДДС, ЧЛ.26, АЛ.2
В подаденото писмо, постъпило в Дирекция ОУИ e поставен въпрос относно прилагане на разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗДДС.
Въпросите са следните:
1.С какъв характер е неустойката определена в договора от гледна точка на ЗДДС –
наказателен или обезщетителен и кои са основанията за това?
2. Как трябва да бъде коригирана фактурата, ако е неправилно издадена?
По повод поставените в запитването въпроси, Ви уведомяваме следното:
Данъчната основа, съгласно чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът, в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена, като същата се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.
Съгласно чл.93, ал.1 от Закона за задълженията и договорите неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението. Неустойките се начисляват въз основа на неизпълнение, частично изпълнение или изпълнени действия, различни от договорените между доставчик и получател. Същите са елемент от данъчната основа само когато са получени от доставчика и то когато нямат обезщетителен характер.
Неустойката, която се начислява на основание неизпълнение или частично неизпълнение по договор, няма характера на доставка, когато същата е дължима от доставчика. На основание чл.84 от ППЗДДС за документирането на неустойките с обезщетителен характер не се издава данъчен документ, а същите се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им. Възложителя документира дължимата от доставчика неустойка с документ (по чл.7, ал.1 от ЗСч.), удостоверяващ плащането й.
Съгласно чл. 116, ал. 1 от ЗДДС погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови.
За погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен /чл.116, ал. 3 от ЗДДС/.
Редът за анулирането на погрешно съставени фактури, в случай, че същите са отразени в отчетните регистри на доставчика и получателя е регламентиран с чл. 116, ал. 4 от ЗДДС.
‘