Р Е Ш Е Н И Е
№ 430
София,04.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на тридесети април две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при секретар Емилия Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело 1088/2008 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.218а и сл. ГПК / отм./
С решение от 16.04.2004 г. по гр.д. № 22686/ 2003 г. на Софийски районен съд, 41 състав, оставено в сила с решение от 19.11.2007 г. по гр.д. № 2436/ 2004 г. на Софийски градски съд, ІІ-б въззивен състав е отхвърлен иска, предявено от М. К. Д. и С. М. Д. против Л. Н. Ц. за прекратяване право на ползване върху недвижим имот- апартамент в гр. С., ул. “Г” , № 3* етаж.
Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Молят за отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
Ответницата оспорва жалбата като неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищците са син и снаха на ответницата. С нотариален акт № 131 / 1997 г. ответницата им прехвърлила собствеността на апартамент в гр. С., ул. “ Ген. Гурко”, № 37, като запазила правото на ползване до края на живота си. Предявеният иск има за предмет прекратяване на това ползване, тъй като ответницата не плащала разноските, свързани с ползването на апартамента, данъци, такси и други разходи за поддръжката му.
По делото е установено, че въпреки запазеното право на ползване върху целия апартамент, ответницата обитава само една стая, а в останалата част живее семейството на ищците. Ответницата не е оспорила факта, че от 2000 г. не плаща разходите за ползване на жилището, както и данък сгради. Ищците са представили писмени доказателства за платени от тях суми за поддържане на общи части в сградата, данъци, такси и консумативни разноски- вода, ток, парно и др.
За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че ищците препятстват ответницата да упражнява правото на ползване в пълен обем върху целия апартамент, поради което са неизправна страна и не могат да искат прекратяване на ползването на основание чл.61 ЗС.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила, а касационната жалба- без уважение.
Съгласно чл. 61 ЗС собственикът, каквито безспорно са ищците, може да иска съдебно прекратяване на правото на ползване, ако ползвателят си служи с вещта по начин, който я застрашава с разрушаване или повреждане, ако нарушава своите съществени задължения или извършва действия, с които съществено промяна вещта. Правилни, обосновани и съобразени с доказателствата по делото са изводите на въззивния съд, че от страна на ответницата не е налице описаното в закона поведение, даващо основание за прекратяване правото на ползване. Поддържат се само твърдения, но не е доказано наличието на първата предпоставка за предявяване на иска, а именно отправено предупреждение до ответника. Правилно е приложен и материалният закон, като е изследвано какви задължения са поели по договора двете страни и дали ги изпълняват. Обоснован и логически издържан е изводът на съда, че след като ответницата не ползва целия апартамент, не може да й се вмени в задължения да плаща разноските за него, а при неизпълнение- да се иска прекратяване на правото на ползване. Съгласно разпоредбата на чл.61 ЗС неизпълнението на задълженията следва да е съществено, което по делото не е установено. Не е налице и поведение и служене с имота, което да го застрашава с разрушаване, значително повреждане или съществено да го променя. Неизправна страна по договора са ищците, които не са предоставили целия апартамент на ищцата съгласно учреденото й право на ползване, поради което те не могат да черпят права от неправомерното си поведение и да искат прекратяване на правото на ползване. На още по- голямо основание ищците не могат да искат прекратяване на ползването, ако ответницата сама ги е допуснала да живеят в апартамента. Не са представени доказателства с оглед ползваните от страните помещения каква е частта от консумативните разноски, дължима от ответницата, поради което дори и да има неизпълнение на това й задължение, не може да се прецени дали е съществено и обосновава ли прекратяване на ползването по съдебен ред.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице касационни основания за отмяна на решението и затова и на основание чл. 218ж, ал.1 ГПК / отм./ настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 19.11.2007 г., постановено по гр.д. № 2436/ 2004 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ- б въззивен състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: