Изх. № 24-34-934/07
Дата: 26.03.2008 год.
ДОПК, чл. 14;
ДОПК, чл. 16;
ДОПК, чл. 19;
ДОПК, чл. 21;
ДОПК, чл. 173;
ЗКПО, чл. 41;
ЗДДС, чл. 117;
ДПК, чл. 21 (отм.).
ОТНОСНО: отговорност за публични задължения на заличено дружество
Видно от Вашето запитване, дружеството е обявено в несъстоятелност и заличено още преди извършване на ревизията, респ. установяване на публичните задължения
Предвид така описаната обстановка, изразявам следното становище:
1.Относно отписването на неизплатени публични вземания
Съгласно чл. 173 от ДОПК отписване на публични вземания се извършва, когато вземанията са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон. Това е единствената възможност, допустима от закона за отписване на задължения. В хипотезата на отписване на задължения, задължението съществува, но по отношение на него не се предприемат действия за неговото събиране и в данъчно осигурителната сметка същото се явява като неактивно.
Следователно, при заличаване на юридическото лице след ликвидация, задължението не следва да се отписва, предвид липсата на законово основание за това.
2.Относнореализираненаотговорност на управителчленнаорган на
управление за публични задължения на предприятието
По силата на чл.19 от ДОПК от управителя или член на орган на управление на задължено лице по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК може да се търси отговорност за несъбраното задължение, ако същите са укрили факти и обстоятелства, които по закон са били длъжни да обявят пред органите по приходите или публичния изпълнител и вследствие на това не са могли да бъдат събрани задължения за данъци и осигурителни вноски. Следователно, в случай че по отношение на тези лица са налице основанията на чл.19, отговорността се установява с ревизионен акт по реда на чл.21 от ДОПК.
Нормата на чл. 19 от ДОПК, която се отнася до основанията за възникване на отговорност на трето лице – член на орган на управление или управител, за публични задължения лицата по чл. 14, т.1 и 2 от ДОПК има материално-правен характер, поради което е приложима по отношение на правоотношения, осъществили се след влизане на кодекса в сила – 01.01.2006 г. Аналогичните разпоредби в чл. 21 от ДПК/отм./ относно отговорността на органите на управление на юридически лица за неизпълнени задълженияна юридическите лица се отнасят само за данъчните задължения и се прилагат спрямо правоотношения, развили се при действието на същата разпоредба – от 01.01.2000г. до 31.12.2005г.. Съществуват и материалноправни норми в материалните данъчни закони, обуславящи отговорността на ликвидатори и синдици – чл.41, ал. 11 от ЗКПО и чл. 117, ал.3 от ЗДДС. В нормативните актове, уреждащи задълженията и отговорностите за внасяне на задължителни осигурителни вноски липсват норми, регламентиращи отговорност за членовете на управителните органи на дружествата – осигурители за невнасяне на осигурителните вноски, дължими за сметка на дружеството, както и за тези, които следва да се внесат след като се удържат от възнаграждението на осигурените лица.
Независимо от разпоредбите в материалните закони, нормите в процесуалния закон ДПК/отм./, съответно ДОПК, представляват самостоятелно основание за ангажиране на отговорността на визираните в тях лица, при наличие на регламентираните в тях предпоставки.
Предвид гореизложеното, при неизпълнение задължения за данъци, отговорност на управляващото дружеството лице/лица може да се реализира както за правоотношения, развили се при действието на ДПК/отм./, така и на ДОПК – при наличие на предвидените от ДПК/отм./, съответно ДОПК, както и на материалните данъчни закони основания. По отношение на неизпълнение на задълженията за внасяне, съответно удържане и внасяне на задължителни осигурителни вноски, отговорност на управителите и членовете на органите на управление може да се търси за правоотношения, развили се при действието на ДОПК, на предвидените в него основания, поради липса на материално-правни норми, предвиждащи такава отговорност преди влизане в сила на ДОПК,
Отговорността на управител и член на орган на управление на заличено дружество се обосновава с нормите на чл. 19, във връзка с чл. 16, във връзка с чл. 14, т.1 от ДОПК и може да бъде ангажирана независимо от факта на заличаване на дружеството. В случаите, при които дружеството е заличено, чл. 20 от ДОПК практически е неприложим и при наличие на ревизионен акт по отношение на отговорното по чл. 19 от ДОПК лице, обезпечението и/или принудителното изпълнение следва да се насочи направо срещу имуществото на отговорното лице.
На лице-управител и член на органа на управление може да се приравнят и лицата-ликвидатори и синдици на заличените дружества, доколкото последните съгласно Търговски закон управляват и представляват дружествата – 269, чл.654 и чл.658 от ТЗ.
По отношение на процедурата за реализиране на отговорността на управител или член на орган на управление, следва да се има предвид, че нормата на чл. 21 от ДОПК има процесуално-правен характер и е приложима във всички случаи, при които търсенето на такава отговорност се инициира от органите по приходите след влизането на ДОПК в сила. Т.е. – по отношение на лица, за които материалните предпоставки за наличие на отговорност са били налице преди 01.01.2006 г., но същата не е осъществена, следва да се развие ревизионно производство по реда на чл. 21 от ДОПК. Процедурата по чл. 21 от ДОПК – ревизионно производство по отношение на съответното отговорно лице се реализира независимо дали задълженията на дружеството са определени /преди или след заличаване на дружеството/ или изобщо не са били определяни. Няма законова пречка отговорността на лицата по чл. 19 от ДОПК да се установи в общо ревизионно производство, заедно с това на лицата по чл. 14, т. 1, съответно т. 2, за чието задължение отговарят. В случай, когато в хода на ревизия на дружеството се констатират основания за реализиране на отговорността на управителя/ликвидатора или синдика, следва и на него персонално, в качеството му на отговорно трето лице, да се връчи заповед за възлагане на ревизия за съответния период. В този случай, производството следва да приключи с ревизионен акт, в който заедно със задълженията на дружеството да бъдат констатирани основанията за реализиране отговорността на съответното отговорно лице, вида и размера на неговата отговорност. В случай, че отговорността на отговорното по чл. 19 от ДОПК лице се установи в отделно ревизионно производство, в ревизионния акт следва да бъде отразен и единния идентификационен код по БУЛСТАТ на дружеството, за чието задължение същото е солидарно отговорно. Следва обаче да се има предвид, че обема на отговорността на лицето управител, вкл. и приравнените на него по качество лица-ликвидатор и синдик, е ограничена до размера, определен в чл.19, ал.1 и 2 от ДОПК и при наличието на условията, посочени в същите алинеи. Същият е принципът, определен в чл. 21 от ДПК/отм./. Т.е. отговорността по чл. 19 от ДОПК и чл. 21 от ДПК /отм./ може да се реализира при условията и в ограничения от закона размер.
В случаите, когато задължението на предприятието е вече установено с акт, то същият следва да се приобщи като доказателство в хода на ревизията на управителя и приравнените на него лица. В тези случаи обаче следва да се подходи особено внимателно към съдържанието, респ. размера на задълженията, установени в същите, В ревизионното производство на управителя следва да се изясни и докаже размера на неговата отговорност при спазване на всички процесуални гаранции за защита на интересите на ревизираното лице. В този смисъл наличието на ревизионен акт на предприятието не е безспорно основание за реализиране на отговорност на приравненото на управител лице, тъй като последният ще отговаря за задължения на друго лице-предприятие, възникнали и невнесени много често в резултат на поведението на друго физическо лице-управляващ в периода на възникване на задълженията. Например синдик отговаря за задълженията на заличеното дружество, но доколкото са намалели активите на предприятието съобразно чл. 21 от ДПК /отм./ или до размера на извършените плащания, респ. размера на намалението на имуществото съгл. чл. 19 от ДОПК и доколкото са налице основанията за реализиране на отговорността по чл. 21 от ДПК /отм./,респ. чл.19 от ДОПК.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//