О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 749
София, 21.07.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 67/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 310 от 3.06.2003 г. по гр. д. №70/2002 г. на Районен съд, гр. П., оставено в сила с решение № 422 от 15.09.2008 г. по гр.д. № 145/ 2007 г. на Б. окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от М. А. А., Х. С. А., К. А. А., Д. Х. А., М. Х. Б. и Щ. Х. С. против “Б” О. , гр. П. за признаване на ищците за собственици и предаване владението на недвижим имот от 730 кв.м., с пл. № 7* парцел ****, кв. 8 по плана на П. , м.”Г”.
Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развиват оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Считат, че съдът не е изпълнил задължителните указания на предишния състав на ВКС, върнал делото за ново разглеждане относно приложението на чл.10б ЗСПЗЗ и обстоятелствата, които са пречка за възстановяване на имота. Допуснато е нарушение и на процесуалните правила, тъй като не са обсъдени данните за прокарани подземни комуникации в имота, а по някои от въпросите, което съдът е разгледал, е била налице процесуална преклузия по силата на първото касационно решение..
За допустимостта на жалбата се позовават на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Съществен за делото е въпросът за приложението на чл.10б ЗСПЗЗ, и по- конкретно дали в случая е налице мероприятие, което да е пречка за възстановяване на имота и какви са строителните и други видове дейности, които съставляват такова мероприятие по смисъла на закона. Като съществен процесуален въпрос за хода на делото се поставя и този за рамките, в които се възстановява висящността на делото след връщането му от ВКС за ново разглеждане и задължителността на неговите указания.
Относно допустимостта по процесуалния въпрос касаторите се позовават на противоречие с практиката на ВКС- основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като представят решение № 222 от 30.12.2003 г. на ВКС по гр.д. № 372/ 2003 г., І г.о. Според това решение при повторно разглеждане на делото от въззивния съд той се произнася само в рамките, очертани от касационното решение. Решението е постановено по дело за делба, като е върнато само в частта за определяне квотите на страните, което изрично е било посочено в диспозитива на решението на ВКС. В настоящия случай първоночалното решение на въззивния съд е отменено изцяло, и указанията на ВКС не са в смисъл да се приеме едно или друго решение, или конкретно да се повтори някое процесуално действие, а да се изяснят допълнително обстоятелствата относно състоянието на имота и да се обсъдят всички доказателства по делото. От друга страна поради специфичния характер на решението по допускане на делбата и относителната самостоятелност на въпросите, по които съдът следва да се произнесе с това решение, не може да се приеме, че двата случая са идентични и затова не е налице основанието за допускане на жалбата до разглеждане по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по този въпрос.
По отношение приложението на материалния закон също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Решението е в съответствие с постоянната практика на ВКС относно тълкуването на израза “мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността”, като във всички случаи ВКС е изисквал да се установи точното фактическо състояние на имотите към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, наличните сгради, постройки, съоръжения и всички други особености, които позволяват да се направи извод, дали това което е осъществено, съставлява “мероприятие” и то да е пречка за възстановяване на имота, като се има предвид и тълкувателната норма на § 1в от ДР към ППЗСПЗЗ. ВКС е изтълкувал разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ и в смисъл, че за приложението й не е необходимо да се изисква законност на строежите, за разлика от тези по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ. Въззивният съд е съобразил всички тези изисквания, поради което не може да се приеме, че решението му не съответства на постоянната практика на ВКС. Такова противоречие не се установява и по отношение на представеното решение № 1* по гр.д. № 317/ 2001 г. на ВКС, ІV г.о., тъй като в него са посочени примерно, а не изчерпателно, само някои от случаите, когато собствеността не се възстановява, а именно в хипотезите по чл.24, ал.2, 3 и 4 ЗСПЗЗ, визиращи запазване на имотите за важни държавни нужди. В ЗСПЗЗ са уредени и други случаи , в които се отказва възстановяване- напр. чл.10, ал.7, чл.10б, §4 и сл. ЗСПЗЗ, чл.18, ал.3 ППЗСПЗЗ и др, поради което не може да се приеме, че представеното решение обобщава цялостната практика на ВКС и че обжалваното решение й противоречи.
В жалбата се твърди, че решението противоречи и на У. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството от 1998 г. Преди всичко такова основание за допустимост на обжалването не е предвидено, а от друга страна следва да се посочи, че тези указания са издадени на основание чл. 17, ал.2 от Закона за единния кадастър /отм./ и са задължителни за министерствата, другите ведомства и изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и за службите по кадастъра към тях, но не и за съда.
Поради изобилната съдебна практика по приложението на ЗСПЗЗ, включително и няколко Тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, не е налице основание за допускане на касацията и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като в този случай е необходимо или да липсва практика, или съответната правна норма да е неясна или непълна и това да налага нейното тълкуване, или да се промени или изостави съществуващата практика. Поставените в жалбата въпроси са за конкретни хипотези /например дали озеленяването или частни подземни комуникации, направени след влизане на закона в сила, препятстват възстановяването на собствеността/, които се решават с оглед на всички доказателства по делото, поради което разглеждането на спора и от трета съдебна инстанция не се налага.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба вх. № 3723/ 21.11.2008 г., подадена от М. А. А., Х. С. А., К. А. А., Д. Х. А., М. Х. Б. и Щ. Х. С. против въззивно решение № 422 от 15.09.2008 г. по гр.д. № 145/ 2007 г. на Б. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: