ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „б“ и т. 4;
Регламент (ЕО) № 883/2004 – чл. 13, ал. 1, 2 и 3
ОТНОСНО:Здравноосигурителни вноски за периодите на неплатен отпуск
Във връзка с Ваше запитване, постъпило по компетентност в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ……../05.07.2016 г., Ви уведомяваме за следното:
Според изложеното в запитването, петима служители на „..………“ ЕООД, които имат сключени трудови договори като лекари с болницата, са в продължителен неплатен отпуск. За времето на отпуска болницата не им подава данни с декларация образец № 1, тъй като трима от тях са пенсионери, а двама са на специализация в чужбина. В телефонен разговор уточнявате, че работещите извън страната лекари са наети по трудови правоотношения в лечебни заведения във Франция. Интересувате се, следва ли да внасяте здравноосигурителни вноски и да подавате данни с декларация образец № 1 за тези лица, след като те са осигурени здравно на друго основание.
При така представената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за здравното осигуряване, изразяваме следното становище:
Здравноосигурителните вноски за периодите на неплатен отпуск се внасят по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква “б” (посл. изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), който гласи следното:
“За лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице – когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя – когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 165, ал. 1 и чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася.”
От цитираната разпоредба следва, че здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „б” от ЗЗО за периодите на неплатен отпуск се дължат само в случай, че лицето не е осигурено на някое от другите основания, предвидени в закона. Такива основания могат да бъдат упражняването на трудова дейност и/или получаването на доходи по трудови правоотношения, служебни правоотношения, правоотношения, възникнали на основание специални закони, договори за управление и контрол на търговски дружества, еднолични търговци и неперсонифицирани дружества, изборни длъжности, упражняване на свободна професия или занаятчийска дейност, извършване на дейност като едноличен търговец, собственик или съдружник в търговско дружество, физическо лице – член на неперсонифицирано дружество, морско лице, работа без трудово правоотношение, получаване на пенсия от държавното обществено осигуряване, обезщетение за безработица и др. Обстоятелството дали са осигурени здравно на друго основание лицата следва да декларират пред работодателя, който е разрешил ползването на неплатения отпуск.
При неплатен отпуск по желание на работника или служителя, който не е осигурен на друго основание по ЗЗО, той трябва да внесе при работодателя дължимите за негова сметка вноски, тъй като не получава възнаграждение, от което те да бъдат удържани. Сумата може да бъде внесена авансово за избран период от време. Ако лицето не внесе сумите за здравни осигуровки, съгласно действащата нормативна уредба работодателят няма задължение да ги заплати от свои средства.
Здравноосигурителните вноски за пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд са за сметка на държавния бюджет и се внасят върху размера на пенсията или сборът от пенсии, без добавките към тях (чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО). Предвид тази разпоредба, ако наетото лице е пенсионер от държавното обществено осигуряване, здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „б“ от ЗЗО не следва да се внасят за времето на неплатения отпуск.
Относно лицата, упражняващи трудова дейност по време на неплатения отпуск в други държави-членки на Европейския съюз, приложение намират европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, с които се въвеждат правила за определяне на приложимото законодателство. В тази връзка, в сила от 01.01.2007 г. в кръга на задължително осигурените в НЗОК са включени лицата, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, съответно изключени са лицата, които съгласно тези правила подлежат на здравно осигуряване в друга държава-членка (чл. 33, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЗО).
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета (прилага се от 01.05.2010 г.). Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си.
В Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 са предвидени изключения от основното правило, при които приложимото законодателство се определя по други критерии. В хипотезата, при която лицата осъществяват дейност в две или повече държави-членки, приложимото законодателство се определя съобразно разпоредбите на чл. 13(1), чл. 13(2) и чл. 13(3) от Регламент (ЕО) № 883/2004.
Лицата, които осъществяват дейност в две или повече държави-членки, са длъжни да уведомят за тази ситуация компетентната институция на държавата-членка, в която пребивават (чл. 16(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009). „Пребиваване“ е мястото, където лицето обичайно пребивава (чл. 1(й) от Регламент (ЕО) № 883/2004). Критериите за установяване на пребиваването по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004 са посочени в чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009.
Институцията на държавата-членка по пребиваване на лицето определя приложимото спрямо него законодателство.
В резултат от определяне на приложимото законодателство се определя държавата-членка, която за съответния период е единствено и изцяло компетентна за социалната сигурност на лицата. Това е държавата, в която следва да се превеждат задължителните осигурителни вноски за лицето и по законодателството на която се придобива право на обезщетения и помощи.
На основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО)
осигурителите (работодателите) са длъжни да подават данни с декларация образец № 1 за периодите на неплатен отпуск – за дните в осигуряване и/или осигурителните вноски за здравно осигуряване. Когато лицето е осигурено на друго основание декларация образец № 1 се подава само за периода, който се зачита за осигурителен стаж – до 30 работни дни през една календарна година (арг. на чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО).
В случаите, когато няма законово основание за внасяне на здравноосигурителни вноски за периодите на неплатения отпуск, а такива са направени и са подадени данни по Наредба Н-8от29декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда и реда за подаване и съхраняване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, подадените декларации образец № 1 следва да се заличат, а декларираните данни за дължимите осигурителни вноски с декларация образец № 6 следва да се коригират.
‘