ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 337
София 28.04. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска
колегия, 1-во отделение, в закрито заседание на ……………………………………………………………
април две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4454/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адвокат С като пълномощник на Н. М. П. и В. Г. М. , срещу въззивното решение № 483 от 07.07.2008 г. по гр. д. № 1310/07 г. на Софийския окръжен съд. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по съществения процесуалноправен въпрос за допустимостта пред въззивната инстанция да се извърши изменение на иска за собственост чрез добавяне на нов период на владение, следващ този, въведен с исковата молба. Касаторите считат, че въпросът е решен в противоречие с TP № 1/2001 г. на ВКС на РБ, т. 9, и произнасянето от Върховния касационен съд по него ще бъде от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът З. „Витоша“ с. Я., община С., не е взел становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и е допустима.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С въззивното решение, предмет на касация, в сила е оставено решение от 12.01.2006 г. и допълнително решение от 10.09.2007 г. по гр. д. № 661/04 г. на С. районен съд, с които е отхвърлен предявен от касаторите положителен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за признаване за установено правото им на собственост по давност върху недвижим имот в с. Я., съставляващ склад с площ от 450.00 кв. м., подробно описан, и за отмяна на н. а. № 67/03 г., издаден в производство по чл. 483, ал. 1 ГПК /отм./ в полза на ответника по иска. Въззивният съд приел, че ищците, които са членове с право на дял от имуществото на прекратеното ТКЗС с. Я., установили фактическа власт върху спорния имот през 1993 г. на основание договор за наем, сключен с председателя на Л. съвет на стопанството, със срок до разпределяне имуществото на същото, като вместо наемна цена се задължили да извършат ремонт на сградата. До пролетта на 2003 г. владението им било неоспорвано, а от посочения момент започнали спорове с кооперацията-ответник. С влизане в сила на пар. 28 от ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр. 45 от 1995 г./, ликвидационните съвети прекратяват дейността си, а организациите по пар. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ се заличават служебно от съда. Следователно от 20.05.1995 г. държането на ищците за ТКЗС с. Я. се е превърнало във владение, доколкото субектът, в полза на когото е осъществявано владение, е прекратил своето съществуване, без да е настъпило правоприемство в това отношение в полза на З. „Витоша“ и с оглед презумпцията на чл. 69 ЗС. Като взел предвид въведения в първоинстанционното производство придобивен способ -придобивна давност, изтекла за периода от 1993 г. до 2003 г., въззивният съд счел за недопустимо в тази инстанция да се измени основанието на иска, като се заяви период, различен от първоначалния и ищците се позоват на владение за времето от 1997 г. до 2007 г. По съображения, че това ново основание може да бъде предмет на отделен иск, окръжният съд отказал да съобрази изтеклия срок на давностно владение в хода на процеса и по реда на чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./ като факт, който е от значение за спорното право. Затова искът за собственост, както и обусловеното от изхода му искане за отмяна на нотариалния акт за собственост на ответната кооперация, са отхвърлени.
Предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице. Основно правило в гражданския процес, закрепено и в т. 9 на TP № 1 от 04.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г. на ВКС на РБ, е, че пред въззивната инстанция не могат да се предявяват нови искове или да се изменя предявеният иск по страни, основание или петитум. Затова тези форми на изменение на иска, които съчетават предявяване на нов иск чрез замяна или прибавяне на ново основание, петитум или страна, са недопустими пред въззивния съд.
Основанието на установителния иск за право на собственост, основана на давностно владение, са обстоятелствата относно владението, чийто период е определен с начален и краен момент /чл. 98, ал. 1, б. „г“ ГПК /отм./. В случая ищците са се позовали по владение, осъществявано от месец март 1993 г. до предявяване на иска на 20.03.2003 г. и този период се явява част от основанието на въведения от тях оригинерен придобивен способ. Становището на касаторите, че промяната на периода на владение съставлява изменение на петитума на иска във формата на увеличение на първоначално заявения период, е несъстоятелно, резултат от смесване на основание и петитум на иска. Петитумът на предявения иск това е заявеното от ищците искане – чл. 98, ал. 1, б. „д“ ГПК /отм./, и в случая той се състои в искането ищците да бъдат признати за собственици на основание давностно владение, продължило в законоустановения по чл. 79, ал. 1 ЗС период. Продължилото и след предявяване на иска владение, в случай, че такова е налице, не би могло да се съобрази и по реда на чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./. Законът има предвид такива факти, които, макар и осъществили се в хода на съдебното производство, по начало се съдържат в заявеното от ищеца основание на предявения иск, но не и такива, които сами по себе си обуславят ново основание и затова могат да бъдат релевирани само чрез предявяване на нов иск.
Налага се извод, че повдигнатият от касаторите съществен за изхода на делото въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на Върховния касационен съд.
По второто заявено основание следва да се посочи, че конкретният казус не съдържа специфика, която да наложи някаква особеност в приложението на закона, така че да е налице другата поддържана от касаторите предпоставка за допускане на касационно обжалване – тази по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Г. г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 483 от 07.07.2008 г. по гр. д. № 1310/07 г. на Софийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: