ЗЗО – чл. 33, ал. 1, т. 2, чл. 34, ал. 1, т. 2 и чл. 39, ал. 5
ОТНОСНО:Здравно осигуряване на чужденец – гражданин на Украйна, който има разрешение за продължително пребиваване в България
В отговор на Ваше запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ………… от 24.07.2013 г., Ви уведомяваме за следното:
Според изложената фактическа обстановка, Вие сте с украинско гражданство и имате разрешение за продължително пребиваване в България. На 27.05.2013 г. сте започнали работа по трудов договор, смятайки че ще получите достъп до здравноосигурителната система на България. Впоследствие установявате, че работодателят Ви внася осигурителни вноски за всички осигурени рискове, с изключение на здравноосигурителните вноски. Предвид връзката между социалното и здравното осигуряване питате, защо нямате право и на здравно осигуряване, след като в чл. 3, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване е посочено, че осигурените лица са равнопоставени?
Във връзка с гореизложеното, изразяваме следното становище:
На основание чл. 33, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. Чуждите граждани или лицата без гражданство, които имат разрешение за дългосрочно пребиваване в Република България, са включени в кръга на осигурените лица от 01 февруари 2011 г.
В чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО е указано, че задължението за осигуряването на лицата по чл. 33, ал. 1, т. 3 възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
За чуждите граждани, които пребивават краткосрочно и продължително в страната, здравноосигурителна вноска не се дължи. Те заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна, на основание чл. 39, ал. 5 от ЗЗО, съответно ал. 4 в редакцията до 31.12.2009 г.
От 1 април 2003 г. е в сила Договорът между Република България и Украйна за социално осигуряване, ратифициран със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 28 ноември 2001 г. – ДВ, бр. 107 от 2001 г., който регулира обществените отношения в областта на социалната сигурност и задължителното обществено осигуряване на лицата, пребиваващи на територията на една от договарящите страни, които се подчиняват или са били подчинени на законодателството на едната или и на двете договарящи страни.
Договорът за социална сигурност се прилага в областите на социалното осигуряване, изрично предвидени в чл. 2 от същия. В материалния обхват на договоране са включени здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване.
От текста на чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО следва, че в кръга на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в НЗОК, попадат чуждите граждани, които са със статут на дългосрочно или постоянно пребиваващи в страната, доколкото в международен договор не е предвидено друго. Тъй като в материалния обхват на Договора между Република България и Украйна не е включено законодателството, което регламентира задължителното здравно осигуряване, то по отношение на Вашите здравноосигурителни вноски приложение намира вътрешното ни законодателство. Следва да имате предвид, че здравното осигуряване в Република България и свързаните с него обществени отношения се уреждат от Закона за здравното осигуряване, а не от Кодекса за социално осигуряване. Следователно, като чужд гражданин, който има разрешение за продължително пребиваване в страната, Вие оставате извън обхвата на задължителното здравно осигуряване по този закон.
‘