2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
С., 30.05.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2550 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. С. Ч. срещу Решение № 7849 от 22.11.2012 год. по гр.д.№ 4645/2012 год. на Софийски градски съд с което е потвърдено Решение от 03.02.2012 год. по гр.д.№ 9509/2011 год. на Софийски районен съд, 26 с-в.
С това решение, първоинстанционният съд е уважил предявеният по реда на чл.422 ГПК иск на [фирма] срещу А. Ч., за съществуване на задължение в размер на 12316.56 лв., произтичащо от просрочено задължение по договор за кредит; 1975.56 лв. – дължими лихви; 2330.19 лв. договорна неустойка, за които вземания на основание чл.417 т.2 ГПК е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
В представен писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК, ответникът по касация [фирма], чрез юрисконсулт Ц.Т. изразява становище, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 ГК за допускане на касационен контрол. Претендира разноски в размер на 150 лв. на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Становището на настоящата съдебна инстанция, че липсва основание за допускане на касационен контрол, произтича от следното:
Както бе посочено по-горе, въззивното решение е постановено по предявен по реда на чл.422 ГПК иск за установяване съществуването на задължение произтичащо от обявен за предсрочно изискуем договор за кредит по който А. Ч. има качеството на кредитополучател, а [фирма] – качеството на кредитодател. По реда и на основание чл.418 вр.чл.417 т.2 ГПК банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за главницата по кредита, лихви и неустойка. С отговора на исковата молба А. Ч. България”АД не е оспорил дължимостта на вземането за главницата. Противопоставил е възражение относно периода и съответно размера на обезщетението за забава, тъй като не бил редовно уведомен за предсрочната изискуемост.
Съдилищата са приели, че искът е основателен за главница, обезщетение за забава и неустойка в посочените размери.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по отношение на риторични въпроси, свързани с правилността на въззивното решение – „Налице ли е нарушение на съдопроизводствените правила?; Спазен ли е принципът на чл.9 ГПК; Следва ли да се съберат всички доказателства от значение за установяване фактите и важни за решаване на делото” и пр.
Нито един от посочените в изложението въпроси не е съобразен с критериите, въведени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС и от съдържанието на изложението не може да бъде изведен такъв. Поради това не може да се определи приложното поле на което и да било от основанията по чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед резултата по делото, касаторът ще следва да заплати на ответника по касация разноски в размер на 150 лв. на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 852 от 29.05.2012 год. по гр.д.№ 473/2012 год. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА А. С. Ч. да заплати на [фирма] сумата 150 лв. (сто и петдесет лева) на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.