1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364
София, 12.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1516/ 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 202 от 25.11.2014 г. по гр.д.№ 503/2014 г. на Варненски апелативен съд, потвърждаващо р.№ 1023/4.07.2014 г. по гр.д.№ 2950/ 2013 г. на Варненски окръжен съд, в производство по чл. 30 от ЗН е възстановена запазената част на Н. А. А. от наследството, останало от неговата майка Д. В. А., която част е била накърнена чрез извършване на дарение в полза на В. А. А. на 4/6 ид.ч. от един апартамент в [населено място], като е постановено имотът да остане при надарения, а неговият наследник Т. В. А. е осъден да заплати сумата 34 684, 89 лв. за допълване на запазената част на ищеца Н. А..
Ответникът Т. В. А. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като го намира за постановено в противоречие на материалния закон и процесуалните правила. Счита, с оглед на данните по делото за наличието на други имоти в наследството на дарителката, че е налице хипотеза, при която дареният имот следва да се върне в наследството, а той да бъде обезщетен в пари.
Във връзка с това си становище касаторът формулира следните материалноправни въпроси, по които иска да се допусне касационно обжалване- 1.Приложим ли е чл.36, ал.2 от ЗН при дарение на идеални части от недвижим имот, при положение, че масата по чл.31 ЗН не се изчерпва с тези подарени идеални части? 2. При наследство, което не се изчерпа само с дарения имот и когато стойността на последния е по-голяма от сбора на разполагаемата и запазената част на надарения, взети заедно, следва ли имотът да се връща в наследството или запазената част на ищеца се възстановява в пари? 3. Ако надареният не е направил искане , може ли съдът да постанови че той задържа имота, а ищецът да се обезщетени в пари само защото последният е направил такова искане ? По разрешаването на тези въпроси от въззивния съд касаторът намира противоречие с р.№ 48/ 25.02.2013 г. по гр.д.№ 715/ 2012 г., І г.о. , р.№ 1279/ от 21.01. 2009г. по гр.д.№ 5702/ 20017г., І г.о. и р.№ 229/ 5.12. 2013 г. по гр.д.№ 3663/ 2013 г., ІІ г.о.
Според касатора обжалването следва да се допусне и по процесуалноправния въпрос, свързан със задължението на въззивния съд да прецени всички доказателства и да обсъди въведените от страните доводи и възражения, като по този въпрос се поддържа противоречие на т.19 от ТР № 1/ 4.01.2001 г., тъй като в случая въззивният съд се е задоволил само да отрази фактологията по делото, а правните изводи се ограничават в това, че намира за правилни тези на първоинстанционния съд. С оглед на горните твърдения основанието за допускане на касационно обжалване се свързва с чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът /ищец в първоначалното производство/ оспорва жалбата, както и наличие на основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищецът е наследник на своята майка Д. В. А. и твърди, че с извършеното дарение в полза на брат му В. А. е накърнена запазената му част от нейното наследство и иска възстановяването й чрез намаляване на дарението. Установено е, че наследството на майката включва 4/6 ид. ч. от един апартамент в [населено място] и две ниви, възстановени по реда на ЗСПЗЗ. Останалите 2/6 от апартамента принадлежат на брата на ищеца на лично основание. След като е оценил имотите към момента на откриване на наследството съдът е определил на колко възлиза наследствената маса, изчислил е спрямо нея запазената част на ищеца и като е съобразил свободния актив в наследството, от който ищецът може да получи съответната част, и направил извод, че запазената част на ищеца е накърнена с 34 684 лв. Приел е, че дареният имот не може да бъде върнат в наследството, поради което възстановяването на запазената част на ищеца следва да се извърши в пари, с присъждане на недостига от 34 684, 89 лв. Въззивният съд е потвърдил правилността на тези изводи, както и самото решение.
С оглед на изложените данни следва да се приеме, че поставеният процесуалноправен въпрос не дава основание за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е действал в съответствие с практиката по приложението на чл. 272 ГПК, която разпоредба му дава възможност когато потвърждава първоинстанционното решение, да препрати и към мотивите към него. В този смисъл са напр. Решение № 191 от 25.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 63/2013 г., III г. о., Решение № 360 от 13.06.2014 г. по гр. д. № 796/2012 г., IV г. о., Решение № 123 от 28.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7750/2013 г., I г. о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК и съставляващи задължителна практика за съдилищата. П. по посочения начин съдът не е допуснал противоречие и с т.19 от ТР № 1/ 4.01.2001г. на ОСГК на ВКС, тъй като решението му е мотивирано посредством препращането към мотивите на пъвоинстанционното решение, които стават и мотиви на самия въззивен съд, а освен това пред него не са били посочени нови факти и представени нови доказателства, които да е следвало да се обсъдят.
Не обосновават допустимост на касационното обжалване и поставените материалноправни въпроси. В обобщен вид те се свеждат до приложението на чл.36, ал.2 ЗН и са обусловени от искането на касатора дареният имот да се върне в наследството, но не се установява тези въпроси да са разрешени в противоречие с представената съдебна практика.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е необходимо сравняваните решения да са постановени по един и същ правен въпрос и по него да са дадени противоречиви разрешения. С решение № 48/ 25.02.2013 г по гр.д.№ 715/ 2012 г. на ВКС, І г.о. се отговаря на въпроса за начина на възмездяване на заветник или надарен с право на запазена част, когато имотът е върнат в наследството. По това дело въпросът за връщане на имота в наследството не е бил спорен и въззивният съд не се е произнесъл по този въпрос, а се е спорело за начина на възмездяване на наследника. Обратно- по настоящото дело е спорен именно въпросът при какви условия имотът може да се върне в наследството-т.е. не са налице две решения по един общ правен въпрос, поради което чрез представеното решение № 48 не може да се обоснове допустимост на касационното обжалване.
Решение № 1279/ 21.01.2009г. по гр.д.№ 5702/2007г. на ВКС, І г.о. също не е в подкрепа на тезата на ищеца. Преди всичко това решение е постановено по реда на отменения ГПК и не формира задължителната съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. От друга страна между него и обжалваното решение няма такова противоречие, което да обуславя допускане на обжалването в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. С решение № 1279/2009г. е прието, че разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗН не намира приложение при дарения на идеални части от недвижим имот, което следва да се разбира в смисъл, че при такова дарение или завещание изобщо не следва да се обсъжда приложението на чл.36, ал.2 ЗН, тъй като така или иначе вече е възникнала съсобственост. В този случай изравняването става в пари / в какъвто смисъл е и самото решение/, като при евентуалната бъдеща делба надареният ще участва с такава идеална част от имота, каквато му е подарена, а не с наследствената си квота по закон. В този смисъл той „запазва” дарения му имот / така решение № 224 от 28.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 694/2011 г., I г. о./, но не по правилото на чл.36, ал.2 ЗН, а по силата на това, че няма друг способ за допълване на запазената му част, тъй като по делото няма данни за възможността да се отдели реална част от дарения имот, за да се допълни запазената част на наследника. При решение № 1279/ 2009г. има и тази особеност, че при възмездяването е следвало да се съобрази, че наследодателят е направил повече от едно безвъзмездно разпореждане с имуществото си. Обжалваното въззивно решение не влиза в противоречие с р.№ 1279/2009 г., тъй като и по него съдът е присъдил на ищеца парично уравнение за допълване на запазената му част, като е съобразил и квотата от свободното наследство на наследодателката. В контекста на тези решаващи за изхода на спора мотиви изразът, че дареният имот / когато той е идеална част/ „ не може да се възстанови в наследството, нито да бъде задържан” е неточен, тъй като де факто надареният „задържа” дарената му идеална част от имота, но това не е било определящо за крайното решение. От друга страна доколкото в р.№ 1279/2009г. има разсъждения и за приложението на чл.36, ал.2 ЗН, те имат принципен характер и са свързани с това как следва да се определи паричното изравняване при направени две и повече безвъзмездни разпореждания от наследодателя, без да касаят изрично приложението на чл.36, ал.2 ЗН при дарение или завещание на идеална част от имот. Впоследствие становището на съда, изразено в решение № 1279/ 2009г. е възприето и в задължителната съдебна практика по чл.290 ГПК- напр.решение № 25 от 7.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4215/2013 г., I г. о.
При положение, че настоящият състав намира за правилна практиката по р.№ 1279/ 2009г., последният от поставените въпроси- трябва ли да има искане от надарения за задържане на имота и ако няма такова може ли съдът да възстанови запазената част на ищеца в пари само по негово искане, е неотносим към спора и в този смисъл не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, по който може да се допусне касационно обжалване. След като в случая чл.36, ал.2 ЗН не намира приложение и липсва възможност за отделяне на реална част от имота, възмездяването на наследника със запазена част може да стане само парично, със задържане на имота от надареното лице, а връщането му в наследството / респ.заплащане от страна на ищеца на разполагаемата част на надарения/ може да се постанови само при съгласие на страните, каквото по делото не е постигнато.
По изложените съображения следва да се приеме, че и като цяло касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане, поради което и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 202 от 25.11.2014 г. по гр.д.№ 503/2014 г. на Варненски апелативен съд,
Осъжда Т. В. А. от [населено място], [улица], ет.8, ап.16 да заплати на Н. А. А. от [населено място] разноски по делото за касационно производство в размер на 1175 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: