О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
София, 13.05.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 2552/ 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 482 от 21.11. 2012 г. по гр.д.№ 652/ 2011 г. по описа на Софийски окръжен съд, в производство по чл.32, ал.2 ЗС е извършено разпределяне на ползването на съсобствения на страните П. С. А. и М. С. Б. УПИ ІІІ- 770 в кв.82 по плана на [населено място], съобразно начина и показаното на скица от 15.06.2012 г., приподписана от съда и съставляваща неразделна част от решението.
Решението предвижда разделяне по дължина на дворното място на две равни части с обща част за достъп от улицата до лицето на жилищната сграда.
Ищецът П. А. е подал касационна жалба срещу въззивното решение, като го намира за неправилно, тъй като ответницата имала самостоятелен вход към първия етаж на сградата, където е жилището й и затова не е необходимо да се определя част за общо ползване.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат и трите хипотези на чл.280, ал.1 ГПК, а правните въпроси, които се поставят са във връзка със задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, както и доводите и възраженията на страните, а също и материалноправния въпрос, че при разпределяне на ползването по чл.32, ал.2 ЗС съдът следва да установи действителните права на всеки съсобственик и да ги зачете при определяне на частите за ползване.
Ответникът М. Б. оспорва жалбата, както и наличието на основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Страните по делото са брат и сестра и съсобственици с равни права върху дворното място, представляващо УПИ ІІІ-770 в кв 82 по плана на [населено място], с обща площ 1020 кв.м., като в имота се намира и двуетажна жилищна сграда, която не е предмет на иска по чл.32, ал.2 ЗС. Съдът е определил всяка от страните да ползва площ от 441,50 кв.м. по дължината на имота, като в частта на всеки от съсобствениците попадат и направените от тях допълнителни постройки. Пред сградата е оставена част от 49,70 кв. м. за общо ползване за осигуряване достъп от улицата, като е преценено, че това е единствения вход на сградата, през който страните достигат да жилищата си на първия и втория етаж. Не е възприето възражението на касатора, че ответницата има и друг вход от към своята част на дворното място, тъй като според техническата експертиза това не е вход за сградата, а тераса на първия етаж с балконска врата, поради което не може да бъде ползвана за самостоятелен вход.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че поставените от касатора въпроси не обосновават допустимост на касационното обжалване.
По първия процесуален въпрос относно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните не се констатира противоречие с постоянната практика на съдилищата по приложението на чл.188 ГПК / отм./ и чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 от действащия ГПК, които сочат на изискването съдът да посочи исканията и възраженията на страните, да направи преценка на доказателствата по делото и да обоснове фактическите си констатации и правни изводи. В случая съдът е обсъдил всички доводи и възражения на страните и конкретно основното възражение на касатора за наличието на втори вход за сградата, но с оглед на събраните доказателства и заключението на техническата експертиза е приел, че то е неоснователно и затова се е съобразил само с общия вход от лицето на сградата, за който предвидил достъп чрез определя на част от дворното място за общо ползване. Обсъдени са и всички други обстоятелства относно фактическото разположение на сградата и другите постройки, начина им на ползване от съсобствениците, като разпределените площи съответстват на равните права, които те имат в имота. В този смисъл и поставеният материалноправен въпрос не обосновава допустимост на обжалването, тъй като по делото не е имало спор, че страните са с равни права, съответно на което са получили и равни части за ползване. Освен това следва да се посочи, че по приложението на чл.32, ал.2 ЗС има трайно установена практика, с която въззивният съд изцяло се е съобразил.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 482 от 21.11. 2012 г., постановено по гр.д.№ 652/ 2011 г. по описа на Софийски окръжен съд,
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: