Р Е Ш Е Н И Е
№ 507
София, 15.07.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретар Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело № 1312/2008 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.218 а и сл. ГПК / отм/ във вр. с § 2, ал.3 от ПЗР ГПК / 2007 г./
С решение от 19.05.2003 г. по гр.д. № 10421/2001 г. на Софийски районен съд, 40 състав е отхвърлен иска, предявен от К. С. Ш. от гр. С. против О. у. на О. София за признаване на ищеца за собственик и предаване владението на площ от 17, 22 кв. м., включена понастоящем в площта на магазин № 32 в София, ул. “. № 33.
С решение от 27.12.2007 г. по гр.д. № 3974/ 2006 г. на СГС, ІІ-б въззивен състав решението на първоинстанционния съд е обезсилено и производството по делото е прекратено по съображения, че искът е предявен срещу неправосубектна страна.
Ищецът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа доводи, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Моли за отмяна на решението и връщане на въззивния съд за постановяване на решение по съществото на делото с уважаване на предявения иск.
Ответникът не взема становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Според твърденията в исковата молба се претендира предаване владението на част от реституиран магазин № 33, която като площ поради извършени преустройства е присъединена към съседния магазин № 32. И. е предявен срещу областния у. “като разпоредител с държавни и общински имоти” поради данните, че той владее имота като държавен и го отдава под наем.
За да приеме, че областният у. не е правосубектна страна и не може да бъде ответник по иска въззивният съд се е позовал на чл. 14, ал.1 от ЗДС в редакцията на теста преди и след изменението, публ.в ДВ бр.32/ 2005 г., от което направил извод, че е отпаднала законовата възможност държавните учреждения да предявяват и да отговорят по искове за собственост от името и за сметка на държавата. Посочено е освен това, че областният у. не може да бъде субект на гражданското право, защото той е териториален орган на изпълнителната власт, който ръководи и управлява областната администрация, която само има качеството на юридическо лице.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че решението на въззивния съд е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне за разглеждане на спора по същество.
Ищецът ясно е обосновал защо предявява иска срещу областния у. , като се позовава на представения договор за наем, според който областният у. се явява наемодател на процесния и съседния магазин № 32. О. е, че имотът е третиран като държавен и спорът за него е дали принадлежи на ищеца по силата на реституцията / дали е настъпила такава по Закона за възстановяване собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета/ или е останал държавна, респ. общинска собственост. Съгласно чл.18, ал. 4 ГПК / отм./ по дела, които се отнасят до недвижими имоти- държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството, а по упълномощаване от него и от областния у. , съгласно чл.20, ал.1, б.”д” ГПК /отм./ По същия начин е уредено представителството на държавата и по новия ГПК- чл.31, ал.2 и чл. 32, т.4 ГПК. Освен това съгласно чл.18, ал.1 от ЗДС областният у. управлява имотите- държавна собственост, които не са предоставени по надлежния ред на други ведомства или на общините. Тези разпоредби сочат, че областният у. има широка компетентност по отношение на управлението на държавните имоти, поради което в някое от посочените качества може да завежда дела и да отговаря по тях, когато се отнасят до собствеността на държавата. Изменението на чл.14, ал.1 от ЗДС няма смисълът, който е вложен от въззивния съд, тъй като вместо по-общото понятие “ държавни юридически лица” е конкретизирано, че тестът се отнася до министрите и ръководителите на ведомства, а съгласно чл.18, ал.1 ЗДС- и до областните управители. Не е възпроизведен текстът, че тези лица осъществяват управлението от свое име, за своя сметка и на своя отговорност, но това се подразбира, като се има предвид, че те защитават не свое право, а правото на държавна собственост, което им е предоставено за управление. Неправилно при тези данни въззивният съд е прекратил производството по делото, поради което решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане по съществото на спора.
Водим от горното и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК / отм./ настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И
ОТМЕНЯВА решението от 27.12.2007 г. по гр.д. № 3974/ 2006 г. на СГС, ІІ-б въззивен състав и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: