4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
София, 11.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………..….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 3064 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 18161 от 1.ХІ.2017 г. на пернишкия едноличен търговец А. В. С., действащ с фирмата „М.-А. С.”, подадена против определение № 3100 на Софийския апелативен съд, ГК, от 29.ІХ.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 4544/2017 г. (погрешно означено като дело „323/2016 г.”), с което е била оставена без уважение негова частна жалба срещу разпореждане № 526/24.ІІІ.2017 г. на действалият като въззивна инстанция Пернишки ОС, ГК, по гр. дело № 323/2016 г. С последното – като процесуално недопустима, е била върната касационна жалба на същия ЕТ срещу постановеното по това дело въззивно решение № 372/4.ХІ.2016 г. на основанието по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК:
Единственото оплакване на ЕТ настоящ касатор е за постановяване на атакуваното определение при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което той претендира отменяването му – наред с потвърденото с него разпореждане на Пернишкия ОС по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, като в резултат на същия негов въззивен се „укаже да изпрати касационната жалба (с вх. № 6737/13.ХІІ.2016 г. по писа на ОС Перник – бел. на ВКС) за разглеждане пред Върховния касационен съд.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата частна жалба, означена още и като „касационна”, подателят й А. Вл. С. вместо да обоснове приложно поле на частното касационно обжалване с конкретно посочване на хипотезите по чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 ГПК и формулиране на релевантен за изхода на делото в САС правен въпрос, доразвива оплакването си за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да подадена от надлежна страна в проведеното частно производство пред САС, настоящата частна жалба на пернишкия [фирма], означена още и като „касационна”, ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Във финалната част от диспозитива на атакуваното определение на САС погрешно е било указано от съдията докладчик, че то подлежало на последващ инстанционен контрол: „пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК”. Напротив, съгласно чл. 286, ал. 2 ГПК разпореждането на съответния въззивен съд за връщане на касационната жалба, постановено в резултат от проверката по чл. 285 ГПК, е сред изрично предвидените в процесуалния закон определения, подлежащи на инстанционен контрол. В зависимост от това дали като въззивен съд е действал състав на окръжен съд, чието решение се атакува пред ВКС, или разпореждането за връщане на касационна жалба срещу неговото решение е било постановено от апелативен съд, разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК в сега действащата й редакция предвижда атакуване на въпросното разпореждане пред апелативен съд и съответно – пред състав на ВКС. Процесният случай се отнася до първото разрешение и затова със свое определение № 440/1.VІІІ.2017 г., постановено по ч. т. дело № 1203/2017 г., тричленен състав на ВКС, ТК, Второ отделение, веднъж вече е прекратил неправилно образуваното пред него частно касационно пр-во, като е изпратил по компетентност на САС „за произнасяне” по същество на частната жалба на ЕТ настоящ частен касатор срещу разпореждане № 526/24.ІІІ.2017 г. на Пернишкия ОС по гр. дело № 323/2016 г. За разлика от положението по чл. 62, ал. 3 ГПК, в случая е налице влязъл в сила съдебен акт на въззивната инстанция по съществото на спора между пернишкия ЕТ А. Вл. С. и [фирма]-гр. П., тъй като разпореждането по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК е било вече потвърдено от състава на САС, чието определение е окончателно. Това е така, защото законодателят му е възложил изрично принадлежалата по-рано на ВКС (до ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 50 от 3.VІІ.2015 г.) функция по упражняване на инстанционен контрол върху постановени от окръжни съдилища, като въззивна инстанция, разпореждания в хода на проверката по чл. 285 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ т. нар. „частна касационна жалба” на пернишкия ЕТ А. В. С., ЕГН, действащ с фирмата „М.-А. С.” (с вх. №), подадена срещу определение № 3100 на Софийския апелативен съд, ГК, от 29.ІХ.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 4544/2017 г. (погрешно означено като дело „323/2016г.”).
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2