ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33
гр. София, 20.10. 2008 год.
ВИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, IV гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2431 по описа на Върховния касационен съд за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280 ГПК.
Образувано е по подадената от Х. А. М. от с. С., община К., чрез пълномощника му адвокат Р. Х. , касационна жалба против въззивното решение № 46 от 27.03.2008 год. по гр. д. № 303/2007 год. на Кърджалийския окръжен съд. С него е отменено първоинстанционното решение по гр. д. № 380/2006 год. на М. градския районен съд и вместо това е отхвърлен предявения от касатора против Х. М. А. иск за установяване правото му на собственост върху земеделска земя от 0.958 дка, представляваща имот № 1* по КВС на с. С. и същият е осъден да заплати разноските.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателят счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Мотивира се с противоречивото решаване на спора от двете инстанции в настоящето производство, като според него въззивният съд е нарушил материалния и процесуалния закон, произнасяйки се недопустимо по иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, вместо по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК в отговор по жалбата ответникът оспорва допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, при проверката за допустимост на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и е в срока по чл. 283 ГПК.
Съгласно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. В настоящия случай не е налице поддържаното от касатора основание, тъй като същият не се позовава на противоречива съдебна практика по предмета на делото – признаване правото на собственост върху спорната земеделска земя, за което същият е претендирал да се установи по отношение на ответницата. В тежест на касатора е да се позове на такова противоречиво решаване на въпроса от съдилищата, като представи съответните влезли в сила актове. Недопустимо е позоваване на различните мотиви на решенията на първоинстанционния и на въззивния съд, тъй като същите представляват актове на съответната съдебна инстанция при решаване на настоящия спор, като именно за да обоснове допустимост на касационното обжалване на въззивното решение жалбоподателят следва да се позове на противоречива съдебна практика. Въпреки дадените указания от въззивният съд в тази насока, касаторът не е обосновал основания за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което и то не следва да се допуска.
Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на IV г. о. на ВКС счита, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, водим от което
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 46 от 27.03.2008 год. по гр. д. № 303/2007 год. на Кърджалийския окръжен съд по подадената от Х. А. М. касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: