О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
София , 16.06. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ……………………………….. юни две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита С.
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 4157/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. С. М. срещу въззивното решение № 782 от 07.07.2008 г. по гр. д. № 608/07 г. на Варненския окръжен съд, с което в сила е оставено решение № 15 от 03.01.2007 г. по гр. д. № 5380/06 г. на Варненския районен съд, е отхвърлен иск по чл. 336, ал. 1 ГПК /отм./, предявен срещу Н. М. Н. и В. Х. Рафи, за признаване на установено, че колесен трактор марка ”ЮМЗ” с ДК№ Ш* лек автомобил марка “ВАЗ” 2101 с ДК№ Н* и сателитна чиния с декодер “К”, подробно индивидуализирани, не са собственост на длъжника по изп. д. № 475/01 г. Вечия Х. Рафи. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос дали вещите са придобити с несемейно, лично притежавано от касатора имущество, който е от значение за точното прилагане на закона, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК. При същите предпоставки за допускане на касационно обжалване е разрешен и същественият процесуалноправен въпрос за допустимостта на свидетелски показания при установяване преобразуването на лично имущество на единия съпруг в придобитото в течение на брака имущество.
Ответникът Н. М. Н. счита жалбата за недопустима, а по същество за неоснователна, В. Х. Рафи не е взела становище.
Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат и е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
За да отхвърли отрицателния установителен иск за собственост, предявен от съпруга на длъжницата по изпълнението, въззивният съд приел за недоказано твърдението вещите, върху които е насочено принудителното изпълнение за парично вземане, присъдено с влязъл в сила съдебен акт в полза на взискателя Н. Н. , да са лична собственост на ищеца. При формиране на този извод съдът взел предвид процесуалното поведение на длъжницата и на съпруга й в хода на изпълнителното производство и преценил и събраните по делото гласни доказателства. Намерил, че показанията не съответстват с останалите доказателства по делото, а връзката на представените документи за закупуване на стомана със спорните моторни превозни средства, приел за неясна.
Предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице по следните съображения:
Същественият процесуалноправен въпрос за допустимите доказателствени средства при спор по чл. 21 СК не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. По този въпрос касаторът представя и се позовава на решение № 116 от 07.02.1991 г. по гр. д. № 1403/90 г. на I-во г. о., според което преобразуването на лично имущество на единия съпруг в част от общо придобитото в течение на брака може да се установява със свидетелски показания. Такова становище е възприел и въззивният съд, който е допуснал, разпитал и обсъдил в мотивите към обжалваното решение показанията на свидетелите С баща на ищеца, О. О. – близък роднина, и З. Ш. – съселянин. Различен от въпроса за допустимостта на определено доказателство е въпросът дали при формиране на фактическите и правни изводи съдът е приел за достоверни сведенията, предоставени с дадено доказателство. Доводът за правилността на тази преценка може да бъде релевиран като касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, но не е свързан с основанията за допускане на касационно обжалване.
Релевантни за установяване на претендираната от ищеца трансформация са обстоятелствата относно произхода на средствата и влагането им в придобиването на спорните вещи, а не такива относно извършените спрямо вещите изпълнителни действия. Затова и отказът да бъде допуснат до разпит М. П. не е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Касаторът не е твърдял, че с тези показания ще бъдат установени относими за спора факти. Искал е чрез тях да опровергае показанията на св. В, който е присъствал на описа на спорните вещи. Юлиян Е. – материално-отговорното лице, подписало фактурите за закупуване на части за колесния трактор, също не е допуснат до разпит. Макар в мотивите за отказа въззивният съд да не е посочил изрични съображения, това процесуално действие не е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, предвид въведения от ищеца придобивен способ за тази вещ – предоставени в заем средства.
По съществения материалноправен въпрос за трансформация на лично имущество, касаторът е представил копия от решение № 756 от 22.01.1996 г. по гр. д. № 809/95 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., с което е прието, че до доказване на противното се счита, че даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи, и решение № 241 от 04.04.1989 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., според което лична собственост на съпруг е всяко имущество, придобито през време на брака, без принос на другия съпруг. В обжалваното решение въззивният съд не е обсъждал въпросите, предмет на разглеждане в тези съдебни актове, защото е отдал приоритет на процесуалното поведение на ищеца и на длъжницата по изпълнението, които твърде късно са въвели довода за лична собственост на съпруга-недлъжник, а и защото не е дал вяра на гласните доказателства относно произхода на средствата за придобиване на вещите. В този смисъл не се разкрива поддържаното от касатора противоречие като основание за допускане на касационно обжалване.
В допълнение следва да се посочи, че влагането на лични средства за придобиването на една вещ следва да е извършено към момента на придобиване на собствеността съобразно конкретния придобивен способ. В исковата молба ищецът твърди, че средствата за колесния трактор, са от предоставен от родителите му заем, който след придобиването на вещта заемодателят опростил. Не са лични средства по смисъла на чл. 21 вр. чл. 20, ал. 1 СК средствата, получени по договор за заем, макар и сключен лично само от единия от съпрузите. Задължението за връщането им е солидарно на двамата. Без значение са времето и начинът на погасяване на заема. По отношение на сателитната чиния с декодер ищецът твърди, че е придобита от баща му, който впоследствие я предоставил на ищеца за да я ползуват в семейството, а по-късно заявил, че му я дава. Разпитан като свидетел, С. С. е установил, че не е давал вещта на сина си. Следователно, не се касае за придобито по дарение от единия съпруг и затова не се установява въззивният съд да е разрешил въпроса за вещноправния режим на тези две вещи в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, цитирана от касатора.
Не се установяват и предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Нормите, съставляващи основание на претендираното от ищеца субективно материално право, не разкриват неяснота при тълкуването и правоприлагането, съдебната практика по приложението им е безпротиворечива и не се нуждае от промяна, разглежданият случай е разрешен при точното приложение на закона и не допринася за развитието на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 782 от 07.07.2008 г. по гр. д. № 608/07 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: