И
ИЗ .№ 24-39-94
Дата:21.07.2017 год.
ЗДДС, чл. 174
ОТНОСНО: възстановяване на данък върху добавената стойност съгласно Наредба № Н-14 от27 септември 2006 г. за възстановяване на данък върху добавената стойност и акциз на дипломатически представителства, консулства, представителства на междуправителствени организации и членовете на техния персонал (Наредба Н-14/2006 г.)
Вна НАП, с вх. № ………../…… и
№ ……../………………….. са заведени Ваши запитвания, препратени по компетентност от дирекция ОДОП …………., в които е изложена следната фактическа обстановка:
Във връзка с подадено искане за възстановяване на данък върху добавената стойност (ДДС) по реда и условията на Наредба № Н-14/2006 г. е възложена проверка на ПОСОЛСТВОТО НА …………………в Република България. Данъкът, по повод на който е подадено искането, е за извършено авансово плащане по договор с „МОТО-ПФОЕ“ ЕООД за покупка на автомобил. Съгласно приложен договор и спецификация за поръчка за доставка се касае за автомобил марка FORD, модел Transit Custom, мoдификация Turneo SWB Titanium, с каросерия и места за сядане 7+1. Към момента собствеността на автомобила не е прехвърлена, няма регистрация на конкретен автомобил в КАТ и няма данни каква е категорията на поръчания автомобилсъгласно изискваниятана Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – лек с категория М1 или товарен с категория N1.
Аналогично искане е подадено и от ПОСОЛСТВОТО НА……………………….в Република България за възстановяване на ДДС за закупен автомобил марка ШКОДА, модел Йети с категория от производителя N1. Приложено е копие на свидетелството за регистрация в КАТ на автомобила, съгласно което същият е регистриран като товарен автомобил с 4+1 места.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. При прилагане на чл. 3, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ Н-14/2006 г. намира ли приложение определението за лек автомобил, дадено спар. 1, т. 18 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)?
2. Следва ли да бъде възстановен ДДС на ПОСОЛСТВОТО НА……………….по реда на Наредба № Н-14/2006 г., за доставката на автомобил марка ШКОДА, модел Йети, категория от производителя N 1 и места за сядане 4+1?
3. Следва ли да бъде възстановен ДДС на ПОСОЛСТВОТО НА ………………………..по реда на Наредба № Н-14/2006 г., за доставката на автомобил марка FORD, модел Transit Custom, мoдификация Turneo SWB Titanium с места за сядане 7+1 и ще има ли значение категорията на автомобила?
4. Следва ли да бъде възстановен ДДС на ПОСОЛСТВОТО НА……………………………… по реда на Наредба № Н-14/2006 г., за доставката на автомобил марка ЛАНДРОВЕР ДЕФЕРЕНДЕР 110, категория от производителяМ1G, с брой места за сядане 8+1?
Предвид относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
На основание чл. 174, ал. 1 от ЗДДС на дипломатически представителства, консулства, представителства на международни организации и членовете на техния персонал се възстановява начисленият данък по доставки, по които същите са получатели. Съгласно чл. 174, ал. 2 от закона редът и необходимите документи за възстановяване на този данък се определят с наредба на министъра на външните работи и министъра на финансите – Наредба № Н-14/2006 г.
В разпоредбата на чл. 3 от Наредба № Н-14/2006 г. стоките и услугите са разделени на две групи в зависимост от правоимащите лица.
Първата група освобождавания са посочени в ал. 1 на чл. 3 от Наредба
№ Н-14/2006 г. и това са дипломатическите представителства, консулствата и представителствата на междуправителствените организации. Те имат право на възстановяване на ДДС за закупени и ползвани от тях леки автомобили и мотоциклети (с изключение на ремонта и резервните части за тях), като броят на автомобилите не може да надхвърля общо броя на членовете на дипломатическия персонал, но този брой може да се променя на принципа на реципрочност по преценка на Министерство на външните работи (МВнР).
Втората група освобождавания са посочени в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-14/2006 г. и това са членовете на дипломатическия персонал, консулските длъжностни лица, както и членовете на персонала на представителствата на междуправителствени организации, които са установени на територията на Република България. Тези лица имат право на възстановяване на ДДС за закупени и ползвани от тях леки автомобили и мотоциклети, с изключение на ремонта, допълнителното оборудване и резервните части за тях – едно превозно средство за лично ползване за несемейни и две превозни средства за семейни лица.
Изрично в ал. 3 и ал. 4 на чл. 3 от Наредба № Н-14/2006 г. са регламентирани случаите, при които данък върху добавената стойност не се възстановява.
Видно от цитираната нормативна уредба възстановява се ДДС за закупен лек автомобил. В Наредба № Н-14/2006 г. лисва дефиниция на понятието „лек автомобил“. Такава е дадена в специалния данъчен закон, регламентиращ облагането с ДДС – ЗДДС, което определение е за целите именно на този закон във връзка с ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит. Наредба № Н-14/2006 г. като подзаконов нормативен акт на ЗДДС, на който правното основание за издаването му е ЗДДС, урежда правоотношения, свързани с възстановяване на ДДС на конкретно определена категория лица, а именно дипломатически представителства, консулства, представителства на междуправителствени организации и членовете на техния персонал.
Предвид изложеното считам, че за целите на Наредба № Н-14/2006 г. при определяне на автомобила като „лек“ следва да се използва дефиницията, дадена в § 1, т. 18 от ДР от ЗДДС, според която – „Лек автомобил“е автомобил, в който броят на местата за сядане, без мястото на водача, не превишава 5. Не е лек автомобил този, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. В този смисъл предвид конкретиката на случаите, посочени в запитванията, за да попадне в обхвата на определението, дадено в § 1, т. 18, изр. първо от ДР на ЗДДС, автомобилът следва да отговаря едновременно на следните критерии:
– броят на местата за сядане без мястото на водача да не превишава 5;
– да е предназначен за превоз на пътници, а не на товари.
При преценката дали е налице право на възстановяване на ДДС по реда на Наредба № Н-14/2006 г. за закупен автомобил, следва да бъде установено дали същият е лек автомобил по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. В хода на извършваните проверки органът по приходите е необходимо да събере доказателства, на базата на които да се определи видът на автомобила като лек или товарен, съобразно легалната дефиниция. Като такива могат да се използват свидетелството за регистрация в КАТ и/или сертификат за съответствие от производителя на автомобила, определящ техническите му характеристики, както и чрез заключение по техническа експертиза, извършена отспециалист с необходимото образование и технически опит в тази област.В аспекта на запитванията, автомобили с брой места 7+1 и 8+1 нямат характеристиката на „лек автомобил“ съгласно легалната дефиниция на ЗДДС, поради което не попадат в обхвата на регламентираните с Наредба № Н-14/2006 г. възстановявания. Доколкото конкретиката на казусите съдържа и запитване относно подадено искане за възстановяване на ДДС за извършено авансово плащане за покупка преди същата да е осъществена считам, че по реда на Наредба № Н-14/2006 г. се възстановява ДДС за закупен автомобил, а не за извършено авансово плащане във връзка с покупка на такъв. В този смисъл преценка за наличие или липса на основание за възстановяване на ДДС във връзка с авансово плащане следва да се направи след като е осъществена покупката с оглед конкретиката на същата.
В запитванията са посочени конкретни искания на няколко посолства в Република България, приложени са документи, като са поставени въпроси относно наличие на правото за възстановяване по всяко от тях. В тази връзка следва да се има предвид, че компетентностите на органите по приходите са строго регламентирани в Данъчно–осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и в Закона за Националната агенция за приходите. Принципът на самостоятелност и независимост е един от основните принципи на данъчно – осигурителния процес. Същият е залегнал в чл. 4 от ДОПК, по силата на който органите по приходите осъществяват производството самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си те са независими и действат само въз основа на закона. Поради това органът по приходите следва да упражни правомощията си в съответствие с принципите на обективност, самостоятелност и независимост, като установи всички релевантни за съответния случай факти и обстоятелства.
ЗАМ.