ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 590
София, 02.07.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска
колегия, 1-во отделение, в закрито заседание на …………………………………………………………….
юни две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 138/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Добрички хиподрум“ Е. гр. Д. срещу въззивното решение № 496 от 06.11.2008 г. по в. гр. д. № 494/08 г. на Д. окръжен съд, с което в сила е оставено решение № 19 от 24.03.2008 г. по гр. д. № 10/07 г. на Д. районен съд за отхвърляне на иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот с идентификатор 72624.436.113 по кадастралната карта на гр. Д., съставляващ лозе с площ от 525.00 кв. м. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл неправилно по въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона, тъй като засягат не само правата на страните по делото, но и множество аналогични хипотези във връзка с конкуренция на права върху недвижими имоти, предоставени за ползуване на граждани, съставляващи част от имущество на търговски предприятия, еднолична собственост на държавата.
Ответникът И. П. М. не е взел становище по жалбата.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, чрез пълномощника на касатора адвокат И от АК гр. Д. и е допустима.
С обжалваното въззивно решение е прието, че ищецът не се легитимира за собственик по силата на прехвърлителното действие на непарична вноска /апорт/ в капитала на дружеството, извършена от съдружника „Водно строителство- Д. ; ЕАД гр. Д. с дружествения договор от 10.09.1998 г., на основание заповед № Р* от 15.05.1998 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. Съдът приел, че апортната вноска на съдружника не включва спорния по делото имот, попадащ в терен, заснет като триъгълник между южната граница /ограда/ на обект „Хиподрума“ и път – сегашния околовръстен път на града.
Изводът е формиран въз основа на цялостен анализ на събрания по делото доказателствен материал. Обсъдени са основното и допълнително заключения на техническата експертиза, с приложения картен материал – едромащабна топографска карта, изработена в 1972 г., ортофотоплан от 1983 г., план за земеразделяне на землището на гр. Д., изработен през периода 1992 – 1996 г., кадастрална карта на града от 2005 г. Съдът се е позовал и на акт за държавна собственост № от 25.03.1977 г., в който като южна граница е посочен „свободен терен“, където е и спорното място, и заключил, че и към 1977 г. южната граница на обект „Хиподрума“ не е достигала до околовръстния път на гр. Д.. О. е и тезата на ищеца за различията в площта на обекта по различните документи и картния материал, включително и това, че за да се обособи площта от 353.063 дка на терена – предмет на апорта от 1998 г., следва да се вземе предвид и площта на част от лозята на юг от материализирана южна граница на обект „Хиподрума“. Прието е, че различията в площта са без особено значение, след като обектът е заснет по всички карти, план за земеразделяне кадастрална карта по идентичен начин и в неговия пространствен обхват никога не са включвани лозята в южна посока, включително и спорното лозе. В този смисъл е приел, че релевантно за определяне обхвата на един недвижим имот е заснемането му по различните планове, а не механичното сборуване на площи, при установеното от вещото лице, че разликата в площите се дължи на различни методи на изчисляване при идентична конфигурация на обекта по плана и по картата.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси, по които касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл неправилно: 1. от какво следва да се изхожда, за да се определи обемът на притежаваното от определен правен субект право на собственост: от графичното изображение на имота по различните видове устройствени планове, от отразената в актовете площ на имота или от обсъждането на всички събрани доказателства в съвкупност и 2. фактическото предоставяне за ползуване от общината на терен, актуван като държавен, на граждани, създава ли права за тях; това фактическо променяне на предназначението на имотите без правно основание създава ли права на общината върху тези терени.
Първият въпрос, повдигнат от касатора, насочва към приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, изискващ при постановяване на решението съдът да прецени всичките доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение. Изходът на всеки конкретен правен спор се предпоставя освен от точното приложение на посочената процесуалноправна норма, така и от изводите, които съдът ще формира въз основа на извършената преценка. В разглеждания случай съдът е приложил точно посочената норма и след обстоен анализ на данните по делото е приел предявения иск за собственост за недоказан, като при това не е отдал приоритет на определено доказателствено средство пред друго такова. По начало площта като част от белезите /признаците/, индивидуализиращи даден недвижим имот, е с променлив характер и зависи и от метода на изчисляване. Такова е фактическото положение и в разглеждания случай, предвид установеното от вещото лице, че методите на изчисляване при идентична конфигурация на обекта, са различни. Що се отнася до възраженията на касатора за начина, по който са преценени доказателствата, те съставляват касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, което не може да се разглежда в настоящата фаза на касационното производство.
За да се допусне касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е необходимо произнасянето на съда да е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми; когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. Тези предпоставките в случая не са налице, защото по приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ има установена трайна съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение и не се налага да бъде внасяна промяна по причина на особеност, свързана с конкретния случай.
Вторият повдигнат от касатора въпрос не е обсъждан от въззивния съд. Той и не определя крайния изход на делото, защото след като претендираното от ищеца субективно материално право на собственост върху недвижим имот е отречено, то без правно значение е дали ответникът е придобил права въз основа на валиден придобивен способ. Без произнасянето по конкретното дело не би се формирала практика, която да бъде съобразена при разрешаването на други аналогични случаи. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационната жалба до разглеждане не са налице, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 496 от 06.11.2008 г. по в. гр. д. № 494/08 г. на Д. окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: