РЕШЕНИЕ № 315
гр.София, 1 април 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и шести март две хиляди и девета година в състав: Председател: Добрила Василева
Членове: Гълъбина Генчева
Ерик Василев
при участие на секретаря Емилия Петрова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело 104 по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК (отм.).
Образувано е по касационна жалба на К. В. Г., Г. И. Г. и Д. В. Д. срещу решението на Окръжен съд – гр. М. от 28.06.2007 г., по гр.д. № 53/2000 г., с което е оставено в сила решение от 02.12.1999 г., по гр.д. № 96/1998 г. на Б. районен съд, с което е уважен предявеният от А. Т. А. срещу К. В. Г., Г. И. Г. и Д. В. Д. ревандикационен иск за дворно място от 45 кв.м. от имот пл. № 821 в кв.84 по плана на гр. Б., находящи се между северната граница на имота откъм пл. № 825 и правата линия започваща от точката, в която се събират имоти пл. № 8* и 822 и продължаваща до паянтовото жилище, залепено до двуетажната масивна жилищна сграда в имот пл. № 821.
Ответникът по касационната жалба А. Т. А. не е депозирал писмен отговор, но оспорва същата и иска да се остави без уважение.
Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а при проверка на обжалваното решение, с оглед заявените отменителни основания, съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), за да се произнесе по нейната основателност взе предвид следното:
Окръжният съд – гр. М. е приел, че ищецът е доказал по несъмнен начин правото си на собственост върху спорните 45 кв.м., находящи се на границата между неговото и това на ответниците дворни места, поради което е оставил в сила решението на Б. районен съд, с което му е признато правото на собствеността и ответниците са осъдени да му предадат владението на върху тази част. Направеният от ответниците отвод за допустимост на иска, поради липса на правен интерес, съдът е отхвърлил изцяло като неоснователен, тъй като отчуждаването на имота при висящ процес не е основание за прекратяване на делото.
За да уважи предявения ревандикационен иск, с правно основание чл.108 от Закона за собствеността, решаващият състав е приел, че ищецът основава своето право на собственост на имот пл. № 8* с площ 305 кв.м., по плана на град Б., заедно с двуетажната масивна сграда, с нотариален акт за собственост №/1997 г., а ответниците са придобили собствеността върху съседния имот пл. № 8* с площ 350 кв.м., ведно с построената масивна жилищна сграда, с нотариален акт № 41/1998 г. С оглед конкретно установените обстоятелства е прието, че ответниците държат спорната част от имота, установена е нова фактическа граница, като е поставена ограда между двата съседни имота и оспорват собствеността на ищеца. Възраженията на ответниците за придобиване на имота и спорните 45 кв.м. още със сделката за придобиване право на собственост са приети за неоснователни, тъй като приобретателят не може да има повече права от прехвърлителя.
Въззивният съд е обосновал правните изводи на своето решение съобразявайки влязлото в сила решение по реда на чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ (отм.), според което в действащия регулационен план от 1958 г. на гр. Б., не се установява грешка в кадастралната граница между имоти пл. № 825 и пл. № 821 за квартал кв.84. Въз основа на приетите съдебно-технически експертизи е прието, че спорните 45 кв.м. са част от имота на ищеца и се държи без основание от ответниците, поради което е уважил ревандикационния иск.
К. В. Г., Г. И. Г. и Д. В. Д. обжалват изцяло решението на Окръжен съд – гр. М. от 28.06.2007 г., по гр.д. № 53/2000 г., с твърдения за недопустимост на предявения иск, поради липса на правен интерес от водене на делото и нарушение на съдопроизводствените правила в хипотезата на чл.121, ал.1 ГПК (отм.). Излагат се доводи, че ищецът не е собственик и за него липсва правен интерес от водене на делото, поради което се иска прекратяване на производството.
Жалбата е неоснователна.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Направеният отвод за допустимост на ревандикационния иск е неоснователен по следните съображения:
Допустимостта на иска се определя от наличието на всички положителни и отсъствието на всички отрицателни процесуални предпоставки. Наличието на правен спор и интерес от предявяването на иска са положителните процесуални предпоставки за съществуването на правото на иск. Очевидно е налице правен спор, във връзка с което ищецът трябва да докаже, че е собственик на оспорваната от ответниците част от имота, тъй като не съществува предположение за правото на собственост. Правният интерес от предявяване на иска обуславя неговата допустимост, когато защитата на субективни права е предвидена в действащите правни норми, освен в случаите, в които самото съществуване на субективното право или правоотношение следва да се установи от съда. В конкретния случай е направено възражение от ответниците, че правото на собственост не принадлежи на ищеца, тъй като с влязло в сила на 18.06.2004 г. постановление на съдия-изпълнител от 03.06.2004 г., имотът на ищеца е възложен на трето лице. Съгласно чл.121, ал.1 ГПК (отм.), когато спорното право е прехвърлено при висящ процес, делото следва своя ход между първоначалните страни. Принудителното отнемане на имота чрез съдия-изпълнител също е способ за придобиването му и не е основание за прекратяване на делото, а съгласно чл.220, ал.1 ГПК (отм.), влязлото в сила решение по висящия правен спор е задължително за страните, техните наследници и правоприемници, поради което доводите на касаторите за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила в тази връзка следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни.
Правилно и в съответствие със съдопроизводствените правила Окръжният съд – гр. М. е установил фактическите обстоятелствата по делото и е направил законосъобразни правни изводи. Ищецът представя като доказателство за своето право на собственост нотариален акт за дарение, с който е придобил 305 кв.м., а ответниците се легитимират с нотариален акт за покупка на имот от 350 кв.м. С влязло в сила решение на съда е установено, че в регулационния план от 1958 г. на гр. Б., с кадастрална основа от 1952 г., няма грешка при заснемането на кадастралната граница между двата съседни имоти с пл. № 821 и 825. Следователно, не е налице непълнота в кадастралната основа, тъй като фактическата граница, която не е свързана с правото на собственост не следва да бъде нанасяна в кадастралния план.
Възраженията на ответниците, че са придобили чрез покупка собствеността на имота, заедно със спорните 45 кв.м., които са на границата на двата съседни имота, правилно са отхвърлени от въззивния съд като неоснователни. Правото на собственост, от която ответниците черпят права е за имот от 350 кв.м., а фактическата граница – оградата между имотите, съобразно приетите техническите експертизи по делото, е поставена в имота на ищеца, т.е. ответниците държат спорните 45 кв.м. без правно основание.
Предвид изложеното, обжалваното решение е постановено в съответствие на материалния закон и при липса на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение от 28.06.2007 г., по гр.д. № 53/2000 г., на Окръжен съд – гр. М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.