1
5
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
София, 25.03.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 3463 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 4200 от 10. 06. 2019 г. по гр. д. № 13092/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, IV В въззивен състав е постановено следното:
а/. обезсилено е решение № 2162 от 6. 01. 2017 г. по гр. д. № 2322/2014 г. на СРС, ГО, 28 с-в в частта, с която осъждането на В. К. Г. да възстанови отоплителната тръба на щранг-лирата, преминаваща през собствената й баня е постановено при условие, че едновременно с нея ищецът М. А. В. подмени продължението на отоплителната тръба на щранг-лирата за отопление на баните, преминаващо през банята в собствения му апартамент № .., ет. .., ул. „П. К. № .., С.;
б/. отменено е първоинстанционното решение в частта, с която предявеният от М. А. В. против В. К. Г. иск по чл. 45 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от невъзможността ищецът да ползва банята си в зимния сезон при нормална температура, е отхвърлен за сумата 500 лв., вместо което тази сума е присъдена;
в/. обезсилено е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявен от В. К. Г. против М. А. В. насрещен иск по чл. 45 ЗЗД, за присъждане на сумата 10000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от налагането на запор върху вземанията й по банковите й сметки и делото е върнато на СРС за ново разглеждане и произнасяне по предявения иск на заявеното основание;
г/. потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от М. А. В. против В. К. Г. иск по чл. 109 ЗС, като В. К. Г. е осъдена да възстанови отоплителната тръба на щранг-лирата за отопление на банята си в апартамент № .., ет. .., ул. „П. К. № .., С.;
д/. потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която предявеният от М. А. В. против В. К. Г. иск по чл. 45 ЗЗД е отхвърлен над сумата 500 лв. до сумата 10000 лв.
Решението е обжалвано от В. К. Г. в частите му, посочени по-горе в точки а/, б/, в/ и г/. Поддържа се неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, пр. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба М. А. В., чрез адв. С. С., изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да обезсили първоинстанционното решение в частта, с която е постановено условно осъждане ответницата по иска по чл. 109 ЗС В. Г. – да възстанови отрязания участък от отоплителна тръба на щранг-лирата, преминаващ през банята в собствения й апартамент, при условие, че едновременно с нея ищецът М. В. подмени продължението на отоплителната тръба на щранг-лирата, преминаващо през банята в собствения му апартамент, съставът на въззивния съд е приел, че в тази част първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по незаявена претенция. С отговора на исковата молба ответницата не е направила, изрично или подразбиращо се, евентуално възражение по чл. 90 ЗЗД. Отговорът не съдържа искане до съда осъждането на ответницата по иска по чл. 109 ЗС, в случай че същият се приеме за основателен, да се постанови при условие, че едновременно с нея ищецът подмени участъка от отоплителната тръба, преминаващ през неговото жилище. Като се е поизнесъл по незаявено възражение по чл. 90 ЗЗД, съдът е нарушил установения в чл. 6 ГПК принцип на диспозитивното начало, излязъл е извън обема на търсената защита и е постановил недопустим акт. Позовал се е на практика на ВКС.
За да обезсили първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявен от В. К. Г. против М. А. В. насрещен иск по чл. 45 ЗЗД, за присъждане на сумата 10000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от налагането на запор върху вземанията й по банковите й сметки, съставът на въззивния съд е приел, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. С уточняваща молба (л. 130 от делото на СРС) ответницата изрично е заявила, че не претендира неимуществени вреди от наложен от ищеца запор на вземанията по банковите й сметки, а претендира неимуществени вреди от неправомерен отказ на ищеца да смени частта от отоплителните тръби, преминаващи през банята в неговия апартамент, и преустанови по този начин течовете в банята в собствения й апартамент. И в мотивите към решението и в самото решение (диспозитива) съдът се е произнесъл по незаявена претенция, разгледал е незаявени правопораждащи факти, а не е разгледал и не се е произнесъл по заявената. Това налага обезсилване на решението и връщане на делото на първоинстанционния съд да разгледа и се произнесе по предявения иск по чл. 45 ЗЗД.
За да потвърди решението в частта, с която ответницата В. Г. е осъдена, на осн. чл. 109 ЗС, да възстанови отоплителната тръба на щранг-лира, преминаваща през банята й, съставът на въззивния съд е приел, че ищецът и ответницата са собственици на апартаменти в жилищна сграда, като апартаментът на ищеца е над апартамента на ответницата. През баните на страните преминават топлопреносни тръби на „Топлофикация София“ ЕАД, представляващи общи части по смисъла на чл. 38 ЗС, вр. чл. 140, ал. 3 ЗЕ – сградна инсталация за отопление. През месец ноември 2013 г. ответницата противоправно, в нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗУЕС, задължаваща етажните собственици да не причиняват вреди на общите части, преминаващи през имота им и обслужващи ползването на правото на собственост върху индивидуалните обекти, е отрязала и прекъснала топлопреносните тръби, преминаващи през банята й. В резултат на тези неправомерни действия на ответницата e било прекъснато топлоподаването към банята на ищеца и същият бил лишен от възможността да ползва пълноценно банята си през зимните сезони. Така създадените пречки са съществени и надхвърлят допустимите ограничения по чл. 50 ЗС. Прекъсването на тръбите от ответницата не представлява неотложен ремонт на общи части, а противоправното им увреждане. Законът не допуска предотвратяване вреда на собствена вещ чрез самоуправно противоправно поведение на собственика. По тези съображения искът по чл. 109 ЗС е приет за основателен.
За да отмени решението в частта, с която предявеният от М. В. против В. Г. иск по чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за сумата 500 лв. и присъди тази сума като обезщетение за неимуществени вреди от невъзможността за ползване на банята при нормална температура през зимния сезон, съставът на въззивния съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на ответницата, както и че размерът на обезщетението възлиза на 1000 лв. За основателно е прието възражението на ответницата по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който с отказа си да разбие част от фаянсовите плочки в собствената си баня, за да се установи състоянието на топлопреносните тръби и, евентуално, смени същите, е допринесъл за причиняване на вредите, като приносът му е определен на 50 %, поради което искът се явява основателен за 500 лв.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните материалноправни въпроси, конкретизирани от настоящата инстанция, съгласно ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС:
1. Противоправно ли поведение на етажен собственик, изразяващо се в прекъсване и премахване на участък от топлопреносни тръби, представляващи сградна инсталация за отопление и съставляващи обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, вр. чл. 140, ал. 3 ЗЕ, както и в поддържане на това състояние в продължение на години, ако друг етажен собственик отказва да извърши ремонт на преминаващ през собствения му обект друг участък от същата отоплителна инсталация, това предизвиква теч в обекта на прекъсналия топлопроводните тръби етажен собственик и няма избран домоуправител.
2. Дали в описания случай прекъсването на топлопреносните тръби от етажния собственик представлява ремонт на топлопреносната инсталация, извършен в интерес на останалите етажни собственици при условията на чл. 48, ал. 6 ЗУЕС – за негова сметка и без решение на общото събрание на етажните собственици.
Въпросите са поставени в хипотезата на чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 ГПК.
Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се твърди разрешаването им в противоречие с точка 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГТК на ВКС. Противоречие не е налице. Поставените от касатора въпроси са материалноправни и въобще не са обсъждани в тълкувателното решение. Независимо от това, за яснота следва да се посочи, че въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, разгледал е доводите и възраженията на страните, изложил е собствени фактически и правни изводи, а мотивите към акта отразяват осъществена правораздавателна дейност по съществото на спора.
Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не се обосновава с какво обсъждането на въпросите ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Във връзка с тълкуването и прилагането на чл. 109 ЗС, чл. 45 ЗЗД, чл. 38 ЗС, чл. чл. 140, ал. 3 ЗЕ, чл. 6, ал. 1, т. 2 и чл. 48, ал. 6 ЗУЕС има формирана практика на ВКС, която не се нуждае от промяна като неточна, несъответна на променена нормативна уредба и/или променени обществено-икономически условия или по други причини.
Изложението съдържа позоваване и на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на решението, изразяваща се в необсъждане на всички събрани по делото доказателства, липса на фактически изводи, необоснованост. Посочените пороци, дори и да съществуват, не са такива, че да обусловят очевидна неправилност на решението. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма. Не се касае и до нарушаване на основни принципи на гражданския процес, на правото на участие на страните, на равнопоставеност и безпристрастен съд, нито се касае до липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в грубо несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства, правилата на логиката и науката, нарушаващо изискването за установяване на истината.
Ответникът по касационната жалба М. В. не претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция и няма данни такива да са направени.
С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4200 от 10. 06. 2019 г. по гр. д. № 13092/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, IV В въззивен състав в обжалваните части, с които: а/. е обезсилено е решение № 2162 от 6. 01. 2017 г. по гр. д. № 2322/2014 г. на СРС, ГО, 28 с-в в частта, с която осъждането на В. К. Г. да възстанови отоплителната тръба на щранг-лирата, преминаваща през собствената й баня, е постановено при условие, че едновременно с нея ищецът М. А. В. подмени продължението на отоплителната тръба на щранг-лирата, преминаващо през банята в собствения му апартамент № .., ет. .. ул. „П. К. № …, С.; б/. е отменено е първоинстанционното решение в частта, с която предявеният от М. А. В. против В. К. Г. иск по чл. 45 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от невъзможността ищецът да ползва банята си в зимния сезон при нормална температура, е отхвърлен за сумата 500 лв., вместо което тази сума е присъдена; в/. е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявен от В. К. Г. против М. А. В. насрещен иск по чл. 45 ЗЗД, за присъждане на сумата 10000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от налагането на запор върху вземанията й по банковите й сметки и делото е върнато на СРС за ново разглеждане и произнасяне по предявения иск на заявеното основание; г/. е потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от М. А. В. против В. К. Г. иск по чл. 109 ЗС, като В. К. Г. е осъдена да възстанови отоплителната тръба на щранг-лирата за отопление на банята си в апартамент № …, ет. …, ул. „П. К. № …, С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: