ЗЗО: чл. 33, ал. 1, т. 1 и 2; чл. 33, ал. 2; чл. 34, чл. 34, ал. 2, т. 4;ал. 1; чл. 40, ал. 1, 2 и 5; чл. 109, ал. 1-5;
ОТНОСНО:Възстановяване на здравноосигурителни права при представяне на формуляр Е-104.
В отговор на Ваше запитване, постъпило в Дирекция ОДОП – ======== Ви уведомяваме за следното:
Видно от изложеното в запитването Вие сте представили в ТД на НАП формуляр Е-104 „Удостоверение, отнасящо се до сумиране на осигурителни периоди, периоди на трудова заетост или периоди на пребиваване“ за периода 18.02.2013-31.07.2016 г., издаден от компетентна институция в Италия. Във връзка с представения европейски формуляр поставяте въпроса, защо не ви се възстановяват здравноосигурителните права, а при проверка в системата на НАП, установявате, че сте извън системата за здравно осигуряване в Република България?
Съгласно действащата нормативна уредба изразяваме следното становище по запитването:
Задължителното здравно осигуряване в Република България се основава на принципите на задължително участие при набирането на вноските и солидарност на осигурените при ползването на набраните средства.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са:
1.всички български граждани, които не са граждани и на друга държава;
2.българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България;
Задължението за осигуряване за всички български граждани възниква от влизането на закона в сила, а за новородените – от датата на раждането (чл. 34, ал.1, т. 1 от ЗЗО).
На основание чл. 33, ал. 2 от ЗЗО (нова – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка.
Според определението, дадено в § 1, т. 22 от ДР на ЗЗО (нова – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 24.11.2006 г.) “Правила за координация на системите за социална сигурност“ са правилата, въведени с Регламент /ЕИО/ № 1408/71 на Съвета за прилагане на системи за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността – наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които не са задължително здравноосигурени на друго основание, с Регламент /ЕИО/ № 574/72 на Съвета, определящ процедурата за прилагане на Регламент /ЕИО/ № 1408/71 на Съвета, и с всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят.
От 1 май 2010 г. са в сила нови регламенти за координация на системите за социална сигурност в Европейския съюз /ЕС/ – Регламент /ЕО/ № 883/2004 и Регламент /ЕО/ № 987/2009, които се прилагат на територията на всички държави-членки на ЕС.
В новите регламенти се запазват принципът за прилагане законодателството само на една единствена държава и основното правило за определяне като приложимо законодателството на държавата-членка, където заинтересованото лице осъществява своята дейност като заето или самостоятелно заето лице. В специфични ситуации, които представляват изключения от това общо правило, са предвидени други критерии за приложимост. Вследствие от определяне за приложимо законодателството само на една държава-членка се определят:
?държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави–членки и;
?държавата, в която следва да се заплатят всички обезщетения и услуги по регламента.
Хипотезите, при които е необходимо да бъде удостоверено приложимото законодателство могат да бъдат:
?Лице, което осъществява дейност като наето лице в държава-членка, командировано от работодател в друга държава-членка;
?Лице, което обичайно осъществява дейност като самостоятелно заето лице в държава-членка и което отива да осъществява подобна дейност в друга държава-членка;
?Лице, което обичайно осъществява дейност като заето лице на територията на две или повече държави-членки;
?Лице, което обичайно осъществява дейност като самостоятелно заето лице на територията на две или повече държави-членки;
?Лице, което обичайно осъществява дейност като заето лице и като самостоятелно заето лице в различни държави-членки.
В изброените хипотези издаденият формуляр удостоверява, че лицето е подчинено на законодателство на определена държава-членка и че е освободено от прилагане на законодателството на съответните други държави-членки. Удостоверението, което се издава от компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство е определено за приложимо, предствалява стандартен формуляр, абсолютно идентичен като структура, независимо от официалния език, на който се издава и се приема и разглежда от институциите на държавите-членки на езика, на който е издадено.
Документи, удостоверяващи принадлежността на лицата към система на здравно осигуряване извън България са стандартните образци от типа на Е-формулярите /Е 101, Е 102, Е 103, Е 104, Е 106, Е 108 и Е 121/, образците от новия вид /А1, S1, U1, H 013/, издавани след 01.05.2010 г. по прилагане на Регламент /ЕО/ № 883/2004 и Регламент /ЕО/ № 987/2009, и други оправдателни документи, различни от стандартния тип формуляри.
Лицата с въведен оправдателен документ от този тип се считат за лица, които са включени в система на здравно осигуряване в друга държава, за чиято сметка могат да ползват здравна помощ в България.
В основата на правилата, по които функционира СУП, е чл. 109 от ЗЗО, който регламентира прекъсването и възстановяването на здравноосигурителните права на лицата. Разпоредбата гласи следното:
„Чл. 109. (Изм. – ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. – ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.02.2010 г.) (1) Здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2015 г., в сила от 28.12.2015 г.) Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват, при условие че лицето е заплатило всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 60 месеца.
(3) Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски по ал. 2, като сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не се възстановяват.
(4) Когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето на осигурителни вноски не лишава осигуреното лице от здравноосигурителни права.
(5) Алинеи 1 – 3 не се прилагат за лицата по чл. 40а.“
От разпоредбата на чл. 109 от ЗЗО е видно, че здравноосигурителният статус на лицата се формира за период от 36 месеца, през който са допустими до три месеца без здравно осигуряване, след което здравноосигурителните права се прекъсват, а в случай че са прекъснати, същите се възстановяват, при условие че са заплатени всички дължими здравни вноски през последните 60 месеца.
Задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски за българските граждани възниква от влизане в сила на ЗЗО и продължава без прекъсване до отпадането му в предвидените от закона случаи.
В конкретния случай, ако осигуряването Ви в друга държава-членка съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност не е прекратено, поради факта, че за Вас е приложима разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗЗО, то не попадате в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица на основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗО.
В случай, че осигуряването Ви в Италия е прекратено и Вие сте се завърнала в България, ще попаднете в кръга на задължително осигурените в НЗОК съгласно ЗЗО лица.
Задължително осигурените в НЗОК лица следва да се осигуряват здравно по реда на чл. 40 от ЗЗО.
В чл. 40, ал. 1 от ЗЗО са обхванати лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване на основание упражняване на трудова дейност (по чл. 4 и чл. 4а от КСО) и получаване на доходи – пенсии, обезщетения за безработица, по болест и майчинство и др.
В чл. 40, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО са изредени други категории лица, които нямат доходи и чиито здравноосигурителни вноски се заплащат от държавния бюджет.
Лицата, които не подлежат на осигуряване по чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО, се осигуряват сами по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО (изм. и доп. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.). Съгласно цитираната разпоредба те са длъжни да:
1. внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване – до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване;
2. подават декларация в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите, в която посочват, че ще се осигуряват по реда на т. 1 и избрания осигурителен доход.
Осигуряването на лицата по реда на ал. 1, 2, 3 или 5 на чл. 40 от ЗЗО възниква от момента, в който отпадне основанието, на което съответното лице е било освободено от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски.
В случая за периода посочен в представения формуляр Е 104, Вие не дължите здравноосигурителни вноски по ЗЗО, а задължението Ви за осигуряване възниква от когато за Вас стане приложимо българското законодателство съгласно координационните регламенти.
На основание чл. 34, ал. 2, т. 4 от ЗЗО правата за Вас ще възникнат – от датата на заплащането на здравноосигурителната вноска, на някое от основанията, посочени в чл. 40 от ЗЗО, цитирани по-горе.