6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
София, 07.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3701/2019 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 54 от 16. 05. 2019 г. по в. гр. д. № 118/2019 г. на ОС – Ямбол е потвърдено решение № 831 от 20. 01. 2018 г. по гр. д. № 1507/2017 г. на РС – Ямбол, с което е уважен предявеният от Н. Г. Ч. и Г. Г. Ч. против В. П. В., Т. И. Г. и Е. Е. П. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, като е признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на таван със застроена площ от 109 кв.м., изграден над втори етаж на жилищна сграда с административен адрес [населено място], [улица], която жилищна сграда е нанесена като самостоятелен обект на собственост с идентификатор …., а таванът е нанесен с идентификатор …. по кадастралната карта на [населено място].
Срещу решението е подадена касационна жалба от ответника В. П. В., чрез адв. М. Х.. Поддържа се неправилност на същото, поради постановяването му при съществено процесуално нарушение – съдът е приел, че таванът включва жилищни помещения, приобщени към жилището на втория етаж, и не представлява самостоятелен обект на собственост, а в исковата молба се твърдяло, че таванът бил обща част по предназначение по смисъла на чл. 38 ЗС. Твърди се и неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на чл. 38 – чл. 40 ЗС и при несъобразяване с ТР № 34/1983 г. на ОСГК на ВС, както и поради обстоятелството, че изводът, според който таванът не е представлявал самостоятелен обект на собственост към придобиването му от В., е необоснован и несъответен на материалния закон. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК.
Срещу решението е подадена касационна жалба и от ответника Е. Е. П., чрез особения представител адв. С. К.. Твърди се неправилност на същото, тъй като изводът на въззивния съд, че таванът не представлява самостоятелен обект на собственост е несъответен на събраните по делото доказателства и на постановките на ТР № 34/1983 г. на ОСГК на ВС. Твърди се, че към придобиване на таванския етаж от касатора, етажът е съставлявал самостоятелен обект на собственост. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационните жалби са подадени в срок, от процесуално легитимирани лица, отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което са процесуално допустими.
За да приеме основателност на установителния иск за собственост и потвърди първоинстанционното решение, съставът на въззивния съд е приел за установено от фактическа страна, че с н.а. № …. г. Д. С. Б. и Т. С. Б. са признати за собственици, с права съответно 4/5 ид.ч. и 1/5 ид.ч., на едноетажна жилищна сграда от 60 кв.м. и на дворното място от 192 кв.м., върху което е построена. С н.а. № …. г. Т. Б. продала на Д. Б. собствената си 1/5 ид.ч. С н.а. № …. г. Д. Б. (по мъж Ч.) продала на Т. Б. (по мъж Д.) втория жилищен етаж от къщата заедно с 1/2 идеална част от дворното място от 192 кв.м.С н.а. № …. г. Д. Ч. дарява на Б. П. Д. първи етаж от къщата от 110 кв.м. и таван от 109 кв.м. С н.а. № …. г. Т. Д. дарява на дъщеря си А. Д. втория етаж от къщата, ведно с 1/2 ид.ч. от дворното място. С н.а. № …. г. А. Д. продава на Б. П. Д. втория етаж от сградата, ведно с 1/2 ид.ч. от дворното място. Така, на 2. 08. 1996 г. Б. П. Д. става едноличен собственик на цялото дворно място и на цялата жилищна сграда. С разрешение за строеж № 200/9. 06. 1999 г. е разрешено на Б. П. Д. да извърши преустройство на подпокривното пространство за жилищни нужди и подмяна на междуетажните подпокривни конструкции, на осн. чл. 56, ал. 1 ЗТСУ, съгласно одобрен архитектурен проект. От обяснителната записка към архитектурната фаза на архитектурния проект е видно, че проектът е одобрен за преустройство на подпокривно пространство на процесната жилищна сграда в обитаем таван. Целта на преустройството е вторият етаж и таванът да се обединят в едно жилище, като за целта подпокривното пространство се преустрои по начин позволяващ максимално използване на площта му за жилищни нужди. Предвидено е връзката между двете нива да става посредством вътрешна дървена стълба, както и да се подменят съществуващите междуетажни подови конструкции със стоманобетонови, да се изпълни нова дървена конструкция на покрива и да се изградят нови вътрешни преградни зидове от газобетонови блокчета „Итонг“. Според заключенията на съдебно-техническите експертизи, приети от първоинстанционния и въззивния съд, процесният обект е бил с функционално предназначение таван за склад. Строително-монтажните работи по проекта от 1999 г. са изпълнени. Единственият достъп до тавана се осъществява през вестибюла на втория етаж, чрез вътрешно дървено стълбище. Таванът не представлява самостоятелен обект по смисъла на пар. 5, т. 39 ЗУТ. С н.а. № …. г. Б. Д.-П. и Е. П., чрез пълномощника си В. В. (ответник по иска), продават на пълномощника В. втория етаж от къщата. С н.а. № …. г. Б. Д., чрез пълномощника В. В., продава на пълномощника В. първия етаж от къщата. С н.а. № …. г. ответникът В. продава на ищците Н. и Г. Ч. първи и втори етаж от жилищната сграда. С н.а. № …. г. Б. Д., чрез пълномощника В. В., продава на пълномощника В. таванския етаж от 109 кв.м., нанесен като самостоятелен обект с идентификатор …. по одобрената кадастрална карта на [населено място]. Преди сделката, на 1. 04. 2008 г., по искане на Б. Д., чрез В., таванският етаж е нанесен като самостоятелен обект на собственост в кадастралната карта. Независимо че приобщаването на тавана към жилището на втория етаж е станало въз основа на одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж, общината, по искане на В., е издала, през 2017 г., удостоверение за търпимост № ТС 0018/7.07. 2017 г., според което таванското помещение е търпимо и не подлежи на забрана за ползване.
От правна страна въззивният съд е приел, че договорът за покупко-продажба, сключен с н.а. № …. г., с който Б. Д., чрез пълномощника си В., продава на В. таванския етаж от 109 кв.м., не е породил прехвърлително действие, тъй като към 9. 04. 2008 г. Б. Д. не е била собственик на етажа. Същият е бил собственост на ищците Ч., които са го придобили с договор за продажба, сключен с н.а. № …. г., с който ответникът В. им продава първи и втори етаж от жилищната сграда. Към този момент таванът не е бил самостоятелен обект на собственост, а е съставлявал част от жилището на втория етаж на сградата. Като принадлежност към втория жилищен етаж, таванският етаж е прехвърлен заедно с прехвърления втори жилищен етаж, съгласно чл. 98 ЗС, независимо че не е упоменат изрично в договора за продажба,. Прието е, че кадастралното отразяване на етажа като самостоятелен обект на собственост има само декларативно значение, погрешното отразяване не води до възникване, изменение или погасяване на права. Прието е, че хипотетичната възможност да се изгради външно стълбище, осигуряващо самостоятелен вход към третия етаж, е без значение при преценка основателността на иска, доколкото към 14. 12. 2007 г. и към 9. 04. 2008 г. това не е било сторено. Прието е, че удостоверението за търпимост задължава съда да приеме, че таванският етаж не подлежи на премахване, а не че представлява самостоятелен обект на собственост. В обобщение е прието, че на 14. 12. 2007 г. ищците са придобили цялата жилищна сграда, включително и таванския етаж от същата, поради което В. е купил таванския етаж от несобственик и договорът, сключен между него и Б. Д., чрез него като пълномощник, не е породил прехвърлително-придобивно действие.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата на В. В. се поставят следните въпроси:
1. Следва ли съдебното решение да съответства на действителното искане.
Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 620 от 25. 06. 1993 г. по гр. д. № 211/1993 г. на ВС, 1 г.о. и решение № 612 от 17. 10. 1995 г. по гр. д. № 390/1995 г. на ВС, 5-чл. с-в.
2. Представлява ли самостоятелен обект на правото на собственост тавански етаж, преустроен в жилищна площ по одобрен архитектурен проект, с функционално предназначение за жилищни нужди, със самостоятелни ВиК и електрически инсталации.
Твърди се разрешаването му в противоречие с ТР № 34/1983 г. на ОСГК на ВС.
3. Допустимо ли е съдът да формира извод относно законосъобразност на заповед за нанасяне на таванския етаж като самостоятелен обект на собственост с идентификатор по кадастралната карта, без да има направено искане по чл. 17, ал. 2 ГПК.
Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Изложението съдържа позоваване и на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на изводите на въззивния съд, свързани с приложението на чл. 98 ЗС – таванският етаж е приет за принадлежност към главна вещ, въпреки че представлява самостоятелен жилищен обект.
Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението по първия въпрос. В съответствие с посочената от касатора практика на ВКС, въззивният съд е дал защита на правото на собственост на ищците в поисканите рамки и по поискания начин. Разгледал е спора на предявеното основание – собственици ли са ищците на таванския етаж на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № …. г. Дал е поисканата защита – разрешаване на правния спор със сила на пресъдено нещо и установяване на безспорност в отношенията между страните по въпроса придобили ли са ищците право на собственост върху таванския етаж на основание посочения договор за покупко-продажба. В обстоятелствената част на исковата молба (първи, пети, седми абзац) се твърди, че ищците са придобили, на основание този договор, цялата двуетажна двуфамилна сграда, включително и таванския етаж, че таванският етаж не е представлявал самостоятелен обект на собственост към придобиването му от ответника В. с н.а. № …. г. и към този момент е бил собственост на ищците.
Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по втория въпрос. В ТР № 34/1983 г. на ОСГК на ВС е обсъждан проблемът в кои хипотези подпокривното пространство /таванът/ е обща част на сграда по смисъла на чл. 38 ЗС. Не са обсъждани въпросите за изискванията, на които трябва да отговаря даден обект, за да се приеме, че същият е самостоятелен обект на правото на собственост (жилище, ателие и т.н.). В този смисъл, противоречие с цитираната практика не е налице. За яснота следва да се посочи, че в случая е доказано от заключенията на двете технически експертизи, извършени след оглед на етажа и запознаване със строителната документация, както и от представените строителни книжа (разрешение за строеж, архитектурен проект, обяснителна записка към него), че етажът не представлява самостоятелен обект на собственост – жилище, ателие. Същият включва жилищни помещения към жилището на втория етаж и единственият достъп до него се осигурява чрез вътрешна стълба през вестибюла на жилището на втория етаж.
Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по третия въпрос. Обсъждането на въпроса не е от решаващо значение за изхода на конкретното дело. Изводът, обусловил решаващата воля на съда, е че заповедта за нанасяне на таванския етаж като самостоятелен обект на собственост с отделен идентификатор в кадастралната карта няма никакво значение за преценката представлявал ли е етажът самостоятелен обект по смисъла на пар. 5, т. 39 ЗУТ, тъй като отразяванията в кадастралната карта имат само декларативно действие. Нанасянето на реална част от сграда или на реална част от самостоятелен обект в сграда като самостоятелен обект за собственост с идентификатор само по себе си не придава на нанесената реална част статут на самостоятелен обект на собственост. На следващо място, във връзка с прилагането на чл. 17 ГПК има формирана богата съдебна практика със задължителен и незадължителен характер, която не се нуждае от промяна.
Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Съответен на разпоредбата на чл. 97, чл. 98 ЗС и на събраните по делото доказателства е изводът на въззивния съд, че таванският етаж не представлява самостоятелен жилищен обект, а е реална част от жилището на втория етаж, поради което собствеността върху него е прехвърлена на ищците с продажбата на втория етаж, независимо че таванският етаж да не е описан изрично в предмета на сделката. Не намира опора в закона тезата на жалбоподателя, че след като таванът е описан в нотариален акт за покупко-продажба № …. г. като предмет на сделката, наред с прехвърления етаж, значи е още през 1991 г. е бил самостоятелен обект на собственост.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата на Е. Е. П. се поставя въпросът може ли подпокривното пространство (таванът) да е самостоятелен обект на прехвърлителни и разпоредителни сделки, когато бъде променено предназначението му на обща част. Твърди се разрешаване на въпроса в противоречие с ТР № 34/1983 г. на ОСГК на ВС.
Въпросът не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и не отговаря на изискванията на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, според разясненията, дадени с точка 1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд е приел, че договорът за покупко-продажба, сключен с н.а. № …. г., е породил прехвърлително действие и за таванския етаж, независимо че същият не е описан изрично в предмета на сделката, тъй като след 1999 г., включително и към 14. 12. 2007 г., таванът е съставлявал част от жилището на втория етаж на къщата и е прехвърлен заедно с жилището на втория етаж от сградата. След като таванският етаж е бил придобит от ищците през 2007 г., то с договора за покупко-продажба, сключен с н.а. № …. г., ответникът В. е купил таванския етаж от несобственик и не е придобил правото на собственост върху същия. Решението не съдържа извод, че прехвърлянето на собствеността върху таванския етаж е било недопустимо, тъй като същият е съставлявал обща част на сграда в режим на етажна собственост.
В останалата си част изложението на жалбоподателя Е. П. съдържа оплаквания за постановяване на въззивното решение при неправилно анализиране на събраните доказателства, при необсъждане на всички събрани доказателства, поради необоснованост на фактическите изводи и поради противоречие с материалния закон. Тези оплаквания, идентични на оплакванията в касационната жалба, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и касаят правилността на решението. Съгласно Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. К. съд може само да уточни и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1- т.3 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Ответниците по касационната жалба Н. Г. Ч. и Г. С. Ч. не претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция и няма доказателства за извършване на такива.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 54 от 16. 05. 2019 г. по в. гр. д. № 118/2019 г. на ОС – Ямбол.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: