ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№339
гр.София, 28.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание в състав:
Председател: Добрила Василева
Членове: Гълъбина Генчева
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело 463 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 484 от 15.05.2008 г., по гр.д. № 43/2008 г., на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение от 20.12.2005 г., по гр.д. № 927/2004 г., на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. А. Г., Г. А. Г. , Ж. Г. И. , З. П. М. и Н. С. К. срещу Е. П. М. , В. Т. М. и Х. К. М. иск за признаване правото им на собственост и предаване на владението на имот, находящ се в с. Я., Община А., Варненска област, представляващ УПИ *, в кв.30 по плана на селото, с площ от 580 кв.м. и граници: път, УПИ *, УПИ *, УПИ Х-38 и УПИ ХІ-38, на основание чл.108 от Закона за собствеността. С решението си въззивният съд е приел, че ищците не са доказали по несъмнен начин правото на собственост върху претендирания имот, по отношение на който не е проведена земеделска реституция, а конкретният случай попада в приложното поле на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).
За да отхвърли изцяло предявения иск, съдът е приел също, че наследодателят на ищците Ж, починала на 15.11.1962 г., приживе е придобила собствеността върху имот с площ от 3800 кв.м., по силата на частен писмен договор от 01.09.1938 г., валидиран чрез вписване от нотариус, на основание чл.25, ал.1 от Закона против спекулата с недвижими имоти (ДВ, бр.79/1943 г.). В изпълнение на ПМС № 216/08.11.1961 г., е одобрено изменение в регулационния план на селото, спорният имот е изключен от регулация през 1966 г., но съдът е приел, че не се установява начина на кооперирането му, както са изложени фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба. Съобразно заключението на вещото лице е прието, че няма извършвано отчуждаване на имотите изключени от регулация, респективно заплащане на обезщетения, но с последващо изменение на плана от 1972 г., имота е включен повторно в строителните граници на населеното място, а парцела е записан като общински и е съставен АДС № 830/25.06.1986 г., върху който е отстъпено право на строеж с договор от 14.04.1989 г., в полза на ответниците.
С решението си въззивният съд е приел, че ищците не се легитимират като собственици на по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, тъй като редът за възстановяване правото на собственост е чл.10, ал.4 от ЗСПЗЗ. При липсата на доказателства за реализирано производство по чл.14 и чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, за възстановяване на собствеността върху имота или за признаване правото му на възстановяване, който е имал земеделски характер към датата на отнемането, иска за собственост е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Д. А. Г., Г. А. Г. , Ж. Г. И. , З. П. М. и Н. С. К. , които поддържат, че съдът не е приложил точно закона по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос свързан с правото на собственост и реда за възстановяването му. Твърди се, че поставения за разглеждане конкретен правен спор има значение за уеднаквяване на съдебната практика, когато има валиден титул за собственост, издаден преди внасянето на имота в ТКЗС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че не са налице основания да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, по гр.д. № 43/2008 г. Разрешеният съществен материалноправен въпрос за право на собственост върху имот, който се намира в границите на населеното място, а в последствие същия имот е бил изключен от строителната част на населеното място, като включен в кооперативен блок на ТКЗС, съобразно изискванията на ПМС № 216/08.11.1961 г. и по-късно отново е включен в уличната и дворищна регулация на населеното място, не е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата. С посоченото постановление на Министерския съвет са дадени разрешения на случаите, когато внесения имот се намира вън от регулационния план на селището. При направените фактически твърдения за внасяне на имота в ТКЗС, след изменение на регулационния план от 1966 г., действително кооператорите не са загубили правото си на собственост, но същото е запазено не в реални граници, а в границите на кооперативните блокове, съгласно действащия по същото време чл.11 от П. устав на ТКЗС от 1958 г. В кооперативното стопанство могат да се внасят земи, които се намират вън от регулационния план на селището и собствениците им са отстъпили безвъзмездно земите си на трудовокооперативно земеделско стопанство или на държавата, но също така може да са им били отнети неправомерно. И двата случая попадат в приложното поле на чл.10 ЗСПЗЗ, което изключва приложението на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ.
Съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е този, произнасянето по който обуславя крайния изход на делото и ще допринесе за точното и еднакво прилагане на закона. Касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК ще има в случаите, когато по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос липсва установена съдебна практика или произнасянето по него ще доведе до различни изводи, които са от значение за развитие на правото. В този смисъл, представените съдебни решения не се отнасят за конкретния случай, тъй като са постановени във връзка с други реституционни закони, поради което няма противоречие със съдебната практиката (чл. 280, ал.1, т.2 ГПК), а касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Повдигнатите материалноправни и процесуалноправни въпроси обуславят съдържанието на съдебното решение, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, не се разрешават противоречиво от съдилищата и нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 484 от 15.05.2008 г., по гр.д. № 43/2008 г., на Варненския окръжен съд.
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.