jОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 52
гр. София, 24.10.2008 год.
ВИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, IV гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2666 по описа на Върховния касационен съд за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280 ГПК.
Образувано е по подадената от П. В. Г. от гр. Я., чрез пълномощника му адвокат В. С. , касационна жалба против въззивното решение № 16 от 24.04.2008 год. по гр. д. № 18/2008 год. на Бургаския апелативен съд в частите му, с които е отменено първоинстанционното решение и вместо това исковете му против ответниците са отхвърлени за разликата над 10 000 лв. до 28 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие ПТП от 12.09.2005 год. и за разликата над 1 956.40 лв. до 2 934.60 лв. -обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателят счита, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Прилага три решения на Върховния съд по приложението на принципа на справедливост при определяне на обезщетения за претърпени вреди от непозволено увреждане, като счита, че въззивното решение е в противоречие с тази практика с оглед несъобразяване на конткретните обстоятелства по делото. Освен това, с оглед обществената значимост на въпроса за справедливо обезщетяване на последиците от уврежданията, се позовава и на
?значението му за точното прилагане на закона – чл. 51 и чл. 52 ЗЗД, както и за развитието на правото.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК в представения отговор ответниците Д. А. Д. и ЕТ „Видкос – В. В. ;, чрез пълномощника им адвокат Д. П. , оспорват наличието на поддържаните от касатора основания за касационно обжалване на решението, респ. нейната основателност. Претендират заплащане на направените съдебни разноски.
Върховният касационен съд, при проверката за допустимост на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и е в срока по чл. 283 ГПК.
Съгласно основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК па касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който следва да се посочи от касатора в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Както правилно поддържат ответниците в отговора им, касаторът не е конкретизирал същия. Изхождайки от съдържанието на подадената касационна жалба, дори и да се приеме, че този съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е определянето на обезщетението за претърпените от настъпилото ПТП вреди въз основа на принципа на справедливостта, изискваща преценка на всички обстоятелства, то законът изисква допълнителни предпоставки – т. 1 – да е решен в противоречие с практиката на ВКС, т. 2 – да е решаван противоречиво от съдилищата и т. 3 – да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая касаторът се позовава на представени решения на Върховния съд – реш. № 92/96 год., реш. № 1696/68 год. и реш. № 142/76 год., в които е прието, че обезщетението за неимуществени вреди, с оглед техния характер, се определя въз основа на критерия за справедливост, който не е абстрактен. В обжалваното решение съдът, при определяне на обезщетенията за причинените вреди е приложил този критерий, като е преценил поотделно и в съвкупност конкретните обстоятелства – тежестта на уврежданията, вследствие на които са претърпени болки и страдания и последиците за здравето на касатора, обсъдил е и приноса на последния за настъпването им, което е довело и до съответното намаляване на обезщетението. Поради това и не е налице противоречие при решаване на въпроса за размера на обезщетението с практиката по представените решения на Върховния съд, поддържано от касатора като основанието по т. 1. Не е налице и това по т. 3, тъй като по решения по делото въпрос е налице утвърдена съдебна практика, която не е неправилна, непълна или неясна, за да се цели промяната й или преодоляване на непълнотата с исканото допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на IV г. о. на ВКС счита, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, водим от което
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 16 от 24.04.2008 год. по гр. д. № 18/2008 год. на Бургаския апелативен съд по подадената от П. В. Г. касационна жалба против него в отхвърлителната му част.
Осъжда П. В. Г. да заплати на Д. А. Д. и ЕТ „Видкос- В. В. ; разноски в размер на 400 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1