Изх. № 24-34-131
Дата: 18.08.2011 год.
КСО, чл. 6, ал. 2;
КСО, чл. 6, ал. 11;
КТ, чл. 292;
КТ, чл. 293;
КТ, чл. 294;
НЕВДВПОВ, чл. 1, ал. 8, т. 4;
НЕВДВПОВ, чл. 1, ал. 8, т. 5;
НЕВДВПОВ, чл. 2, ал. 2.
Относно:дължими осигурителни вноски върху изплатени суми за работно облекло и очила
В отговор на Ваши писмени запитвания, постъпили вна Националната агенция за приходите и заведени с вх. № 24-34-131/24.06.2011г. и №26-Б-149/04.07.2011 г., изразяваме следното принципно становище:
Запитванията касаят един и същи казус, който е следният:
Съгласно сключен колективен трудов договор на работниците и служителите се изплащат суми за работно облекло, без представянена фактура и друг документ, както и суми за очила срещу представяне на рецепта и фактура с фискален бон в размер на 1,5 минимална работна заплата.
Въпросите, които сепоставят са: изплатените суми считат ли се за социални разходи, върху които се дължат осигурителни вноски за фонд “Пенсии“ или са елемент на брутното трудово възнаграждение, върху което се дължат осигурителни вноски за фондовете на държавното обществено осигуряванеи включват ли се при определянето на месечния осигурителен доход на работниците и служителите за периода до 31.12.2010г.
1. В хипотезата, когато изплатените суми са социален разход:
Съгласно чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначисленитеи други доходи от трудова дейност. За работниците и служителите, осигурителните вноски се дължат върху получените, или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Задължението за внасяне на осигурителни вноски върху средствата за социални разходи и основанията за възникването му са нормативно регламентирани в чл. 6, ал. 11 от КСО. Съгласно тази разпоредба върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от същия кодекс в пари или натура, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд “Пенсии“, определен по реда на ал. 3 и ал. 5 и за допълнително задължително пенсионно осигуряване (чл. 6, ал. 11 във връзка с чл. 157, ал. 6 от КСО). Предвид уреденото по силата на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване уеднаквяване на осигурителния доход за държавното обществено осигуряване и здравното осигуряване, върху средствата за социални разходи се дължат и здравноосигурителни вноски. Освен това, дължат се и вноски за фонд “ГВРС“ по реда на чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от Закона за гарантираните вземания на работници и служители при несъстоятелност на работодателя.
Следователно, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски върху изплатените суми за сметка на социалните разходи е необходимо да се предоставят пряко, постоянно или периодично, на работниците и служителите и да са персонифицирани, т. е. определено е кой разход за кое лице се отнася.
Разпоредбите на КСО по отношение елементите на осигурителния доход са доразвити в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ). На основание чл. 2, ал. 1 от наредбата от 1 януари 2007 г. осигурителни вноски се изчисляват и внасят не само върху сумите изплатени за сметка на средствата за социални разходи, когато се дават в пари или в натура постоянно или периодично пряко на работниците и служителите, но и в случаите при които тези суми са начислени, но не са неизплатени.
В случаите, в които изплатените суми за работно облекло и очила са за сметка насоциалните разходи, следва да се има предвид следното:
Чл. 292 от КТ определя, че социално-битовото и културното обслужване /СБКО/ на работниците и служителите се финансира със средства от работодателя и от други източници, но начинът на разпределението и използването на тези средства съгласно чл. 293 от КТ се определя с решение на общото събрание /събрание на пълномощниците/ за всичкиработници и служители.
Средствата за социално-битовото и културното обслужване не могат да се изземват и използват за други цели. В чл. 294 от КТ се изброява за какво могат да се използват средствата и по какъв начин работодателят осигурява социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите:
1. организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд;
2.търговско и битово обслужване, като изгражда и поддържа търговски обекти и бази за услуги;
3.транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно;
4. бази за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм;
5.бази за културни занимания, клубове, библиотеки и други;
6.подпомагане на младите и на новопостъпилите работници и служители;
7.задоволяване на други социално-битови и културни потребности.
В заключение следва да се посочи, че когато изплатените суми за работно облекло и очила са предоставени по реда на чл. 293 и чл. 294 от Кодекса на труда и отчетени като социални разходи, върху тях се дължат осигурителни вноски на основание чл. 6, ал. 11 от КСО. Евентуалното им изплащане по друг начин ще се квалифицира катоелемент на брутното трудово възнаграждение, върху което се дължат задължителните осигурителни вноски и вноски за фонд „ГВРС”.
Разглежданите суми не попадат в хипотезите на чл. 2, ал. 2 от Наредбата, където изчерпателно са изброени случаите, при които не се начисляват и внасят осигурителни вноски върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи, а именно:
?за издръжка на столове (включително за поевтиняване на храната в тях);
?за здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази,
? поддържане на културни потребности на работниците и служителите,
? вноски за допълнително доброволно пенсионно и здравно осигуряване,
?доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация
? при изплащане на еднократни помощи в пари или в натура,
? за лекарства,
?при продължително боледуване,
? за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно възникнали събития.
Следва да се отбележи, че сумите за социални разходи, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, не се включват при определянето на минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност на осигурителя, но се вземат предвид при формиране на месечния осигурителен доход на работниците и служителите. който не може да бъде по-голям от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година.
Важно е да се има предвид, че регламентацията на вноските върху социалните разходи не е свързана с данъчното им третиране съгласно ЗДДФЛ и ЗКПО. Единственото изключение са разпоредбите относно ваучерите за храна, които препращат към ЗКПО.
2. В хипотезата, когато изплатените суми не са социален разход:
Във връзка със задължението на работодателя запредоставяне на работно облекло и лични предпазни средства, е необходимо да се посочат разпоредбите начл. 1, ал. 8, /предишна 7/ т. 4 и т. 5 от НЕВДПОВ, където е указано, че не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху:
? стойността на работното, униформеното и представителното облекло, предоставено при условия и по ред, предвидени в нормативен акт;
?стойността на специалното работно облекло и на личните предпазни средства, които се предоставят в натура при условия и по ред, предвидени в нормативен акт или колективен трудов договор.
Нормативното основание за предоставяне на работно, униформено и представително облекло за лицата, които са в трудови правоотношения е в чл. 296, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/. Работодателят осигурява на работниците и служителите безплатно работно и униформено облекло при условия и по ред, установени от Министерски съвет или в колективния трудов договор.
На основание на посочената разпоредба е приета с Постановление № 72 на Министерски съвет от 30.12.1986 г. Наредба за безплатно работно и униформено облекло/обн. ДВ бр. 8/1987, изм. ДВ. бр. 38/1990 г. отм. ДВ. бр.9 от 28 Януари 2011г./
Съгласно чл. 7 от същата работното облекло се осигурява на работниците от предприятията на материалната и извън материалната сфера, когато условията на работа налагат да се запази личното им облекло. Според чл. 3 от наредбата, работното облекло е инвентар на предприятието и се отчита като стоково материална ценност, малоценен и малотраен актив и при прекратяване на трудовото правоотношение по силата на чл. 15 работниците връщат на предприятието зачисленото им работно облекло. Ако облеклото не бъде върнато същите заплащат стойността за срока на доизносването му. Следва да се има предвид, че дори да са спазени изискванията на наредбата, това обстоятелство не прави облеклото автоматично работно, ако то има характер на лично облекло /Решение на ВАС № 625/21.01.2005 г. по адм. дИзх. № 5023/2004 г./.
Необходимо е да се отбележи, че Кодекса на труда и Наредбата за безплатно работно и униформено облекло, предвиждат предоставяне на работно облекло в натура от работодателя, като компенсация в пари не се допуска.
С оглед на гореизложеното, ако предоставянето на суми за работно облекло не епри условия и по ред, предвидени в нормативен акт, не може да се счита, че са изпълнени условията на чл. 1, ал. 8, т. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски и върху същите се дължат задължителните осигурителни вноски за фондовете на ДОО, за допълнително задължително пенсионно осигуряване, здравно осигуряване и вноски за фонд „ГВРС”.
Съгласно чл. 284 от Кодекса на трудаи глава ІІІ от Закона за здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен да предоставя безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства на работниците и служителите, които работят с или при опасни или вредни за здравето или живота машини, съоръжения, течности, газове, стопени метали, нажежени предмети и други подобни.
Условията и редът за предоставяне на специално работно облекло и лични предпазни средства, както и техният вид са регламентирани в Наредба № 3 от 2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място и Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на личните предпазни средства.
Работниците и служителите са длъжни да използват специалното работно облекло и лични предпазни средства по предназначението им, и то само по време на работа, като е постановена изрична забрана замяна с тяхната парична равностойност (чл. 284 ал. 2 и ал. 4).
В конкретния случай, изплащането на суми до една и половина минимална работна заплата за закупуване на очила срещу представяне на рецепта и разходен документфактура с фискален бон не отговаря на условията за предоставяне на лични предпазни средства в натура, доколкото очилата могат да се считат за лични предпазни средства по смисъла на т. 7 от ДР на ЗЗБУТ /“лично предпазно средство“ е всяко приспособление и екипировка, проектирано да се носи или използва от работещия, за да го предпазва от една или повече възможни опасности, заплашващи неговото здраве и безопасност при работа, както и всяко допълнение, принадлежност или специално работно облекло, проектирани за същата цел/ и върху тях се дължат задължителните осигурителни вноски за фондовете на държавното обществено осигуряван за допълнително задължително пенсионно осигуряване, здравно осигуряване и вноски за фонд „ГВРС”.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА НАП:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/