ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 561
София, 29.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска
колегия, 1-во отделение, в закрито заседание на……………………………………………. юни две
хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 727/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. М. и М. Б. , двете от гр. И., Република Т. , ч. процесуалния им представител адвокат А от А. колегия гр. К., срещу въззивното решение № 824 от 14.01.2008 г. по в. гр. д. № 856/08 г. на Б. окръжен съд. Касаторите считат, че въззивният съд неправилно е разрешил въпросите за предмета на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и за това дали правото на собственост върху земеделските земи е изгубено, предвид времето на изселване на наследодателя им в Република Т. и даннте по делото, че по отношение на него не е проведена процедура по освобождаване от българско гражданство, нито са извършени действия от него или от българската държава за ликвидиране на собствеността съгласно предвижданията на Договора за приятелство между Б от 1926 г. Поддържат, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответниците по касация ОС „Земеделие и гори“ с. С. и О. с. с, не са взели становища.
Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и има за предмет подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното въззивно решение в сила е оставено решение № 78 от 11.06.2008 г. по гр. д. № 590/07 г. на Районния съд гр. С., с което са отхвърлени искове по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване на установено правото на ищците като наследници на М. Е. /Месуд О. / на възстановяване на собствеността земеделски земи, подробно описани в исковата молба, находящи се в землищата на селата В. и Б. , сега село И., община С..
К. поддържат, че в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ се установява правото на правоимащото лице да подаде заявление за възстановяване на срока, а не се възстановява правото на собственост, което е в прамощонията на общинската поземлена комисия. Считат, че в разглеждания случай въззивният съд е определил предмета на делото в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по дела от подобен характер. Предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице, защото Б. окръжен съд не се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд, намерила израз в TP № 2/96 г. на ОСГК. С т. 1. Б. 3 е прието, че предмет на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е правото на възстановяване на собствеността, а пропускането на срока по ал. 1 е процесуална предпоставка за допустимостта му. Със съдебното решение се признава или отрича правото на възстановяване на собствеността, а самото то се извършва от общинската поземлена комисия по местонахождението на имота като единствен орган, овластен от закона да се произнася по възстановяването. След като въззивният съд се е съобразил с това разрешение и като относими към предмета на делото е изследвал въпросите дали ищците, съответно техният наследодател са били собственици към момента на кооперарирането на земите, то и липсва предпоставката за допускане на касационно обжалване по заявения от касаторите текст от процесуалния закон.
Не се разкрива и предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, при която се изисква даден въпрос да е разрешавай противоречиво от съдилищата. Не се представят влезли в сила решения, с които да е дадено противоречиво разрешение на въпроси, сходни с разглежданите в настоящия случай.
Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на исковете, въззивният съд приел, че правото на собственост на наследниците на М. Е. е изгубено далеч преди образуването на ТКЗС. Като съществен за спора съдът определил въпроса под режима на кой от сключените между Р двустранни международни договори попада предявената имуществена претенция на турски граждани към недвижими имоти на територията на Република България. За установяване на приложимите материалноправни норми съдът изходил от приетото, че наследодателят на ищците е турски гражданин, окончателно изселил се в Р. Т. в 1930 г., при действието на „Конвенцията за установяне между Бquot;, изготвена в А. на 18.10.1925 г. /с точно наименование „Договор за приятелство между Бquot;, О. , ДВ, бр. 110 от 17.08.1926 г./. Тъй като не се е разпоредил в установения от конвенцията двугодишен срок от изселването си, той е изгубил правото си на собственост и имотите са станали собственост на българската държавата. Затова към момента на откриване на наследството му на територията на турската държава в 1933 г. земите не са могли да преминат към имуществото на наследниците му по закон – ищците, сега касатори.
С оглед на данните по делото и предвид изложението в касационната жалба и в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, следва да се приеме, че произнасянето от Върховния касационен съд ще допринесе за точното прилагане на закона и при други подобни случаи, както и за развитието на правото, тъй като по така поставения от въззивния съд основен въпрос, който е определил изхода на делото с даденото разрешение, липсва установена съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 824 от 14.01.2008 г. по в. гр. д. № 856/08 г. на Б. окръжен съд. Делото да се докладва за насрочване в отрито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: