Изх. № 24-34-13
Дата: 07.03.2014 год.
ЗДДС, чл. 12, ал. 1;
ЗДДС, чл. 16, ал. 5;
ЗДДС, чл. 17, ал. 1;
ЗДДС, чл. 32, ал. 1;
ЗДДС, чл. 56;
ЗДДС – Приложение № 1
Относно: данъчно третиране на доставка на необщностни стоки, посочени в Приложение № 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), за които са налице обстоятелствата по чл. 16, ал. 5 от същия закон
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-34-13/06.02.2014 г. е изложена следната фактическа обстановка:
През 2014 г. дружество възнамерява да въвежда на територията на страната алуминий с код по Комбинираната номенклатура на Република България (код по КН) – 760 11 00000. При въвеждане на алуминия на територията на страната същият е поставен под митнически режим – митническо складиране. Дружеството възнамерява да извършва доставки на този алуминий на друго българско дружество в рамките на митническия режим преди същият да бъде приключен. Дружеството възнамерява да се регистрира по ЗДДС преди започване на дейността.
Дружеството счита, че във връзка с относимите разпоредби на Директива 2006/112/ЕО Република България е следвало да предвиди ред за освобождаване на доставките на стоки, посочени в Приложение № 1 на ЗДДС в митнически режим – митническо складиране, тъй като за доставки на стоки, извън посочените в Приложение № 1 в същия митнически режим е предвидено облагане с нулева ставка в ЗДДС.
Дружеството счита, че за доставка на стоки, посочени в Приложение № 1 на ЗДДС, извършена в рамките на митнически режим – митническо складиране следва да бъде приложена нулева ставка на данъка, тъй като ако впоследствие получателят по доставката осъществи внос на стоките на основание чл. 56 от ЗДДС ще бъде начислен данък върху добавената стойност от митническите органи.
Въпросите Ви са:
Какво е данъчното третиране на доставка на необщностни стоки, посочени в Приложение № 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), за които са налице обстоятелствата по чл. 16, ал. 5 от същия закон?
Допустимо ли е дружеството да приложи пряко разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО и да не облага с данък върху добавената стойност със ставка на данъка в размер на 20 на сто доставките на алуминий, извършени в рамките на митнически режим – митническо складиране?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси на основание чл.10, ал.1, т.10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
На основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока по смисъла на чл. 6, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Мястото на изпълнение при доставка на стока е регламентирано в чл. 17 от закона. Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността, когато стоката не се изпраща или превозва. В случая, изложен в запитването, тъй като стоката се намира на територията на страната към момента на прехвърляне на собствеността, то мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната.
Според чл. 16, ал. 5 от ЗДДС, когато при въвеждане на територията на страната стоките са получили статут на временно складирани стоки или са поставени в свободна зона или свободен склад, или под митнически режими – митническо складиране, активно усъвършенстване, временен внос с пълно освобождаване от митни сборове, външен транзит, вносът се смята за осъществен, когато стоките престанат да бъдат под съответния режим на територията на страната.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДДС, който транспонира разпоредбата на чл. 160, пар. 1 от Директива 2006/112/ЕО, облагаема доставка с нулева ставка е доставката на необщностни стоки, с изключение на посочените в Приложение № 1, за които са налице обстоятелствата по чл. 16, ал. 5 от закона. Т.е., за да се приложи нулева ставка на данъка на основание разпоредбата е необходимо да са изпълнени две условия по отношение предмета на доставката – стоката да е в съответния режим, описан в чл. 16, ал. 5 от ЗДДС и да не е сред посочените стоки в Приложение № 1 от същия закон.
С пар. 2 на чл. 160 от Директива 2006/112/ЕО е регламентирано, че когато държавите-членки упражняват възможността на избор за освобождаване от ДДС по параграф 1, буква а) по отношение на сделки, извършвани в митнически складове, те вземат необходимите мерки, за да предвидят складов режим, различен от режим на митнически склад, по който параграф 1, буква б) може да бъде приложена за същите сделки, когато те се отнасят до стоки, посочени в приложение V, и се извършват в складове, различни от митнически складове. Стоките, посочени в приложение V на Директива 2006/112/ЕО са стоките по Приложение № 1 на ЗДДС. В ЗДДС, обаче не е предвиден складов режим, различен от режим на митнически склад по отношение на стоките по Приложение № 1 от ЗДДС и не е предвидено при извършването на доставка на такива стоки, в рамките на този митнически режим, да може да бъде приложена нулева ставка на данъка.
Предвид това, когато дружеството извърши в рамките на митнически режим – митническо складиране доставката на алуминий с код по КН 7601, който е посочен в Приложение № 1 от ЗДДС, то за доставката няма да е приложима нулева ставка на данъка на основание чл. 32, ал. 1 от ЗДДС.
Предвид горното и доколкото доставката не е сред изрично посочените като освободени в Глава четвърта на ЗДДС, същата ще е облагаема със ставка 20 на сто на основание чл. 12, ал. 1 от същия закон.
По отношение въпросът Ви относно пряко прилагане на разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО следва да имате предвид, че съгласно практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) във всички случаи, когато с оглед на тяхното съдържание разпоредбите на дадена директива изглеждат безусловни и достатъчно точни, частноправните субекти имат основание да се позоват на тях пред националните юрисдикции срещу държавата, когато тя не е транспонирала в срок тази директива в националния правен ред или когато я е транспонирала неточно (виж в този смисъл Решение от 3 март 2011 г., Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението“ – Варна срещу “Ауто ….“ ООД, С-203/10, непубликувано в Сборника, т. 61 и посочената в нея съдебна практика).
Според съдебната практика норма от правото на Съюза е достатъчно точна, за да може правен субект да се позовава на нея и тя да бъде приложена от съда, когато недвусмислено предвижда задължение (виж в този смисъл Решение от 29 май 1997 г., Siegfried Klattner срещу Elliniko Dimosio (Гръцка държава), С-389/95, Сборник стр. I – 02719, т. 33 и посочената в нея съдебна практик; Решение от 12 февруари 2009 г., Belgische Staat срещу Cobelfret NV, С-138/07, Сборник стр. I-00731, т. 64; Решението по Дело Ауто …, посочено по-горе, т. 62).
Съдът е постановил, че една разпоредба от правото на Съюза е безусловна, когато тя предвижда задължение, което не е придружено от никакво условие, нито е подчинено, що се отнася до неговото изпълнение или неговото действие, на приемането на акт от институциите на Съюза или от държавите-членки (виж в този смисъл Решението по Дело С-389/95 Siegfried Klattner, посочено по-горе, т. 33; Решението по Дело С-138/07 Cobelfret NV, посочено по-горе, т. 64; Решението по Дело Ауто Николови, посочено по-горе, т. 62).
Доколкото разпоредбата на чл. 160, пар. 2 от Директива 2006/112/ЕО регламентира държавата членка да вземе необходимите мерки, за да предвиди складов режим, различен от режим на митнически склад по отношение на стоките по Приложение V от Директивата, какъвто режим не е предвиден в ЗДДС, за да сеприложи нулева ставка на данъка при извършването на доставка на такива стоки, в рамките на този митнически режим, то считам че разпоредбата предвижда условие, свързано със създаването на специален ред, който не е регламентиран в ЗДДС. В този смисъл разпоредбата на чл. 160, пар. 2 от Директива 2006/112/ЕО не е безусловна и достатъчно точна и няма директен ефект, съответно дружеството Ви не може да се позовава пряко на Директивата.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/СТОЯН МАРКОВ/