ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 49
гр. София, 24.10. 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, четвърто
гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………………………………. през
две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 3502 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. А. Н. от гр. К. срещу решение № 71 от 29.05.2008 г. по гр. д. № 15/08 г. на Окръжен съд гр. С.. Касаторът счита, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон.
В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответниците по жалбата И. А. С., Н. С. Н. и И. А. Б. от гр. К..
Върховният касационен съд, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 165д от 20.11.2007 г. по гр. д. № 38/07 г. на Районен съд гр. К., с което е развален сключения между С, действуващ лично и със съгласие на своята майка Т, договор обсктивиран в нот. акт № 42 от 31.07.1997 г. за 7/16 ид. ч. и е уважил иска за още 7/16 ид. ч.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че съществения! материалноправен въпрос по който съдът неправилно се е произнесъл с атакуваното решение е дали трето лице може да дава грижи и издръжка вместо приобретателя, както и дали се изисква съвместно живеене на страните по договора. Като основание за допустимост на касационно обжалване е посочено че въпросите са решавани противоречиво от съдилищата. Това налага да се сравнят цитираните решения с въззивното, за да се прецени има ли противоречива съдебна практика.
Според решение № 209 от 18.03.2005 г. по гр. д. № 379/2004 г. на ВКС II ГО, няма законова забрана длъжникът по договор за гледане и издръжка да предложи изпълнение чрез трето лице и да се освободи от отговорност, ако кредиторът приема това изпълнение. С оглед на приетото във въззивното решение, че ответникът не е изпълнил задължението да полага грижи за гледане и издръжка, нито сам, нито с помощта на трети лица, не е налице противоречие между двете решения, а са преценени конкретните факти, че и майката на ответника не е престарала грижи като трето лице подпомагащо ответника. В решение № 853 от 11.10.1999 г. по гр. д. № 159/99 г. ВКС II ГО е приел че мястото на изпълнението на задължението на приобретателите по договор за издръжка и гледане е местожителството на кредитора по времето на пораждане на задължението. Ако кредиторът по алеаторния договор напусне мястото на изпълнението не по вина на длъжника, той се поставя в забава. Забавата на кредитора освобождава длъжника от последиците на неговата забава, но не го освобождава от задължението. В обжалваното решение съдът е приел, че грижите от майката на ответника са били епизодични и не било създадено едно домакинство с прехвърлителя. В тази част решението на въззивния съд също не е в противоречие с приктиката на ВКС. С оглед на фактите съдът е преценил, че кредиторът не е изпаднал в забава като е постъпил в старчески дом, а и задължението на длъжника не е трансформирано в парично. Няма противоречие на въззивното решение и с приетото в решения № 216 от 23.06.1996 г. по гр. д. № 636/95 г. и № 653 от 8.07.2002 г. по гр. д. № 295/2002 г. на ВКС II ГО, че длъжникът по договор за гледане и издръжка е длъжен да престира такава издръжка на прехвърлителя, която да съответства на всичките му нужди. Що се отнася до решение № 64 от 06.03.2006 г. по гр. д. № 61/06 г. на Окръжен съд гр. С., същото не е може да послужи като основание за преценка допустимостта на касационно обжалване, тъй като няма данни да е влязло в законна сила.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 71 от 29.05.2008 г. по гр. д. № 15/08 г. на Окръжен съд гр. С. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: