РЕШЕНИЕ №434
гр.София, 27.05. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на тридесети април две хиляди и девета година в състав:
Председател: Добрила Василева
Членове: Гълъбина Генчева
Ерик Василев
при участие на секретаря Емилия Петрова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело 1829 по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК (отм.).
Образувано е по касационна жалба на В. Т. К. срещу решението на Габровския окръжен съд № 38 от 11.02.2008 г., по гр.д. № 11/2008 г., с което е оставено в сила решение от 29.11.2007 г., по гр.д. № 371/2007 г. на Д. районен съд, и е допусната делба между В. Т. К. и С. Д. Х. на апартамент № 6, находящ се в гр. Д., ул.”Ш”, № 40, вх. А, етаж ІІ, в дясно от стълбището, с площ от 66,57 кв.м., ведно с прилежащото му мазе № 6 от 8,67 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, съответно при квоти: за В. Т. К. – 4800/13800 идеални части и за С. Д. Х. – 9000/13800 идеални части.
Ответникът по касационната жалба С. Д. Х. е депозирала писмен отговор, в който е оспорила доводите в жалбата с искане за потвърждаване решението на окръжния съд.
Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а при проверка на обжалваното решение, с оглед заявените отменителни основания, съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), за да се произнесе по нейната основателност взе предвид следното:
Габровският окръжен съд е приел за установено по делото, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с решение на съда от 03.01.2007 г., по гр.д. № 73/2006 г., на Д. районен съд, което е влязло в сила на 06.03.2007 г. През време на брака им, сключен на 22.12.1971 г., В. Т. К. и С. Д. Х. ( К. ) са придобили чрез покупко-продажба право на собственост върху държавен недвижим имот с договор от 09.03.1983 г., чиято стойност е платена със сумата 4200 лева лични средства, а останалата част от 9463 лева е погасена чрез заем от ДСК „Ж”. Въззивният съд е уважил направеното възражение за частично преобразуване на лични средства от ответницата, като е приел, че сумата е била дарена от дядото на С. Д. Х. и вложена в жилищно-спестовен влог за закупуването на същия апартамент. В тази връзка са изслушани свидетелски показания, които потвърждават извършения акт на щедрост от нейния роднина и според същите показания дарението е направено с цел закупуване на жилището, още при първоначалната вноска.
За да уважи предявения иск за делба, с правно основание чл.34 от Закона за собствеността, решаващият състав на съда е приел, че собствеността на апартамента принадлежи общо на двамата бивши съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност, но за закупуването му през 1983 година, С. Д. Х. е вложила лични средства в размер на 4200 лева, с което се оборва презумцията за равенство в дяловете при прекратяване на семейната общност, поради което е приел, че квотите в съсобствеността на апартамента са съответно: за В. Т. К. – 4800/13800 идеални части, а за С. Д. Х. – 9000/13800 идеални части. С оглед конкретно установените обстоятелства по делото е прието, че за придобития по време на брака на съпрузите апартамент е налице частична трансформация за сумата 4200 лева в полза на съпругата, а разликата до пълния размер за цената на имота принадлежи на съпрузите поравно, съгласно чл.27 от С. кодекс, поради което страните са съсобственици на апартамента, бивша съпружеска имуществена общност, която е прекратена с развод, но в различни квоти. Правните изводи на своето решение са приети от въззивния съд, който е съобразил влязлото в сила решение за прекратяване на брака на страните, в резултат на което е възникнала съсобствеността и показанията на разпитаните свидетели по делото, от които се установява произхода на сумата от 4200 лева, вложени в покупката на апартамента отделно от отпуснатия заем.
Касационната жалба на В. Т. К. срещу решението на Габровския окръжен съд, по гр.д. № 11/2008 г., съдържа оплаквания за незаконосъобразност и твърдения за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като допуснатия до делба апартамент принадлежи общо на него и съпругата му при равни квоти, а решаващият състав е нарушил разпоредбата на чл.133, ал.1 б.”в” ГПК (отм.), при наличие на писмен документ, поради което се иска изменение на решението в частта, в която са определени квотите на страните.
Жалбата е неоснователна.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Поставеният за разглеждане правен спор е за делба на съсобствен между страните апартамент, по който въпрос се е произнесъл въззивният съд и което обуславя допустимостта на съдебното решение.
Правилно и в съответствие със съдопроизводствените правила окръжният съд е установил фактическите обстоятелства по делото и е направил законосъобразни правни изводи. Ищецът представя като доказателство за своето право на собственост договор за продажба на държавен имот от 9 март 1983 г. с Общински народен съвет – Д. , по силата на който той и съпругата му са придобили по време на брака си апартамента в гр. Д., предмет на делба. Съгласно действащия по същото време чл.13, ал.1 от С. кодекс от 1968 г., същият представлява съпружеска имуществена общност, който след прекратяване на брака с развод е останал в режим на обикновена съсобственост.
Ищецът е поискал делба на апартамента и движимите вещи, но в същото производство ответницата е направила възражение за преобразуване на нейни лични средства при закупуване на жилището, с което оспорва приноса на ищеца. Оплакването на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е несъстоятелно. За произхода на паричните средства са допустими свидетелски показания, включително и за това къде са вложени същите, по който въпрос няма ограничения в закона. Съгласно чл.133, ал.1, б.”в” ГПК (отм.), не се допуска установяване на договори на стойност по-голяма от 1000 лева, освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително. Следователно, нито една от посочените хипотези не съдържа забрана на доказателствените средства чрез които може да се установява произхода на паричните средства и обстоятелството къде са вложени същите. В конкретния случай ответната страна претендира, че бившето семейно жилище е придобито отчасти с лично имущество и тази съответна част е нейно лично притежание. Приложените пред районния съдия покана от 01.03.1983 г. за плащане на първата вноска от 4200 лева за закупуване на апартамента и съобщението от Д. спестовна каса за записванията по партидата на двамата купувачи към 01.01.1985 г. не доказват произхода на средствата, т.е. от къде са паричните средства вложени в покупката на жилището. Отделно е приложено като доказателство писмо на Б. ДСК ЕАД от 30.10.2007 г., според което писмената документация по партидата на купувачите не се съхранява в архивата.
В тази връзка, изслушването на свидетелски показания по делото правилно е възприето от въззивния състав като допустими при разглеждане на възражение за частична трансформация. Според същите показания се установява по несъмнен начин, че паричните средства са дарени на ответницата от дядо й (свидетелите А. и К. ), което също е установено правилно от съда и въз основа на събраните доказателства е допусната делба между бившите съпрузи в различни квоти, съответно за В. Т. К. /13800 идеални части и за С. Д. Х.-9000/13800 идеални части.
Предвид изложеното, обжалваното решение е постановено в съответствие на материалния закон и при липса на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 38 от 11.02.2008 г., по гр.д. № 11/2008 г., на Габровския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.