1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
София, 11.10.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 5039/ 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за отмяна на влязло в сила решение по чл.303 и сл.ГПК.
С решение № 51 от 21.04.2011 г. по гр.д.№ 448/ 2007г. на районен съд [населено място] предявеният от ищците отрицателен устоновителен иск е уважен, като е прието за установено по отношение на ответниците, че те не са собственици на идеална част от поземлен имот с идентификатор 39459.501.240 по кадастралната карта на [населено място], [община]. За да постанови този резултат районният съд е приел, че процесният имот е възстановен на ищците като наследници на бившия собственик Й. И. С. с решение № 4035/12.07.2007г. на ОбСЗ [населено място], а от друга страна и защото ответниците не са доказали да са придобили същия имот по оригинерен или деривативен способ.
С решение № 28 от 29.01.2013 г. по гр.д.№ 263/ 2012 г. на Добрички окръжен съд е прието, че за ищците е липсвал правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, поради което същият е недопустим, както и постановеното по него решение на районния съд, поради което същото е обезсилено и производството по делото прекратено. За да направи този извод въззивният съд е посочил обстоятелството, че с решението за възстановяване имотът не е индивидуализиран и общинската служба по земеделие следва да довърши процедурата като посочи границите на имота. За останалата част от имота пък въобще липсва възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
С молба вх.№ 1333 от 26.03.2013 г. ищцата Й. Й. Д. е поискала отмяна на влязлото в сила решение на въззивния съд, като се позовава на основанията по чл.303, ал.1, т.1 и 2 ГПК. По първото основание представя като нови писмени доказателства заверено копие от протокол № 1 на общото събрание на ТКЗС „9 септември” [населено място], проведено на 30.08.1950 г., на което наследодателят на ищците бил приет за член-кооператор, както и лист № 24 от книга за членовете на ТКЗС, с данни за внесен инвентар и земя от същия наследодател. Според молителката тези доказателства сочат, че имотът не е бил фактически отнет от наследодателя й, той продължил да го владее, а след него и наследниците му, поради което имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и следователно за наличието на правен интерес от предявения иск не е било необходимо решение за възстановяването му, както е приел въззивният съд. По тези съображения счита представените доказателства от съществено значение за изхода на делото по отношение на допустимостта на предявения иск.
Относно второто основание по чл.303, ал.1, т.2 ГПК в молбата се твърди, че показанията на свидетеля Б. Г. Г., въз основа на които съдът е взел решението, са неистински. Не се представят доказателства, че тази неистинност е установена по съдебен ред.
Ответниците Е. И. П., Е. И. А. и К. П. К. са подали отговор, в който заявяват, че оспорват молбата за отмяна, тъй като не се касае за нови писмени доказателства, които страната да не е могла да представи при разглеждане на делото, а от друга страна няма съдебно установяване на факта, че свидетелят е дал неистински показания -с присъда или съдебно решение, както изисква законът.
За да се произнесе по молбата за отмяна настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Отмяната на влезли в сила решение е средство за извънистанционен контрол и проверка за правилността на решението при условия, конкретно уредени в закона с оглед основанията за отмяна по чл.303 ГПК. Имат се предвид влезли в сила решения, с които правният спор е решен по същество и решението се ползва със сила на пресъдено нещо, така че спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани повторно. В конкретния случай атакуваният съдебен акт не разрешава материалноправния спор между страните относно собствеността на имота, а е решен един процесуален въпрос относно допустимостта на иска с оглед наличието или липсата на правен интерес, а такива актове поначало не могат да бъдат предмет на отмяна по чл.303 ГПК. Отмяната е недопустима и когато съществува друг ред за защита, напр.повторно предявяване на исковата претенция при възникване на правния интерес. Съгласно утвърдената съдебна практика – ППВС № 2/ 77 г. има прекратителни определения, които подлежат на отмяна / макар и не на всички основания по чл.303 ГПК/- напр. определение за прекратяване на делото при отказ от иска или определението за разноски, но разглежданият случай не е такъв.
По изложените съображения молбата за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради което и на основание чл.307 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Й. Й. Д. от [населено място] вх.№ 1333/26.03.2013 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 28 от 29.01.2013 г. по гр.д.№ 263/ 2012 г. на Добрички окръжен съд.
Прекратява производството по делото.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в седмодневен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: