О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 636
София, 07.07.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 86/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 439 от 30.06.2009 г. по гр.д. № 1075/ 2007 г. на районен съд Х. , оставено в сила с решение № 327 от 2.11.2009 г. по гр. д. № 490/ 2009 г. на Хасковски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от А. К. и Л. К. против А. К. с правно основание чл.32, ал.2 ЗС за разпределяне ползването на един терасовиден покрив на сграда, както и на две части от 100 кв.м и от 30 кв.м. от дворното място на имот с идентификатор № 7* по кадастралната карта на гр. Х..
За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че терасовидният покрив не е съсобствен на страните по делото, а принадлежи към стопанска сграда, индивидуална собственост на ответника. Да двете части от мястото е посочил, че те са във владение на собствениците на съседния имот и са застроени, страните нямат достъп до тях и не могат да ги ползват, съответно да се иска разпределението им.
В касационната жалба на ищците се поддържа, че съдът се е произнесъл по съществени за делото въпроси, а именно 1. Д. при разпределяне на ползването по чл.32, ал.2 ЗС съдът следва да се съобразява с фактическото ползване на съсобствения имот или части от него. 2. Дали общите части, които обслужват само отделен обект в етажната собственост преминават в еднолична собственост на собственика на този обект и 3. М. ли съдът да формира валидно вътрешно убеждение без да прецени всички факти и обстоятелства по делото и без да посочи защо се позовава и обосновава решението си само на някои от тях. Поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по тези въпроси е противоречие с практиката на ВКС, представена от решения на отделни състави по конкретни дела, както и противоречие по процесуалния въпрос с ТР № 1/ 17.07.2001 г. относно приложението на чл.188, ал.1 ГПК / отм/.
Ответникът оспорва жалбата, като счита че не са налице основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
От данните по делото е установено, че страните са съсобственици с равни дялове в процесния имот, представляващ дворно място от 726 кв.м., заснето по кадастралната карта с идентификатор 77195.738.214. Имотът е застроен с жилищна сграда, от която ищците имат първия и втория етаж, а ответникът- третия и мансардния етаж. В имота има и стопански постройки и сгради с производствено предназначение, като конкретно се твърди, че покривът на една сграда- производствен цех, представлява тераса към първия етаж от жилищната сграда, който е собственост на ищците. Според ищците те имат достъп до този покрив и затова са поискали да се разпредели ползването му. За да отхвърли този иск въззивният съд е изложил съображения, че страните са съсобственици само на дворното място, а сградите в него притежават в индивидуална собственост, включително и сградата с терасовидния покрив. Този покрив не е съсобствен между тях, нито е обща част, тъй като сградата, към която принадлежи, е отделена с фуга от жилищната сграда, а терасата й не представлява продължение на плочата между партерния и първия етаж на жилищната сграда.
Относно площта от 100 кв.м. в западната част на имота и площта от 30 кв.м./ които в действителност са 11 кв.м. според заключението на в.л./ е установено, че те се владеят от собствениците на съседния имот и са изцяло застроени от тях, поради което не могат да бъдат предмет на разпределение на ползването между страните по делото. Изводите на съда са изградени и на базата на заключение на техническата експертиза относно статута на имота и на постройките в него.
С оглед на тези данни по делото следва да се приеме, че поставените въпроси са съществени, доколкото имат отношение към характеристиката и статута на обектите, за които се иска разпределение и дали спрямо тях е налице съсобственост, но твърдението, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС е неоснователно. Представените решения на отделни състави на ВКС, постановени по конкретни правни спорове, не разкриват подобно противоречие.
Решение № 1715/ 14.12.2000 г. по гр.д. № 747/ 2000 г. на ВКС, ІV г.о. и р. № 1708/ 4.10.95 г. по гр.д. № 1928/ 94 г. на ВС, ІV г.о. въобще са неотносими към разглеждания случай, тъй като касаят спор за ползване общите части в сграда с етажна собственост, докато в случая са налице две отделни сгради, които нямат общи части.
Решение № 3528/ 30.11. 1981 г. по гр.д. № 2532/ 81 г. на ВС, І г.о. не ползва тезата на касаторите, тъй като както по това решение, така и в обжалваното, съдът е съобразил фактическото положение и състоянието на строежите такива каквито са, в какъвто смисъл е и постоянната практика по приложението на чл.32, ал.2 ЗС.
Решение № 1380/ 9.08. 1955 г. по гр.д. № 3355/ 55 г., ІV г.о. също е неотносимо, тъй като разглежда случаите, когато тераса на сграда в етажна собственост служи за покрив на намиращия се под нея апартамент, докато по настоящото дело са налице две самостоятелни една от друга сгради, разделени от фуга. Нямат връзка с делото поради липсата на етажна собственост и решение № 2* от 7.10.1971 г. по гр.д. № 1455/ 71 г. на ІІ г.о. и р. № 1150/ 2.10. 2008 г. по гр.д. № 4821/ 2007 г. на V г.о.
Определение № 900 от 21.08.2009 г. по гр.д. № 290/ 2009 г., І г.о. е постановено в производство по чл.288 ГПК и затова не формира съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК и ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения следва да се приеме, че касаторите не установяват наличието на основания за допускане на касационно обжалване и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 327 от 2.11.2009 г. по гр.д. № 490/ 2009 г. на Хасковски окръжен съд.
Осъжда А. С. К. и Л. М. К. от гр. Х., ул. П., № 14, ет.1 да заплатят на А. С. К. разноски по делото за това производство в размер на 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: