1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
София, 17.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 501 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място] срещу решение № 190 от 7.11.17г.по в.гр.дело № 174/17г.на Шуменския окръжен съд.С него е отменено решение № 280 от 12.05.17г.по гр.дело № 2833/16г.на Районен съд – Шумен в частта, с което са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ,предявени от С. Ж. П. и вместо него е постановено друго,с което исковете са уважени.
В приложеното изложение се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.3 ГПК по следните въпроси: 1.В случай,че по време на трудовото правоотношение работникът или служителят е ползвал отпуск за временна нетрудоспособност и е представял пред работодателя болнични листи с диагнози, различни от заболяванията по чл.1 от Наредба № 5/87г.на МЗ,следва ли да се счита ,че работодателят не е изпълнил изискването по чл.333 ал.1 т.3 КТ; 2.Следва ли съдът да обсъжда и приема като доказателство епикриза,издадена след датата на прекратяване на трудовото правоотношение.
Ответницата по касационната жалба С. П. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 1596 от 16.09.16г.на управителя на [фирма] [населено място],с която е прекратено трудовото правоотношение със С. Ж. П. от длъжността „отчетник начисление трудови възнаграждения”,на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ – поради съкращение на щата,е незаконосъобразна,тъй като е нарушена императивната разпоредба на чл.333 ал.т.3 КТ. Изложени са съображения,че ищцата се е ползвала от закрила при уволнение на приложеното основание, тъй като страда от заболяване по Наредба № 5/87г. и работодателят не е изпълнил задълженията си по чл.1 ал.2 от наредбата и чл.333 ал.1 и ал.2 КТ за събере информация за заболяването,да изиска мнение от съответната Т. и получи разрешение от ИТ –Шумен за уволнението й.
Не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Първият въпрос се свежда до въпроса прилага ли се закрилата при уволнение по чл.333 ал.1 т.3 КТ,когато уволненият работник не е изпълнил задължението си по чл.2 от Наредба № 5/87г.да уведоми работодателя,че страда от заболяване за което важи закрилата и да представи медицинска документация, установяваваща това заболяване.По този въпрос има практика на ВКС, обективирана в редица решения по чл.290 ГПК,които са съобразени от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. В решение № 492 от 17.06.10г.по гр.дело № 477/10г.на ІV г.о.на ВКС е посочено,че закрилата по чл.333 от КТ има обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии. Ето защо за нейното приложение няма значение дали работникът е изпълнил задълженията си по чл.2 от Наредба № 5 от 1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333 ал.1 от КТ, а има единствено значение дали към датата на връчване на заповедта за уволнение работникът е страдал от заболяване, посочено в чл.1 от Наредбата. Практиката допуска само едно изключение от принципа, че закрилата има обективен характер и то е когато работникът умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не страда от заболяване за което се предвижда закрила. Във всички други случаи неизпълнението на задълженията на работника да уведоми работодателя за заболяването или да представи документи за него няма правно значение за действието на закрилата по чл.333 ал.1 т.3 от КТ. Тя се прилага независимо от това, дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника и дали са представени медицински документи за него.В разглеждания случай няма данни ищцата съзнателно да е заблудила работодателя за заболяването си, доколкото декларацията,че не страда от болест по Наредба № 5/87г. е подписана при постъпването й на работа, две години преди датата на уволнението.Съдебната практика безпротиворечиво приема, че правнорелевантният момент за действието на закрилата по чл.333 КТ е моментът на връчване на заповедта за уволнение – решение № 208 от 12.05.12г.по гр.дело № 738/11г.на ІV г.о. на ВКС, постановено в производство по чл.290 ГПК.
Вторият въпрос има характер на касационно оплакване за съществено процесуално нарушение, допуснато от въззивния съд при преценката на доказателствения материал по делото и не е относимо към допускане на касационното обжалване,а към проверката по реда на чл.281 т.3 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 190 от 7.11.17г., постановено по в гр.дело № 174/17г.на Шуменския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.