В Дирекция ”ОДОП” –
постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 20-28-11/ 02.07.2014 г., препратено по компетентност от ЦУ на НАП, Дирекция „ОДОП“ – …..Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството е с основна дейност спедиция.
В последния месец са възникнали разногласия с контрагентите, касаещи документалната обоснованост на сделките по гл.Трета от ЗДДС. За превоз от Швейцария до България / по ЧМР изпращач е фирма от Швейцария, транспорта е осъществен от един превозвач, разтоварен пункт е България/, транспортната фирма доставчик на услугата начислява 20 % ДДС.
Поставя се изискване за заверено копие на митническа декларация на фирмата вносител, в противен случай транспортната услуга ще се облага с 20 % ДДС.
Отправена е молба застановище по казуса с цел изясняване на фактическата обстановка и документалната обоснованост на този вид доставки, тъй като съгласно чл.70, ал.5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.
Записано е, че са приложени копие на фактура и ЧМР, но същите липсват.
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададения от Вас въпрос изразяваме следното становище:
Съгласно чл.30, ал.1, т.2от ЗДДС, облагаема доставка с нулева ставка е превозът на стоки от територията на трета страна до място на територията на страната. По смисъла на чл.30, ал.2 и ал.3 от ЗДДС, спедиторската услуга се приравнява на услуга по международен транспорт на стоки по ал.1.
Съгласно чл.36а, ал.1 от ЗДДС /в сила от 01.01.2014г./, облагаема с нулева ставка е доставката на свързани с внос услуги, като комисионна, опаковка, транспорт и застраховка, когато стойността им е включена в данъчната основа по чл.55.
С оглед прилагането на нулевата ставка, следва да се има предвид, че чл. 30 от ЗДДС се прилага на всеки етап от веригата на последователно извършени доставки (изпълнител – подизпълнител) при изпълнение на услуга по транспорт на стоки, без значение кой е доставчикът и получателят по конкретната доставка, докато чл. 36а от същия закон намира приложение само по отношение на доставката, по която получател е лицето, на чието име е оформен вносът.
В тази връзка, когато за транспортната услуга са приложими разпоредбите на чл. 30 от ЗДДС, за доказване на нулевата ставка доставчикът следва да разполага с документите по чл. 23 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), а не с документите по чл. 36а от правилника.
Аргумент за това, че разпоредбата на чл. 36а от ЗДДС се прилага само на етап доставчик – получател, когато получателят е лицето, на чието име е оформен вносът на територията на страната, се извежда и от разпоредбата на чл. 36а от ППЗДДС.
‘